Нови компютърни програми ще могат да изчисляват съвсем точно продължителността на човешкия живот
Може ли машина да определи колко дълго ще живее един човек? Може, отговарят в САЩ. Тамошна фирма е създала алгоритъм, с чиято помощ да се пести от средствата за нелечимо болни, които можели да бъдат вложени по-разумно.
Нови компютърни програми ще могат да изчисляват съвсем точно продължителността на човешкия живот. Една американска фирма се хвали с постижението си в тази насока:
"В състояние сме да определим кои пациенти ще умрат след седмица, след няколко седмици или след година. В състояние сме да определим точно и разходите по лечението на даден пациент". Така Бил Фърст рекламира продукта, създаден от неговата фирма "Aspire Health". Съфинансираната от Гугъл фирма оценява с помощта на алгоритми лекарските диагнози на пациентите и съпоставя картината на заболяването с най-често прилаганите терапии. Целта е да се предотврати разхищаването на лекарства и средства за нелечимо и тежко болни пациенти за които се знае, че няма да живеят дълго.
Американската фирма "Aspire Health", която печели приходите си от палиативната медицина, твърди, че с помощта на новите алгоритми могат да се намалят разходите за лечение с 40 процента. На пръв поглед това звучи добре. Възможно ли е обаче прогнозата за един пациент да се изчислява само на базата на статистики? Къде остават неизмеримите, но решаващи фактори като например волята за живот на човека?
ThinkStock/Getty Images
Онова, което машините не могат
Би ли могла една компютърна програма да предвиди този елемент? Специалистът по компютърна етика Кевин Баум от университета в Заарланд предупреждава за слабостите на алгоритмите. „Те могат да предлагат единствено решения, които се основават на данните, с които са захранени компютрите“, казва той. "Алгоритмите не могат да отчитат индивидуалните качества на човека като волята му за борба, например. А тъкмо тези качества могат да играят значителна роля“, казва Баум.
"Онова, което машината не може, е да вземе решение по отделен, съвсем конкретен случай. Тя действа на принципа, че сходните случаи се развиват по сходен начин. Но това не винаги е така. Едва ли ще намерим двама пациенти с абсолютно идентични данни и състояния", казва експертът по компютърна етика.
Предвиждането за продължителността на живота играе роля в много сфери. При сключването на застраховка за живот например. Но алгоритмите навлизат все по-широко и в медицината. Германските болници също ги използват, очаквайки, че някой ден ще могат по-добре да предвиждат продължителността на живота.
Онкологът Волфганг Хидеман от Мюнхен смята, че медицинските статистики за пациентите, базиращи се на реални данни, са нещо ценно, но прави едно уточнение: „Тук нямам предвид статистиките на фирми, които правят алгоритми за пациентите, за да печелят от тази дейност“.
Според него е недопустимо въпросът за живота и смъртта да се свежда до алгоритъм, чието създаване е обект на фирмена тайна.
