В Германия бе разкрита най-голямата шпионска афера от края на Студената война насам. Германците направиха опит дискретно да сложат край на скандала. Руснаците обаче отхвърлиха предложението.
Главните герои в аферата са двама руски агенти, които са били снабдени с австрийски паспорти. Те са били внедрени в Германия още по времето на Студената война от КГБ. По-късно те продължили да работят с правоприемника му - Службата за външно разузнаване на Руската федерация (СВР), създадена през 1991 година. Знае се, че в момента за СВР работят 13 000 щатни агенти. Известен факт е също, че настоящият руски президент Путин има зад гърба си кариера като офицер от КГБ.
Двамата агенти са действали под измислените имена Андреас и Хайдрун Аншлаг и от близо 25 години насам предавали тайни документи на руснаците. Голяма част от материалите са били свързани с дейността на Северноатлантическия отбранителен съюз. Според германски експерти, по този начин на НАТО са били причинени сериозни вреди. Все пак в ръцете на руското външно разузнаване са попаднали стотици секретни документи на НАТО, включително и такива с гриф "строго секретно". Засегнат е бил и ЕС, чиито документи, посветени на полицейската мисия ЕУЛЕКС в Косово, също са станали притежание на Москва. Двамата руски агенти, които са получавали тайните сведения от холандски дипломат, вероятно ще застанат пред съда в Германия през януари идната година.
Студената война приключи, но шпионирането продължава!
В последния доклад на Германската служба за защита на конституцията се изразява критиката, че СВР последователно изпълнява "нелегалната програма" от времената на КГБ. "В рамките на тази програма руснаците постоянно внедряват свои офицери с фалшива идентичност - за дълготрайни шпионски мисии от всякакъв вид в различни държави", се казва още в доклада. С други думи: Студената война приключи, но шпионирането продължава.
Всъщност германското правителство направи опит дискретно да приключи разкритата сега шпионска афера и предложи на руснаците размяна на агенти. Такава е и обичайната практика в подобни случаи. Срещу предаването на руските шпиони Берлин поиска двама руснаци, които са работили за приятелско западно разузнаване и в момента са в руски затвор. Москва обаче отхвърли размяната. Какви са били мотивите й - за това може само да се спекулира. Дали това е бил сигнал, насочен към самите руснаци, целящ да им покаже, че тайните служби все още са на поста си и не правят компромиси със Запада? Или пък германското предложение е било прекалено неравностойно? Трудно е да се каже.
На партия шах с тайните служби
От средата на 90-те години на миналия век климатът в отношенията между Изтока и Запада стана доста по-променлив, а и хладен. НАТО и Русия подписаха нещо като договор за приятелство и създадоха Съвета НАТО-Русия, само че Западът даваше на руснаците по-малко, отколкото те очакваха. Източното разширяване на НАТО пък засегна сериозно руските претенции за самостоятелно господство в "близката чужбина".
В момента руснаците се отказват от успешно утвърдилото се споразумение за технологичен трансфер. Официалното обяснение е, че вече нямали нужда от западна помощ. Неофициалната причина обаче гласи: те се страхуват от западен индустриален шпионаж. В наши дни вече няма опасност от нова Студена война, но страхът и подозрителността между отделните държави, натрупани в продължение на десетилетия, остават. Особено интересен сега е следният въпрос: Какъв ли ще е следващият ход на руснаците по шахматната дъска на шпионажа?
