Р. Янакиева: Перник не е град на трагедиите, повече полицаи трябва да са по улиците
Р. Янакиева: Перник не е град на трагедиите, повече полицаи трябва да са по улиците / снимка: БГНЕС, архив
Интервю на Йовка Йовчева с кмета на Перник Росица Янакиева
49028
Интервю на Йовка Йовчева с кмета на Перник Росица Янакиева
  • Интервю на Йовка Йовчева с кмета на Перник Росица Янакиева

Дванайстият ден на януари донесе развръзка по един тежък криминален случай, който повече от два месеца предизвикваше най-малко въпроси, а иначе особено сериозни притеснения не само за перничани - изчезването на 18-годишната Мирослава от Перник. Версиите водеха към евентуално отвличане, за което полицията по-скоро отричаше от самото начало, до тезата на разследващите, че момичето е напуснало само страната. Вчерашният ден обаче донесе трагичната новина, че Мирослава е намерена мъртва, а единият от похитителите й се самоуби. Психолозите на МВР обясняват профила на извършителите на това зверско убийство, а обществото очаква подробности за втория заподозрян, за който се знае само, че е Марио.

Перничани са разтревожени, че по подобен начин приключи този тежък криминален случай, но той прави някои изводи - в притесненията на всеки за неговите деца, в притесненията за това, че не се чувстваме спокойни и сигурни в ежедневието си.

Това призна в интервю за рубриката „МеждУредие" на „Дарик кафе" кметът на Перник Росица Янакиева. Тя беше категорична, че Перник не бива да бъде характеризиран като град на трагедиите, въпреки поредното тежко престъпление там. Ето какво още каза Янакиева:

За Перник, за перничани и за младите хора най-вече, които активно застанаха на позиция, и вчерашният, и днешният ден едва ли са най-добрите. Но преди да започнем разговора, аз бих искала да изкажа съболезнования на родителите и близките на убитото момиче. Мога да си представя как се чувстват всички те и всъщност надеждата, която са имали, че момичето може би е живо, си е отишла. За тях остава мъката. Думите в такъв момент са недостатъчни и слаби за чувствата, които човек може да изпитва.

Казахте личните си усещания. Как перничани приемате тази развръзка по този иначе криминален случай. Не трябва да се правят обобщения. Всеки подобен случай, всяка подобна новина за такова жестоко убийство и трагедия си имат своята специфика, но пък цялата страна следеше чрез новините как се търси това момиче.

Перничани са силно разтревожени и притеснени, че по подобен начин приключи този тежък криминален случай, но той прави някои внушения и изводи за всеки един човек в притесненията за неговите деца, в притесненията за това, че всъщност ние не се чувстваме спокойни и сигурни в ежедневието си. Вероятно това в най-общ смисъл бих могла да кажа за чувствата, които изпитваме като хора, които живеят в България.

Може ли да се каже, че Перник е сигурен град, могат ли хората спокойно да се разхождат по улиците, особено след това, което се случи?

Според мен Перник е толкова сигурен, колкото и всички останали областни градове и населени места в България. В Перник живеят изключително сериозни хора, трудови хора, които имат своите качества и в никакъв случай не бих приела да се определя Перник като един по-различен град по отношение на сигурността.

Да, но този случай ни даде повод да си припомним и случая с Кристиян и Кристин - жестокото убийство, което разтресе преди няколко години цялата страна. Тегне ли някаква прокоба над Перник в този смисъл или по-скоро безпаричието, липсата на ценности драстично увеличиха случаи, при които човек посяга на човек?

По-скоро трябва да си задаваме въпроса защо подобни случаи са част от българското ежедневие, кои са причините това да се случва. Вероятно не трябва да мислим само за това как е разкрито едно престъпление, кой си е свършил работата при разкриването на престъплението и как, по-скоро трябва да търсим причините. И те се коренят според мен дълбоко в ценностната система, в моралните ценности, за които по една или друга причина цялото общество носи отговорност за това, че вече са девалвирани. Трябва да търсим причините в недостатъчната превенция да не се случват подобни престъпления, да търсим причината в това, че общественият ред и сигурността вероятно не са във вида, в който трябва да бъдат, респектът, който трябва да изпитва всеки българин пред органите, които носят отговорност за този обществен ред и сигурност. В тази посока трябва да мислим.

Като говорим за сигурност, няма как да не ви попитам доволна ли сте от работата на полицията в Перник, от тази гледна точка да погледнем на сигурността на перничани. Ако не ви се иска да го кажете като политик, можете да го оцените и като гражданин най-малко.

В системата само на МВР знаем, че работят близо 60 000 души. Освен МВР има още не малко органи, които носят своите задължения и отговорности за обществения ред и сигурност. Това са и прокуратурата, и съд, и ДАНС, и ред други контролни органи. Считам, че има какво още да се желае в работата, и в еднопосочността на действията именно в частта на превенцията, за която говоря. Считам, че има какво още всички ние, в това число и местните власти да активираме като позиции, за да влезем в тези процеси още в ранна детска възраст, като започнем от детската градина, минем през училището, за да може да възстановим ценностната система на младите хора. Всички ние носим отговорност и в това число не малка, една от най-големите отговорности носи семейството, в което се отглеждат и възпитават децата. Защото не са редки случаите, в които родителите, твърде ангажирани с битови проблеми, с уреждане на техния социален статус, забравят или остават на втори план децата - нещо, от което страдат децата и в крайна сметка води до подобни криминални престъпления. Човек, който е беден, който няма много големи перспективи, той и тогава може да се почувства, обезверен, предаден, да нарушава човешки и морални норми и неговите човешки и морални норми да отстъпят пред тъмните инстинкти в една личност. Поне това, което видях в пресата тази сутрин, защото аз не познавам човека, който се предполага, че е убиецът, той е човек, получил и образование, и не може да се говори, че става въпрос за примитивен начин на живот. Т.е. нещо в цялата ни ценностна система и в цялото ни общество има сбъркано, което дава възможност подобни неща да се случват.

