Абсолютно непримиримите изгнаници в Маями, вечно надхитрените бюрократи във Вашингтон и изгарящите от нетърпение строителни предприемачи по цял свят изгубиха години, за да се опитат да предскажат какво ще се случи в Куба, след като Фидел Кастро умре.
Сега, струва ми се всички знаят отговора - както казват на местния език - nada (т. е. "нищо").
Кикотът, който чувате, е на Фидел от болничната му стая, а той се смее последен.
Водачът, тази 80-годишна икона на революцията, очевидно на прага на смъртта, изглежда е проектирал плавен преход към епохата "след Фидел".
Брат му Раул оглави шумните тържества по случай 50-годишнината на кубинската революция, вярно без капка от обаятелността на Фидел, но пък с всичките му правомощия.
Ако е имало някакви съмнения за фактическото приемничество, които е трябвало да се разсеят, най-внушителният военен парад, организиран в Хавана от години, в събота припомни на всички, че Раул ръководи кубинските въоръжени сили още от създаването им.
Отсъствието на Фидел от празненствата за годишнината почти изцяло заличиха съмненията относно здравословното му състояние. Представители на правителството твърдят, че той се възстановява "като шампион" и всеки момент ще се върне на поста си. Те внушават такъв искрен оптимизъм, че можеш да пренебрегнеш излъчените преди една-две седмици кадри, показващи един измършавял и немощен старец.
Съмнявам се обаче, че каквото и да било освен ръката на надвисналата смърт, може да попречи на Кастро да бъде сред ликуващата, развяваща знамена многомилионна тълпа - народът на Фидел, изпълващ площада с името на революцията с надеждата да зърне за последен път единствения водач, когото мнозинството от кубинци познават.
Трябва да приемем, че Фидел вече не е за този свят, както и че ден, месец или дори година след като той почине, Куба по същество ще си остане същата.
Една година не значи завинаги и някаква промяна в края на краищата ще настъпи. В политиката си спрямо Куба обаче администрацията на Буш се прояви като по-некадърна и от предшествениците си, което ще рече, че Съединените щати са във великолепна позиция да имат слабо или никакво влияние над онова, в което Куба ще се превърне.
Онова, което може да направи тази администрация, е да влоши нещата. В най-новия брой на списанието "Форин аферс" Джулия Суейг от Съвета за връзки с чужбина пише, че с "поддържането на настоящия курс и заплахи относно това каква промяна след Фидел е приемлива и каква - не, Вашингтон само ще забави хода на либерализацията и политическите реформи в Куба и ще гарантира враждебно отношение между двете страни за дълги години напред".
В статията си Суейг, която е водещ експерт по въпросите за Куба, подчертава, че незаслепеният от идеологически клишета посетител на Куба бързо осъзнава факта, че кубинското правителство държи здраво властта не само заради репресиите.
При посещенията ми на острова бях удивен колко остро критични могат да бъдат кубинците към твърдолинейните ограничения, наложени от режима върху свободата на словото, на събранията, свободното движение, търговията и ред други дейности, а заедно с това да говорят с гордост за постиженията на правителството, което осигурява безплатно здравеопазване и образование.
Във Вашингтон и Маями предсказваха, че с разпадането на Съветския съюз и Източния блок режимът на Фидел Кастро скоро също ще ги последва. Само че Раул Кастро и група млади управленци с прагматично мислене (главно хората, ръководещи страната в момента), отвориха "кранчето" и допуснаха само толкова икономически реформи, колкото бяха необходими да се запази статуквото.
Сега, когато въоръжените сили на Раул функционират основно като най-големият бизнес конгломерат на острова, а венецуелският президент Уго Чавес доставя на своя наставник Фидел целия нужен му петрол, правителството изглежда все по-уверено.
Тази увереност едва ли ще трае вечно. Много кубинци жадуват непримиримо за промяна. Съществуват няколко фокусни точки, около които се обособява нещо като гражданско общество - черноборсаджийската икономика, католическата църква, афро-кубинските вярвания, изкуствата - и правителството не може да се похвали с особен успех при асимилирането на тези независими движения.
Раул Кастро е на 75 години, така че престоят му на шофьорското място ще е кратък. Може би той ще се опита да приближи Куба до китайския модел, при който еднопартийното управление се запази в замяна на свободния пазар и либерализирането на икономиката - нещо, което Фидел никога не ще допусне.
След като не притежава присъствието и ораторските умения на по-големия си брат, Раул ще трябва да си послужи с деспотичнитеметоди на желязната ръка, използвайки армията, която създаде за поддържане на реда.
Засега обаче кубинският режим осъществява нещо, което администрацията на Буш обеща да осуети: спокоен преход, който позволява на Кубинската комунистическа партия да се чувства все така удобно на върха.
Предаването на властта стана през август, когато бе съобщено за болестта на Фидел и управлението бе "временно" прехвърлено на Раул и други партийни лидери.
Революцията на Фидел няма да живее вечно - вълната на историята се обръща - но със сигурност ще надживее края на стария си водач. /БТА/
