От поемането на пълното командване на операцията в Либия на 31 март до днес силите на НАТО са изпълнили 547 полета, от които 218 са били със зададени цели, а останалите са били свързани с поддържането на забранената за полети зона, съобщиха от алианса.
За същия период са били прихванати 34 кораба, плаващи в Средиземно море. В съобщението се отбелязва, че не всеки полет със зададена цел води до нанасяне на удар. По отношение на проверките на плавателни съдове, още в началото на изпълнението на операцията бе решено, че подозрителните плавателни средства ще бъдат проверявани, а най-съмнителните ще бъдат пренасочвани за пълна проверка в близки пристанища.
До този момент не се съобщава за случай на установен опит за нарушаване на оръжейното ембарго срещу Либия, което бе наложено с резолюция на ООН.
От НАТО разпространиха подробна информация как изглеждат въздушните операции от техническа гледна точка. Дежурствата по затворената за полети зона са денонощни, като няма две мисии, които да си приличат, обяснява кап. Джеф Бут, участвал в налагането на забранена за полети зона над Босна и Херцеговина през 90-те години на миналия век.
Необходим е анализ на ситуацията, за да се изработи план, но основното е, че се работи в чуждо въздушно пространство, без разрешението на държавата, над която се лети. Въпросите, които стоят пред военните, са колко е голяма територията, какви са основните опасности, кои са потенциалните нарушители, пояснява капитанът.
В подобни операции са необходими наблюдение, разузнаване, тактически самолети за поразяване на цели във въздуха и евентуално на земята, близки бази и евентуално самолетоносачи, възможност за презареждане с гориво във въздуха, ръководство от страна на командването и ясно определяне на правилата за прихващане на цел.
Типичното за подобни мисии е те да бъдат изпълнявани от контингент или ескадрила, съобразно условията, при които се развиват действията - през деня, през нощта, денонощно, само при подходящи, или при всякакви атмосферни условия. Така екипите трябва да бъдат в постоянна готовност за изпълнение на задание по всяко време.
Подготовката на мисията започва около четири часа преди излитане с преглед на актуални данни за ситуацията, последни разузнавателни информации, данни за метеорологичната обстановка и за евентуалното участие на поддържащи самолети, правила за прихващане, процедури за реакция в извънредни ситуации, включително събитие, предвиждащо катапултиране над вражеска територия.
След това екипажите приготвят бойните си облекла, взимат вода и храна, допълва Бут. Летците, определени за изпълнение на задачата, влизат в машините около час преди полета и проверяват всички системи и оръжия на борда. В това време на разположение са поне два резервни самолета с екипажи, за да бъде сигурно, че нищо няма да попречи на своевременното излитане за изпълнение на поставената задача.
След излитане екипажите отново проверяват системите, за да се уверят, че всичко работи нормално преди навлизането в зададената зона. При входната точка летците се свързват с контролното звено, което обикновено е разузнавателен самолет АУАКС, който им подава най-нови тактически данни.
Когато "изцапат краката си", според жаргона на Военновъздушните сили, т.е. когато са във вражеското въздушно пространство, екипажите са в пълна готовност за реакция при всякакви обстоятелства. Ако друг самолет навлезе в забранената за полети зона, трябва да се установи дали има разрешение за това, дали е вражески, или е навлязъл в зоната в резултат на грешка.
Съветите към летците са най-вече да бъдат бързи в реакциите си и да подават незабавно информация за следващо решение, ако то не е оставено на тяхната собствена преценка. Те трябва да оценяват светкавично и данните на екраните от уредите пред себе си в пилотската кабина.
Обичайната продължителност на една мисия във въздуха е 4-5 часа, от излитане до кацане. Веднъж прибрал се в базата, екипажът е отново "с мокри крака", на жаргона на ВВС. Указанията са екипажите да запазят пълна концентрация до приземяването на машината и предаването й обратно в ръцете на инженерите. (БТА)
