Смъртта е неизбежен завършек на живота. Вероятно всеки поне веднъж си е задавал въпроса дали съществуването на човека продължава и след физическата му смърт. Някои учени смятат, че душата на човек не умира с неговата физическа смърт. Тя остава да витае из Вселената.
Те твърдят още, че същността на душата ни се крие в структури в мозъчните клетки, а нашето съзнание е резултат от квантовата гравитация в тези структури. Според тях съзнанието е програма за квантов компютър в мозъка, която може да се запази във Вселената и след физическата смърт.
Вярва се, че след като напусне мъртвото тяло душата успява да запази за известно време личностните качества на починалия човек. Запазват се и всички роднински връзки, които са съществували през земния живот. Това се получава, защото в продължение на първите четиридесет дни се запазва материалната сила и енергия, която съхранява състоянието на личността. В течение на тези дни, докато се разпадне жизнената сила душата на починалия се намира близо до роднините. Тя вижда и чува всичко, което роднините и правят, как тъжат и оплакват мъртвия човек.
След изтичането на тези четиридесет дни материалната жизнена сила на мъртвия се разпада и изчезва. Когато отмине всичко това душата се концентрира в малката светеща точка, която вижда. Тази точка придобива по-големи или по-малки размери, в зависимост от духовното развитие на човека. Пред душата се разкриват спомените за всички предишни нейни превъплъщения. Тя преминава през състоянията на тези личности и се изкачва в ниво на индивидуалност.
Пороците се изтриват от паметта, но нечистите наслоявания ще предизвикват страдания. Душата ще изпитва тежест и постоянен изгарящ срам, защото ще осъзнае добре своите грешки. Ако душите са запазили способността си да се развиват, ще чакат за ново тяло. В противен случай обаче те отиват в рая, а отпадналите - в ада.
