Венецианската комисия е поискала още данни от българските власти, преди да даде мнение по новия закон, който ще създаде специализиран съд, съобщи в интервю за Дарик председателят на комисията Томас Маркерт. Комисията за демокрация чрез право към Съвета на Европа, каквото е официалното название, се състои от експерти-юристи и е независим мозъчен тръст. Решенията на комисията не са задължителни, но са важни, тъй като показват до каква степен отговарят на основните законови правила в Европейския съюз. Преди два месеца комисията не се произнесе по законопроекта за създаването на специализиран съд в България, тъй като поиска още информация. Проектът предстои да бъде внесен за обсъждане в пленарната зала на Народното събрание, но според председателя на комисията Томас Маркерт нейните членове не са получили законопроекта в писмен вид и не са взели становище.
"Ние сме в много трудна ситуация - имаме два законопроекта, сега сме информирани, че парламентът е приел нещо, което може би е много близо до един от тях. Ние обаче не сме видели текста, одобрен от българския парламент. Искам да се изразявам внимателно и ще ви кажа, че по принцип идеята за специализиран съд не противоречи на европейските стандарти", отбеляза Меркерт.
Значи като цяло не сте се съгласили с предложения законопроект?
Не е правилно да се каже така. Имаме съгласие по целта на промените, но има проблеми в детайлите. Трудно ми е да кажа какви точно, защото не сме видели последния вариант.
Какво трябва да направят сега българските власти, преди да ви представят следващата версия на промените?
Ако получим промените, след като те са приети, няма да бъде много полезно. Разбира се, можем да сравним нашите забележки с приетите текстове. Не съм сигурен, може нашите забележки да са били взети предвид, но не знаем, тъй като не сме видели текста на закона.
Какво препоръчахте на София?
Не става въпрос за препоръки, а за редица коментари по предложения на текстове от законопроекта. Очаквам да можем да ги разгледаме в писмен вид, тъй като иначе е сложно.
Имало ли е друг случай в историята на Венецианската комисия, когато някоя страна е трябвало два пъти да променя предложенията за промени в законите?
Смятам, че е много нормално, че се обсъждат промени и след това се приемат. Не е необичайно, на практика става много често.
Какво точно казахте на българските представители днес (17 декември 2010)?
Тук беше г-н Анастас Анастасов (председател на комисията по вътрешна сигурност и обществен ред на българския парламент - бел. ред.) и той разказа в общи линии какво предстои да бъде прието, то не е много по-различно от финалния текст, който ще се приеме.
Каква процедура трябва да се следва от тук нататък?
Няма нужда от никаква процедура, освен ако българските власти не поискат повече съдействие от Венецианската комисия. Но след приемането на закона, не очаквам това да стане.
Да обобщим - Венецианската комисия не е съгласна с предложените промени, така ли?
Не съм съгласен, че това е правилно обобщение. Има някои проблеми в предложенията за промени, но ние сме направили препоръки за промяната им.
Какво ще стане, ако българският парламент приеме закона, без да вземе предвид вашите предложения?
Разбирам, че са приели тази версия на закона, която е по-малко проблематична. Продължава да има някои несъответствия, но не смятам, че ще има големи проблеми с Европейския съд по правата на човека.
Кои точно са нещата в закона за специализирания съд, с които не е съгласна Венецианската комисия?
Има някои въпроси за изясняване, като например, свързани с военния съд. Не мога обаче да ви дам подробности.
