Г-н Димитров, трябва ли да се мисли за "план Б" по казуса с българския кандидат за еврокомисар след всичко, което се случи около Румяна Желева? Едни определиха представянето й като провал, други видяха сериозна конспирация в атаката срещу кандидата ни.
Това е една ситуация, която в момента подлежи на развитие и има да се реши. Има някакви формални изисквания - ако нещо формално е било нарушено, това естествено ще предизвика последици. Драматизирането на ситуацията в България и извън нея не е приятно за никого. Не мисля, че има голяма полза да се хвърлят в момента обвинения по една или друга страна в случая. България трябва да излезе от това положение и тя ще може да го направи, ако от правна гледна точка всичко е наред. Ако не е, просто трябва да се търси друг убедителен вариант. Просто това са формални изисквания на процедурата.
Факт е обаче, че мнозина от евродепутатите и от самата комисия, която извършваше изслушването, изразиха становище, че Румяна Желева е била неубедителна в отговорите си по същество на въпросите, свързани с бъдещите й ресори?
Едно изслушване не винаги дава достатъчно ясна представа за компетентността на кандидата - до голяма степен това е въпрос и на умения да се реагира в момента, да се покажат или да не се покажат съществуващи знания. ЕС е една сложна конструкция, в която участват много съображения и фактори, най-важното от които в крайна сметка е интегритета на самия Европейски съюз и това неговите институции да функционират. Така че вероятно това ще бъде и първото съображение на евродепутатите, когато обсъждат казуса. Чухте доста ясна позиция от ЕНП - ако от формална гледна точка нещата са както трябва, подкрепата за кандидата ще продължи.
Приемате ли, че едно политическо решение, каквото би било одобрението на Румяна Желева, би било полезно за страната? След това, което се случи, ще бъде ли тя доброто име, което да се свързва със страната ни?
Винаги има проблем, когато се започва с фалстарт. Времето може да реши много неща. Ако човек се представи добре от тук нататък това ще се забрави. Има нещо вярно в това, че ситуацията е драматична. Но тя е драматична за кратко време. Това е нещо като травма - травмата се лекува, отминава, изчезва и се забравя, тя обаче не е болест. Това, което мен ме притеснява, е опита да се твърди, че видите ли, България има проблем с представянето на свои кандидати. Такива неща се случват. Видяхте и в Италия имаше подобна случка с Роко Бутильоне - един човек, когото лично аз много уважавам. Тези неща отминават в крайна сметка. Аз не виждам защо трябва да се казват тежко нещата. Не виждам защо аз трябва да казвам тежко нещата. Намирам, че за България е по-добре да спазваме един благоприличен тон.
Виждате ли проблема и в поведението на българските евродепутати?
Едно от основните неща в Европарламента е, че там няма българска, френска или италианска група. Да се очаква единна реакция на българските европарламентаристи е несериозно. В известен смисъл би било подозрително ако всички бяха на един акъл. Това би означавало, че те не изпълняват там своите функции на партийно представителство, а само своите национални задачи, което не е целта на ЕП. Разбира се, във всички тези неща е важно човек да не забравя, че все пак принадлежи на страната, от която идва. Очевидно, че има доста страсти. Такива страсти се развиват и в други страни, не казвам, че са хубави. За мен най-важното в момента е да се запази хладнокръвие и да се търси позитивното решение, което до голяма степен не подлежи на обсъждане, защото ние нямаме яснота относно това дали формално изискванията са спазени.
Правилно ли би било за страната ни решението - Румяна Желева да бъде одобрена с цената на това да загубим част от ресора?
Цялата тази история около характера на ресора, неговите части и т.н. е нещо, което изобщо не зависи от нас и не е израз на някаква характеристика на България. Бях озадачен от големите вопли, които се разнасяха тук за това дали този ресор е бил престижен или не е престижен. Това са ресорите на комисията. Това е все едно да кажеш, че ако на някого му бъде предложено да бъде министър на транспорта, това е по-малко престижно отколкото да бъде министър на икономиката. Тези неща се решават с оглед на функционирането на цялата институция. Дали ще се прави ревизия на ресора или не, зависи от това как ще се структурира работата на комисията и как Барозу ще предложи да бъде структурирана. Не изключвам възможността, макар да мисля че тя е много малка, подобни събития да бъдат повод за преоценка на някои елементи от ресорите. Знаете, че се коментираше доколко е рисково това, че няколко европейски комисари имат отношение към една сходна тематика. Аз мисля, че това не е сериозен проблем, но чухте че и по време на изслушването бяха поставени въпроси в този смисъл. Това не са въпроси, които би трябвало да бъдат отправени към г-жа Желева, ако бъдат поставени изобщо, те трябва да се отправят към г-н Барозу. Очевидно е, че за тези въпроси има отговори. Доколко човек е удовлетворен от тях или не, е въпрос на лична преценка. Пълно удовлетворение в политиката за никого няма.
