„Виновните нямат вина" се казва стихотворението, което поетът Ясен Ведрин публикува в блога си в интернет и посвети на 36-годишният Пламен Горанов от Варна, който почина след като се самозапали пред общината в морския град.
В интервю за Дарик Стефан Главчев, чийто поетичен псевдоним е Ясен Ведрин, сравни Пламен с Ян Палах и изрази надежда, че стореното от младия мъж ще има значение за осъзнаването ни като българи. В следата на януари безглаголното стихотворение на Ведрин - „България в думи", буквално взриви социалните мрежи.
„В момента реката на обществените вълнения се опитва да чисти Авгиеви обори, а пък мръсотията в самите обори се опитва да се смеси с народния прилив, та да се опорочи и самият смисъл на протеста", коментира Ведрин. Поетът призова протестиращите да се пазят от всички политици, които опитват да яхнат недоволството им.
Това, което се случи с Пламен, ще отеква в народната памет. Аз вярвам, че той ще остави следа, защото той е българският Ян Палах. Но не съм сигурен, че протестът му ще жегне нечистите съвести на тези, които го предизвикаха към тази много крайна мярка. Защото те са изключително нагли и дебелокожи. Не може едно такова нещо, предизвикало целия народ и съвестта на народа, да не доведе до отзвук, който всички чакаме.
Какво бихте казал на скептиците, които може би се съмняват, че един млад мъж е готов да се превърне в жива факла само заради една идея или идеите си?
Бих казал на скептиците това да не подценяват народа, нека да не мислят, че в народа няма живителни сили и сила, която да го накара да потърси сметка от управниците за толкова много провалени години. Просто българите чувстваме остър дефицит от справедливост и от истински катарзис сред управляващите. Цената за този катарзис ще бъде платена така или иначе, защото не е възможно виновните да нямат вина. Те имат страшна вина, но непоносимостта на ситуацията е тази, че нито един от тях до днес не си поръси главата с пепел, нито пък публично е поднесъл признание, че е виновен. Няма такова нещо поне засега. Докато не получим признанията на тези, които са виновни за създалата се ситуация и всичко, което се е провалило досега като модел, обществените вълнения според мен лично няма да стихнат.
Написахте стихотворение за Пламен.
Стихотворението се казва „Виновните нямат вина".
Някой вчера с бензин се запали.
Лумнал факел на скъпа цена.
Без да може това да прежали,
че виновните нямат вина...
Алчни змейове крадоха, мляха,
в изнурената бедна страна.
И накрая фалшиво запяха,
че виновните нямат вина...
Ден годината може да храни.
Далаверите - куп, планина.
А се кръстят, ей Богу, тирани,
че виновните нямат вина...
Като ангели - чисти и святи.
Неспособни на капка злина.
И си вярват, безумно богати,
че виновните нямат вина...
Оня просяк е сигур кръвникът
или куцата стара жена...
С белезници на съд да ги викат,
щом виновните нямат вина...
О, Българийо! Рай за измами,
а за честните - ад и война!
Да надпишем ли твоето знаме,
че виновните нямат вина?
Някой вчера с бензин се запали.
Дай му прошка, родино една!
Че за съвести, мъртво заспали,
той, невинният, беше с вина...
Ще се превърне ли според вас Пламен в символ на промяната и има ли макар и минимална опасност актът на този млад мъж да бъде употребен?
Аз ще отговоря така: в момента реката на обществените вълнения се опитва да чисти Авгиеви обори, а пък мръсотията в самите обори се опитва да се смеси с народния прилив, та да се опорочи и самият смисъл на протеста. Затова призовавам българите да се разграничават от всеки опит справедливият им протест да бъде яхнат за политически сметки. В това, което ние искаме да направим, трябва да търсим високия морал и светлия смисъл. Иска ми се да вярвам, че това, което направи този мъж, този млад и гневен младеж, този човек, който не иска да се съгласи с ситуацията в България, ще има своя прилив, ще има своето значение, поне за нас като осъзнаване, поне за нас като българи.
Оптимист ли сте в единството и силата на обществената енергия? Не се ли губи малко посоката на исканията на улицата. Вече видяхме как протестиращите се разделят и в настояванията си, и в начина...
Политическите партии се сочат едни други с обвинения и присъди, пък забравят, че са в българския парламент през последните двадесет и три години. И имената на партийните им лидери са станали знакови за преминалия преход. Не може винаги някой друг да е виновен пред олтара на народната съвест. За сегашните са виновни предишните, за предишните по-предишните, а безнаказаността води до страшно угнетение. Просто доверие на вече компрометирани хора не може да се дава. Още повече, че те самите отказват да признаят личния си провал. И си мисля, че в крайна сметка на българите е нужен катарзис. Просто е нужно очистване в самите партии, нови лица, нужен е нов обществен договор между управляващи и управлявани и то с национална кауза, която да не ни разделя, а да ни обедини.
Точно това липсва сякаш в последните дни - онова, което би обединило. А само се разделяме, дори в исканията, в протеста, в начина, по който протестиращите смятат, че трябва да се решат проблемите в страната.
