Любовта му към България не отслабва, въпреки високите успехи и голямата популярност, които постига Тед Кочев. Режисьорът издаде своя автобиографична книга, която озаглави „Моят живот в киното”. Роденият в Канада, син на българин и македонка, описва страната ни като едно прекрасно и красиво място.
Кочев разказа пред Дарик какви са чувствата, които изпитва към родината ни, за какво мечтае, както и кои са следващите стъпки в кариерата му:
Книгата е озаглавена „Моята история“ - каква е Вашата история и кои са най-значимите моменти от нея?
Всички неща са интересни. Моето детство е много интересно. Когато бях дете, живеехме в Торонто и два пъти бях много близо до смъртта.
Баща Ви е българин, какво е за Вас нашата страна? Следите ли какво се случва тук, какви са проблемите и поводите за радост?
Аз съм българин – в моето сърце и душа аз съм българин. Все още имам много роднини, които живеят в България, в Пловдив. Баща ми беше от Пловдив. България ме интересува, вълнувам се какво става тук.
Какви са за Вас недостатъците и позитивните страни на България?
Аз не обичах комунистите... София прилича сега на голям европейски град. Изглежда, че хората са по-заможни, но не знам дали тези от работническата класа получават правилното отношение или не. От различни доклади разбирам, че хората от работническата класа са обслужвани от сегашното правителство по същия начин, по който са работили по времето на последното комунистическо правителство. Затова не знам дали това, което ми беше казано е вярно или не. Това, което беше за българите след комунизма вече го няма. Затова според мен това все още е съществуващ проблем за България.
Обиколили сте много страни, кои са местата, които никога няма да забравите и които са оставили по-специален белег във вас?
Живеех цигански живот. Правил съм филми в цял свят. Интересува ме всичко. Най-хубавия си филм създадох в Австралия (бел. ред. „Wake in Fright“ - познат и като „Outback“ - и до днес се смята за един от най-добрите австралийски филми и става първият австралийски филм на кинофестивала в Кан). Интересува ме разбира се и Канада, аз съм роден там. Направих филма „Apprenticeship of Duddy Kravitz“ ( „Обучението на Дуди Кравиц“), написан по романа на мой приятел (бел. ред. с този филм печели „Златна мечка“ на Берлинския кинофестивал и през 1975 г. е номиниран за "Златен глобус" за най-добър чуждестранен филм, а сценарият получава номинация за „Оскар“).
Дарик радио
Как бихте описали себе си?
На първо място като българин. На второ бих казал, че се интересувам от всички свери на културата. Пиша поезия, публикувал съм три тома, пиша четвърти. Обичам да пиша поезия, но съм заинтересуван от всички аспекти на съществуването. Поглеждам света понякога и осъзнавам колко много красива неща има и се питам - кой е създал всички тези прекрасни неща и защо?! Мистерия е. Самият живот е една безкрайна мистерия, на която открай време се опитвам да открия отговор, но все не успявам.
Каква е следващата Ви мечта? Има ли нещо, което сте искали и все още не сте постигнали?
Моята мечта сега е да направя филм за цар Борис III, който спасил всички български евреи. Мисля, че това е много важна история, защото ако повече хора са имали неговия морал и кураж, за да направят това, което е направил той, това би било много по-добро място. Най-вероятно изобщо не би имало масово унищожение. Всички са се пречупили пред Хитлер, но не и този човек. Той не се е интересувал, направил е това, в което е вярвал. Нещо, което аз смятам за изключително важна тема, че човек трябва да се бори за каузите, в които вярва. И той го е направил с цената на живота си. Знаел е, че може да бъде убит заради това, което е направил. Обожавам тази история заради моралната смелост, която е проявил.
