Стефано Боери: Проблемите на София са три
Стефано Боери: Проблемите на София са три / netinfo

Проблемите на София са три – задръстванията, постмодернизма в архитектурата и пространствата - духове. Мнението е на Стефано Боери, един от най-известните италиански архитекти. Той е създателят на стотици световни проекти със световна значимост като стадиона "Сан Сиро" в Милано, Музея на Средиземноморието в Марсилия, генералните планове за пристанищата в Неапол, Генуа и Триест. Боери преподава в университета "Милано Политехник", във факултета по дизайн в Харвард и в "Берлаге институт", Амстердам. Той беше в София за премиерата на първия български брой на списанието за архитектура и градска среда „Abitare”, чийто главен редактор е в Италия. Ето какво още каза той:

Имате стотици проекти, реализирани по цял свят. Кое беше най-трудното при осъществяването им?

Проект, който се опитваме да реализираме във Франция – Музей на съвременното средиземноморско изкуство. Беше трудно не само от техническа гледна точка, защото сградата е нещо като обществено пространство под водата, но и по политически причини, защото трябваше да се преборим с усложнена политическа обстановка. Започнахме проекта преди около 10 години и сега вероятно сме близо до началната точка на строителната фаза. Но понякога в Европа се случват такива неща. Политическата система е много сложна и объркана.

Целта на списание „Авитаре”, на което сте главен редактор, е да отговори на въпросите: къде и как се раждат идеите? Как се реализират? Кой ги развива? Има ли кратки отговори на тези въпроси и какви са те?

Основната идея е читателите да имат възможност да съпреживеят пространства, които никога не биха посетили лично. Това е много важно. Защо се нуждаем от списание за архитектура или вътрешен дизайн? Защото вероятно, като читатели, никога няма да отидем или да докоснем, или да се разходим до всички възможни пространства. Този тип списания трябва да могат да отразяват пространството. Да покриват разстоянието между нашето физическо тяло и сградите, архитектурата, пространствата, за които пишем в списанието. За да постигнем тази цел, използваме различни автори. Представяме сградите не само от техническа гледна точка с показване на карти, диаграми или снимки, но също така отправяме посланието към някого да разположи своята представа за сграда в това пространство. Това е нещо, което надявам се би помогнало на читателите да навлязат в тези пространствени измерения наистина.

Едно от посланията на списанието е, че е много важно да се живее в съответствие с пулса и естетиката на новото време. Според вас трудно ли е за повечето хора да възприемат нови идеи?

Да, винаги се налага човек да се справя с консервативно мислене. В професията на архитекта това е много често срещано явление. През цялото време трябва да очакваш, да подтикваш, да си в някаква екстремна ситуация. Това е най-добрият начин. Свикнал съм да работя така. Нашето списание не е традиционно. Предпочитам да създаваме списание, което понякога е добро и понякога лошо, но винаги провокиращо реакции сред читателите, което всъщност е целта ни.

Какви са характеристиките на съвременната архитектура?

Струва ми се, че в момента се връщаме към идеята за опростените форми. Също така, във връзка с икономическата криза, мисля, че сме свидетели на края на една фаза от архитектурата, когато нещата бяха по-усложнени, по-мускулести, ако мога така да се изразя и по-богати на естетически форми. Сега се връщаме към идеята за архитектура, която е в голяма степен отразяваща основите. Затова ми се струва, че опростеността е ценност, към която трябва да се стремим.

Преподавате в университета "Милано Политехник", във факултета по дизайн в Харвард и в "Берлаге институт", Амстердам. Кои са посланията, които вашите студенти най-трудно приемат?