Нали знаете, че ще има и подмолни сили, които ще се опитат да опорочат този протест. Вярвам, че желанието за справедливост изкара хората на улицата и те трябва да я получат, за да се осмисли целият протест. Ако пък една власт отказва да се самосезира за очевадните престъпления, които излязоха наяве и за измамите и кражбите, то значи, че зад нея има параван на друга власт. Но ви казвам: нужна е прозрачност. Ние сме просто битие от непрозрачност. Българите живеем в страшна непрозрачност. Тази прозрачност, която да извади наяве всичко скрито, всичко тайно, всичко манипулирано, защото само тогава ще има истинско доверие.
Въпросът е дали виждате опасност пък да потърсим и намерим нови спасители, например хора от народа, които за пореден път да не отговорят на очакванията на всички тези, които твърде справедливо излязоха навън?
Вярвам, че трябва да има един невероятно силен народен контрол. Трябва да има едно много силно опозиционно начало у българина, без никакво предоверяване. Просто не вярвам, че в момента могат да се извадят нови лидери и те да усвоят толкова бързо тънкостите на управлението, политиката и властта, но ми се иска да вярвам, че са останали здрави хора като съвест, като морал, като отношение към народа, като принцип, модел, поведение, съвест. Ако ги няма тези хора, горко ни.
Тоест ако разбирам правилно тезата ви, призивът ви е да не зачеркваме с лека ръка системата, партиите, а в рамките на тази система да потърсим читавите.?
Ами алтернативата на безпартийността е анархията. Аз не вярвам в анархия. Нека погледнем, че в целия свят или поне в Европа навсякъде има партийни модели, но пък има и изключителен контрол. Ние по-скоро трябва да заложим на контрола, на това да бъдат следени, да бъдат поставени политиците под постоянния прожектор на народната съвест и изисквания и тогава няма да се стига до тези неща, които ни се случват.
Виждате ли вие бъдеще примерно в една нова партия, няма значение дали ще се казва „Орлов мост" или нещо подобно. И нужна ли е тя сега, за да обедини от една страна, енергията на улицата, от друга, за да прави първи стъпки на терена на политиката, където знаем, че без партийните лостове е невъзможно да се влияе твърде директно.
По-скоро виждам бъдеще в справедливите наказания. Единственият начин да се спечели отново доверието на този народ е да има наказания, да има покаяние. Стари фигури, хора, които са тотално компрометирани като идея, имена, явления, трябва да си отидат. Вече оттук нататък аз не мога да кажа какво ще се случи с бъдещето в България, но ми се струва, че трябва да се вслушаме в гласа на разума. Просто емоцията ще бъде донякъде, но след това ще настъпят същите проблеми със страшната си сила и те трябва да бъдат решавани и някой трябва да ги решава. И някой трябва да има управленски опит, някой трябва да има точните решения, някой трябва да има енергията за всичко това. Но вярвам просто, че българският народ е мъдър и всичко ще приключи по най-добрия начин. Поне се надявам.
Ако не греша, вие сте баща на четири деца. За какво най-много ви е страх, като гледате събитията в България?
Най-много ме е страх от това, че децата ни вече нямат прекрасния модел да се развиват по образ, който им харесва. Когато един човек иска да преуспее в живота, винаги му се дава модел, винаги му се дава човек, който е добър като пример и се казва прави като него, за да успееш и да бъдеш в живота така, както е и той. Аз не мога да посоча на децата си мутрите, които карат скъпите си джипове и да им кажа „Бъди утре мутра, за да успееш". Как да ги накарам децата ми да инвестират в образованието и развитието си? Това е много труден и жесток въпрос. Но лично за себе си предпочитам да остана аутсайдер, човек, който е научил децата си на правото и истинското живеене, та дори и да не могат да бъдат реализирани в този модел на благоденствие или този модел на щастие, които се опитват днес да излъжат българите, че е истински верен. Предпочитам да остана беден, но истински в мир със съвестта си.
Това, което казвате, е много важно, но е знак вероятно, че цяло едно поколение, да не кажа няма този пример и ценности.
За съжаление, така е. Но какво мога да направя аз? Просто обществото ни харесва вече едни такива други модели - на чалга, на лесния живот, на бързия начин на забогатяване. Нещо, което мен страшно много ме плаши, но аз се уповавам на бог и като вярващ християнин съм сигурен, че той ще опази мен, дома ми и децата ми.
Остана ли ви за някого и нещо да гласувате на изборите, които се очертават през май? Трябва ли да събудим тази активност у българите, колкото и да сме разочаровани от политиците и политическата класа?
Мисля, че всеки българин ще има изпит в сърцето си дали да гласува и да даде доверието си. Защото ние страдаме най-много от нашето накърнено доверие. Лично за себе си все още не съм видял политикът, партията, посланието, което да ме плени да ми каже ето тук наистина си заслужава да инвестирам моята вяра, моето доверие. Надявам се да се появят тези гласове. Харесвам това, че се появи този народен гняв, но ми се иска сред него да се появят истински непокварени и родени от самата нужда на народа лидери. Не от това, че ще бъдат спуснати като парашутисти от тук или от там, а просто изведени от народната болка и живеещи с нея. Само такива могат да бъдат истински представители на мъката на българите или да работят за премахването на всички несправедливости в живота ни.