Да, факт е, че са много комплексни причините, а пък всеки подобен трагичен случай ни дава повод да говорим за тези измерения. Откъде обаче може и трябва да се започне, дори от гледна точка на вашата камбанария, за да се променят нещата?

Вероятно трябва да започнем от стриктното изпълнение на ангажиментите и функциите, които държавата е вменила именно на органите, за които говоря - на полицията, на прокуратурата, на съда, на ДАНС, на местните общности. Трябва да дадем възможност повече патрулиращи полицаи хората да срещат по улицата. Това създава чувството и за спокойствие, и за респект, и за по-голяма сигурност на обикновените граждани. Трябва да започнем от една сериозна работа с децата. В Перник работим вече от няколко години в тази посока. Заедно с полицията влизаме поне веднъж годишно в паралелките от общинската образователната система, за да разговаряме с децата по най-важните, най-тежки и актуални проблеми. Нека не забравяме, че в самите училища сред децата има твърде много агресия. Че именно там е мястото, където можем най-искрено в отсъствието на родителя, в отсъствието на учителя бихме могли да си кажем с тези деца най-важните неща, за да търсим пътя към тях и наистина превенцията да е ефективна. Трябва да продължаваме да търсим възможности за алтернативи, които да предлагаме на децата най-вече във времето извън училище - и като спорт, и като забавление, и като други занимания, които да запълват тяхното време, за да държим далеч дилърите на дрога и насилниците от училищата и децата. Напоследък се твърде много за доброволчеството и смятам, че там също има много голям резерв да ангажираме децата в добри дала, за да осмислим тяхното свободно време, да ангажираме вниманието им. Това е доста интересен и стимулиращ начин за по-малките - да ги включим в различни благородни кампании.

Трябва да признаем, че спортът в случая не успя да помогне на Мирослава и такива инициативи наистина от страна на общината трябва да зачестят. Но кажете, увеличава ли се по ваши наблюдения през последните години битовата престъпност в Перник през последните години.

Аз неслучайно говорих, че хората са твърде бедни и това отключи сериозно посегателствата най-вече върху имуществото на гражданите. По някой път се посяга на твърде елементарни неща, но за обикновения човек, за възрастна жена дори една кокошка или едно прасе са с висока стойност.

Увеличава се битовата престъпност?

Да увеличава се както навсякъде.

Вчера колега от Перник в информационен сайт припомни, че два месеца след отвличането на Мирослава никой от властите не се е постарал да освети района около зала „Дружба", на няколко метра от полицейския участък. И по никакъв начин крушките там не са светнали, въпреки че хората са говорили и писали за това. Доколко и как е осигурено дори от гледна точка на осветление този аспект от сигурността на гражданите.

Перник е един от най-осветените градове в цяла България. Ние сме реализирали проект по енергийноефективно осветление още преди години. Районът на залата също е осветен. В конкретния случай се говори за осветяване на пешеходни пътеки, които преминават през парковата част на града.

Там, където е станало отвличането?

Къде е станало отвличането, аз не мога да кажа, но пред залата и в посоката на достъп до квартала, където е живеело момичето, е осветено. По конкретните пътеки, за които става дума, ние сме започнали работа като изграждане на инфраструктурата. Имаме още малко работа и финансовите затруднения не са без значение, ще продължим.

Полицията на вас дала ли ви е актуална информация? Засега се пазят онези данни около фигурата на втория заподозрян за това убийство, цитирам, който е наречен Марио. Не знаем дали това е истинското му име. Перничани вече споделят в интернет опасенията си, че никой не го е виждал и нищо не знае за него и накрая образно казано самоубилият се ще „опере пешкира" за това убийство.

Аз не бих могла да си позволя да правя коментар по детайли, свързани с разследването на убийството, нито пък бих могла да говоря за това. Когато органите приключат своята работа по случая, вероятно ще стане публично ясно кой е вторият човек, има ли втори, трети и така нататък. За мен е важно полицията да се върши работата както трябва, да я върши, преди да се случи един или друг инцидент или престъпление, а не след това и тук са големите отговорности и на полицията, и на всички останали.

Имаше обир, който ви засягаше и вас лично. Имаше ли разкрити извършители по този случай?

Да, имаше обир в дома ми. Вече повече от половин година след този случай все още няма абсолютно никакъв резултат от търсенето и разследването. Даже аз получих писмо от районна прокуратура, в което ме информират, че ще върнат отново за доразследване случая за обира в дома ми срещу неизвестен извършител.

Очевидно по този случай ще продължат да работят в местната полиция.

Да се надяваме.

Да завършим с Вашето послание да не свързваме Перник само с трагедиите и да не го наричаме град на трагедии, макар и в днешния не особено добър ден за вашия град.

Перник е един особен град. Той е формиран благодарение на развитието на икономиката на града и прилива на хора от различни части на България. Естествено, това създава възможност за едни по-дълги процеси за формиране на гражданското общество. Но яз смятам, че в Перник това общество е налице. В Перник живеят честни и достойни хора и това, че един или друг човек е извършил престъпление, не означава, че това е характеристиката на неговите съграждани, в никакъв случай.