Разбирам, че на този етап - докато няма формално решение на случая, не бихте дали оценка дали решението на премиера да предложи този човек за този пост е политическа грешка или поне политически риск?
И след отговора на този въпрос, подобен коментар няма да бъде много уместен. Премиер-министърът не е пъдарин, за да ходи подир министрите си и да проверява дали това, което те му поднасят като информация е точно и коректно. Нормално е, когато се изгражда един кабинет да се разчита, че това, което те правят е както трябва. И ако те не го правят както трябва, си носят последствията. Ако, не дай Боже, се окаже, че има разминаване в декларациите на Румяна Желева, да се вини премиера за това ми се вижда малко несериозно. То затова човек подписва тези неща. Друг е въпросът какви грешки може да направи, защо и как, но това не може да бъде вменявано като вина на някой друг.
Вчера стартира новата парламентарна сесия - ако изключим кризата, кое е основното, което стои като задача пред кабинета и премиера?
Най-важният проблем на България в момента е проблемът с безнаказаността. Това правителство беше избрано с очакването да внесе сериозна промяна в отговорността, която хората носят за това, което вършат. И в частност лицата, които са на достатъчно силни позиции в държавата. Това нещо не може да стане за шест месеца. Ако някой е очаквал, че към януари ние ще имаме резултатите от едно подобно усилие, той просто някак се е объркал. Друг е въпросът обаче, че готовността да се чака много дълго не е голяма. От тази гледна точка това ще бъде един от основните въпроси на следващата година. Ако такива резултати се видят, това ще бъде определено положително за България, защото България всъщност не е толкова зле икономически. Не казвам, че е много добре, но ако направим съпоставка с балтийските държави, с Унгария, която имаше много тежки проблеми, България дотук се справя що-годе добре за очакванията, които има към нея. В институционално отношение започват стъпки, които е хубаво да се доведат до край. Има две неща, които вероятно ще бъдат обект на възражение. Едното нещо е необходимостта, когато човек е изправен пред такива задачи, да действа в някаква степен силово. Трябва да си дадем сметка, че това е неизбежно, но в това от своя страна има много голямо изкушение. Затова „европейската котва", придържането към европейските правила е нещо изключително важно.
Т.е. да не залитнем към силната ръка?
Имам голямата надежда и тя се потвърждава от това, което виждам, че спазването на тези европейски правила седи в съображенията на правителството и на премиера. Няма нищо ненормално в това да се подчертава отговорността, която един премиер носи - тя е най-голямата и трябва да се знае, че изпълнителната власт е персонифицирана. Виждам знаци в това отношение, че съображението за спазване на европейските правила се приема като много важно. Не изключвам възможността от залитания в една или друга посока, но е хубаво когато, ако се случи такова неща, се прави разумната стъпка. Стъпката, поставяща нещата на нивото на европейските стандарти. Не съм от тези, които биха казали, че е лошо дето се отказваме от внезапно възникнали идеи. Напротив - мисля, че това е добър знак. Той показва, че тези „европейски котви" са силни. Другият риск е свързан с това, че в България в момента има много силни тенденции за дефиниране на големи групи от хора като носители на проблем. Това е естествена нагласа на нацията, която минава през трудни моменти. Тази нагласа може да бъде използвана по опасен начин от такива формирования, които търсят изкупителни жертви. Това е характерния стил на популистките движения. Едно от нещата, които наблюдавахме, беше хвърлянето на много усилия, за да се докаже, че определени етнически групи или ДПС са най-голямото природно бедствие в България. Нещо, което не е коректно и не трябва да се превръща в доминиращ елемент в България.
ГЕРБ обаче изгради част от предизборната си кампания на тази база?
Ако трябва да бъдем честни всички партии, които влязоха в парламента, в една или друга степен използваха тази карта. Очевидно това е един факт, който не ме радва, но който показваше определено ниво на обществени нагласи в България. Въпросът е какво следва оттук нататък.
Не е ли притеснително в този смисъл, че до ГЕРБ в парламента много плътно и безрезервно стои "Атака"?
Има известно смекчение в тона на "Атака", което за мен, разбира се, не е достатъчно. Една такава партия теоретически може да се промени, но ние много пъти сме констатирали как комунистическата партия трудно се променя със същите хора. Сега идеята, че "Атака" има по-голям потенциал за промяна, ми се вижда трудна за приемане на този етап. Не виждам големи концесии, които да са направени на "Атака" до този момент от ГЕРБ. И това според мен не е за пренебрегване. Единственото нещо, което видях, беше тази странна история с новините на турски език, от която премиерът се оттегли своевременно и много основателно.