Добър въпрос. Едното е посланието за опростените форми. В момента се свикнали да си представяме, че архитектурата трябва да произвежда сгради, които са не само мултифункционални, но и да имат потенциалната възможност да обединяват различни идентичности. Когато се опитвам да обясня, че една сграда може да обедини много и различни култури и значения, но от физическа гледна точка трябва да заема позиция, която да е ясна и уникална, така че сградата да е разпознаваема, това не е лесно да бъде разбрано. Друга важна точка е връзката между изследванията и дизайна. В днешно време това е много проблематично. Как да обучаваш студенти, така че да им обясниш как да направят изследване и да осъществят дизайн, защото според мен това са различни неща. Важно е те да са отделно едно от друго, защото дизайнът е винаги изключителен. Той се свързва със селектирането да достигане на момента, когато разполагаме с уникална конфигурация. Изследването е свързано с включването, с отварянето на възможности, събирането на идеи, на материали, на хора, така че се работи в няколко напълно различни една от друга посоки, но в същото време и това според мен е една от ценностите на нашата професия, ние трябва да можем да обединим тези две измерения заедно. Мисля, че всички наистина интересни архитекти са шизофреници.

Кои са нещата, които ви вдъхновяват най-много по време на работата ви?

Аз съм много любопитен. Използвам идеи от изкуството и занаятите. Мисля, че можем да намерим вдъхновение в много различни полета. В изкуството, във формата на телата на отделните видове. Това е свързано с източниците на нашата работа, които са безбройни. И с идеята за дисциплината. Дисциплината е нещо, което ти помага да избираш, да изключваш. Дисциплината е нещо, което трябва по един или друг начин да се предефинира във връзка със всеки специфичен професионален въпрос. Мисля, че този баланс между любопитството и дисциплината е най-важната част от нашата професия. Нека го кажа и по друг начин. Мисля, че най-добрият начин да презаредя батериите си е като просто не мисля за архитектура и се опитвам да преживявам това, което се случва около мен. Формулата според мен е да държиш сетивата си отворени, очите си отворени и след това, когато започнеш да работиш, да се опиташ да си изключително дисциплиниран и взискателен.

А кои са нещата, които ви презареждат след тежък работен ден?

Наистина харесвам футбола. Самият аз тренирам по малко и обичам да ходя на мачовете на моя любим отбор Интер. Това е много важна част от живота ми. Според мен футболът е изключителна метафора на самия живот. Изумителен от емоционална гледна точка.

Любимите ви книги и музика в момента?

Привлечен съм от един северноамерикански романист - Филип Рот. Той е уникален автор, когото познавам, познавам цялото му творчество. Така че съм прочел всичко на Филип Рот. По отношение на музиката, съм голям фен на поп музиката. Харесвам неща от Пинк Флойд до Мюз. Мисля, че има една линия на европейската музика, чието начало е в 70-те години и която все още е жива, става дума за определена смесица между рок и поп. Много харесвам този тип музика.

Какво е отношението ви към архитектурата в България?

Трябва да избягвате постмодернизма, който се вижда в града ви. Ужасни сгради, покрити със стъкло, постмодернистични форми, които нямат абсолютно никаква връзка с вашата история и вашето наследство. Трябва също така да консервирате наследеното от периода на комунизма и да го трансформирате. Не да го отричате и да се опитвате да го изтриете. Защото е много важно градът да може да се променя, без обаче да изтрива миналото си. В противен случай съществува риск да се напълни с духове. Разбирате какво имам превид. Както се случи с музей на Георги Димитров, който вече е дух.

Оставате с усещането, че това място просто не работи. Хората са едновременно привлечени от него и се чувстват уплашени. Така че, не можем да изтрием миналото си. Трябва да се справим с него, да го погледнем лице в лице, да бъдем провокативни, да вървим срещу него, но не можем да го изтрием. И на трето място, що се отнася до София, трябва да работите изключително много по обществената си инфраструктура. Пътното движение тук е пълна лудост. Не можете да подобрите качеството си на живот, ако не промените това. Успешно решение би била една работеща подземна транспортна система. Така, че нещата са три. Първо, трябва да избегнете грешката, която направихме в Европа, постмодернизма. На второ място, не отричайте близкото си минало, защото това би било твърде лошо. Според мен един град трябва да е много силен, трансформиращ, променящ. И на трето място – инфраструктурата.

Добави ни в предпочитани източници в Google
Последвайте ни

Интервю