Премиерът Бойко Борисов ще сложи подписа си под европейския финансов пакт, реши парламентът, макар и текстовете на договора да са още на чернова. Скептиците цитираха писмо на Ангела Меркел и Никола Саркози, в което темата за т.нар. данъчна хармонизация на европейско ниво отново идва на дневен ред.
Ако страната ни попадне в капана на подобно завоалирано твърдение, може да се наложи промяна на данъци.
Управляващите категорично ни убеждават, че това няма да се случи, защото дори и подобни текстове да се промъкнат в последния момент на договора, то България няма да се е присъединила към тази глава.
България отговаря на критериите за структурен дефицит, записани в черновата на договора за европейски фискален пакт, заяви в "Денят" на Дарик председателят на бюджетната комисия в парламента Менда Стоянова. По думите й, от 2010 г. България има структурен дефицит, т.е. бюджетният баланс, изчистен от ефектите на икономическия цикъл и еднократните явления, под 1 на сто. В проектодоговора изискването е за структурен дефицит от 0,5 на сто за страни с външен дълг, близък до 60-процентния праг. Ако дългът на страната е много нисък, както е в България, може да се направи изключение за структурен дефицит от 1 на сто.
Стоянова бе категорична, че твърденията на опозицията, че не отговаряме на този критерий, не са истинни. "Методиките за изчисляване на структурния дефицит са различни. От трибуната се цитираха методики на Института за пазарна икономика, не зная каква методика ползват те, но зная, че Министерство на финансите работят с методиката на Европейската комисия", уточни Стоянова.
На въпрос, ако се присъединим към европейския фискален пакт, дали ще помогне на страната ни да привлече повече чуждестранни инвеститори, Менда Стоянова заяви, че няма как това директно и пряко да помогне. "Ако Европа възстанови своята стабилност, ако върне доверието на инвеститорите и те се върнат в Европа, то това ще повлияе на инвестициите в България", обясни Стоянова.
