Колко от българите са чували, че през 2000 година държавите-членки на ООН са приели 8 Цели на хилядолетието за развитие, които имат хоризонт на изпълнение до 2015?! Вероятно малцина. Толкова, колкото се интересуват и знаят, че в Бразилия започна конференцията на ООН по устойчиво развитие Рио+20. Това са онези големи форуми, на които световните лидери се събират, за да обсъдят как човечеството да се бори с бедността и глада, как да се намали детската смъртност, как светът да се справи с болестите на века или как да се осигури достъпът на повече деца до образование.
И докато конференцията в Рио ще опита да направи оценка изпълняват ли се тези цели, подготвяйки нови, то в България шест неправителствени организации вече втора година обучават деца и преподавателите в 11 български училища какво са Целите на хилядолетието за развитие. И още нещо - работят за това „глобалното образование", иначе казано показването на една обща картина на света в рамките на преподаването, да стане част от програмата на родните училища.
"Ако светът беше едно малко село, в което живеят 100 души - 50 от тях щяха да бъдат недохранени, 67 от тях ще бъдат неграмотни, 24 от тях няма да имат електричество, 33-ма няма да имат достъп до чиста питейна вода, само 1 ще има университетско образование, 37% ще живеят с по-малко от 2 долара на ден, а само 7% ще имат достъп до интернет".
Ако това ви интересува или знаете тази статистика, то определено сте от малцината българи, които активно се интересуват от процесите в света и смятате, че те пряко или косвено засягат живота ви тук и сега. Факт е обаче, че младите българи са по-отворени към тези събития в сравнение с възрастните - доказателство за това е и проектът "Да научим!", който работи тъкмо за това от 2 години у нас. Да популяризира глобалното образование, както разказва Станимира Хаджимитова, директор на Фондация "Джендър проект". Една от шестте организации в проекта "Да научим!".
Младите в България - по-подготвени за глобалните проблеми
"Тази тема, за разлика от възрастните, вълнува младите", каза в интервю за Дарик Станимира Хаджимитова. Тя се позова на изследване, направено от самите деца, участвали в проекта. В училищата, където е прилаган проекта "Да научим!" - в София, Благоевград и Стара Загора, повечето деца знаят за Целите на хилядолетието. За сравнение - медийно проучване при старта на проекта, макар и непредставително, показало, че 90 на сто от българите не са чували за целите, приети от страните-членки на ООН преди 12 години.
Дали защото през последните години у нас се говори предимно за ЕС и по-малко за политиката на ООН, но целите на хилядолетието, са слабо известни в страната. Затова и според шефа на "Джендър проект" в България има нужда да се говори по тази тема. "Има нужда да излезем от черупката си на бедни хора - да, вярно е, че сме най-бедните в ЕС, но ние трябва да разберем, че онова, което се случва локално, влияе на глобалното и обратното. Онова, което се случва в света, влияе на всеки един от нас в личния му живот", казва Станимира Хаджимитова. Тя смята, че всеки българин трябва "да е с отворени очи и уши", да чете за проблемите, да ги анализира и най-важното да търси начини за решаването им.
"Оказва се, че децата са по-готови от нас и това е целта на нашия проект - да започнем с учениците чрез учителите", казва още тя. "Ако не ги подготвим да бъдат хора, мислещи, знаещи, с критично мнение и без страх да го изразяват. Ако не ги подготвим да бъдат хора, които търсят причините на онова, което се случва около нас, светът е обречен", смята Хаджимитова.
Интернет, филмите и училище са местата, от където младите разбират най-вече какво се случва по света. Почти няма отговор, че научават нещо по глобалните въпроси от родителите. Или те са доста назад в посочените от учениците отговори.
Движим се като с каручка на фона на скоростта в света през последните 15 години
За съжаление, българското училище не прави изключение и сериозно изостава от процесите по света. Затова неправителствени организации, които работят по проекта "Да научим!", предлагат промени в Закона за училищното образование, които да позволят официалното въвеждане на образованието чрез развитие. Не е задължително то да бъде самостоятелен предмет. Достатъчен според Станимира Хаджимитова ще бъде един час седмично в рамките на СИП.
Този компонент според нея трябва да влезе като част от образователната система. Проблемът според Хаджимитова е подготовката на учителите.
"Нашите депутати, възрастните, спъваме тази тема - точно, защото не сме минали през този разговор", казва ръководителката на "Джендър проект" в отговор на въпрос какво спира опитите им да прокарат подобна промяна в Закона за училищното образование. "Трябва да схванем най-после, че вървим след събитията, че светът се развива с такава скорост през последните 10-15 години в резултат на комуникациите, че ние се движим с каручка след тази скорост - възрастните. Това е най-вероятно причината онези хора, от които зависи предложенията ни да се включат в закона, да не реагират", допусна тя.
Хаджимитова припомни, че предложенията са пратени на образователния министър Сергей Игнатов още преди внасянето на проектозакона, както и до ресорната парламентарна комисия след това. За съжаление, без отговор и включване на предложенията в проекта.
Не съдържанието, а начинът на преподаване ще превърне младите в активни хора
Освен включването на актуална информация в процеса на преподаване, новият начин на глобално обучение предлага промяна в подхода, а не толкова в съдържанието.
"Важен е начинът - да се даде възможност на децата да имат собствено разсъждение и критично мислене. Този процес не трябва да продължава да бъде подчинен на субординацията "Учителят знае всичко, учениците - не!", защото това вече не е така! Трябва да бъде в диалог", заяви Станимира Хаджимитова. Според нея процесът на обучение трябва да включва интерактивни методи, които ще направят процеса интересен за децата, защото те са любознателни. "Трябва да ги направим активни хора - това е основното, а не толкова съдържанието", допълни тя.
Глобалното затопляне е най-сериозният проблем за близо 45 процента от анкетираните ученици, следвано от замърсяването на околната среда - видяно като проблем номер едно от 35 на сто от децата. Следват останалите предизвикателства пред човечеството като гладът и бедността.
И докато тук, в България, се прави опит от неправителствения сектор да се обърне внимание на глобалните теми, на форума в Бразилия под светлината на прожекторите куп политически и икономически интереси ще се сблъскат в търсене на новата посока на света и решаването на най-тежките проблеми на човечеството.
Рио+20 - защо човечеството още се пита къде да насочи вниманието си
По повод конференцията на ООН по устойчиво развитие Рио+20 Станимира Хаджиминова коментира, че 20 години след първата подобна среща човечеството продължава да разсъждава що е това "устойчиво развитие" - дали трябва да се фокусира върху проблемите на екологията, върху социалните проблеми и дали, когато не търси икономическия просперитет, не изтърва човека.
"Човечеството продължава, не бих казала да се лута, но да се пита „къде трябва да бъде фокусът, къде трябва да бъде центърът", защото по Целите на хилядолетието от 2000 г. и то основно по темата бедност се вижда, че човечеството не е направило голям скок и няма да постигне заложените цели", отбеляза шефката на "Джендър проект". По думите й сега възниква въпросът „защо" не е постигнато много срещу бедността.
Лесно е да се каже според нея, че икономическата криза е попречила и върнала нещата назад. "Но тя също е част от нашето устойчиво развитие - защо се случи тя, можеше ли да бъде предотвратена, светът излиза ли от тази криза, с какви темпове и ако не излиза, защо?!?", попита Хаджимитова, отбелязвайки, че въпросите са много, свързани са един с друг и не на последно място засягат много интереси.
Още преди срещата Рио+20 се чуваха гласове осемте Цели на хилядолетието да бъдат продължени с една декада, други смятат обаче, че е нужна тяхната ревизия. Дори само защото няма ефективен механизъм, който да държи правителствата отговорни за това, което правят по начертаните цели. При всички случаи, ако се поставят нови цели пред човечеството, те според мнозинството те трябва да бъдат изработени след далеч по-широка дискусия, защото тези от 2000-та година са изготвени от тесен кръг лица.
На съвестта на световния елит пък ще остане въпроса доколко лидерите ще действат по глобалните проблеми, загърбвайки лицемерната политика на големите и богатите, да инвестират пари в бедните и развиващите се държави с основната цел да черпят от природните им ресурси и после да им внасят готови продукти като помощи. Без реално да влагат средства и усилия в истински реформи и развитие там, за да има по-образовани, по-мислещи и по-здрави хора, които сами да решават съдбата си.
