Кой дърпа конците във Вашингтон? Кой е царят на играта? На кого звъни вашингтонският елит, когато има проблем? Кой познава всички бивши и настоящи влиятелни политици в Щатите? Кой подготвя договорите им, когато пишат книги, оттеглят се от обществения живот или търсят допълнителни изяви?
Едва ли има популярно име във Вашингтон, което в някакъв етап от своята кариера не е ползвало услугите на Боб Барнет. Той просто е адвокатът на политическия елит. Работил е с всички от Барак Обама до Мадлин Обрайт, от Бил Клинтън до Барбара Стрейзанд.
Когато президент пише мемоарите си, сенатор си търси работа, телевизионна звезда оправя отношенията си с компанията или бъдещ политик се подготвя за важен дебат, единственият начин за сигурен успех е да бъде нает Боб Барнет. Или поне така говорят във Вашингтон.
Решихме да установим дали това е така и дали въобще Боб Барнет би разговарял по темата. След няколко месеца усилия и среднощна размяна на имейли, той е новият гост на "Иноваторите".
Констанин Вълков: Дебатите са много важна част от президентската надпревара в САЩ. Огромен интерес, дълга подготовка на кандидатите. Напрежение. Работили сте за подготовката на кандидат-президенти през последните девет кампании. Разкажете какво правите, за да може Вашият кандидат да спечели дуела.
Боб Барнет: Не бих си позволил да говоря за отделни кандидати, тъй като трябва да запазя тяхната конфиденциалност. Преживял съм страхотни мигове, докато подготвям кандидатите. Работя от 1976 за президентски кампании. Самите дебати започнаха за първи път през 1960 с известния сблъсък между Ричърд Никсън и Джон Кенеди. Оттогава дебатите формират централна част на нашата предизборна система. Напоследък се правят три президентски дебата и един вицепрезидентски.
За да се подготвим за дебата, се прави схема, която е възможно най-удобна и полезна за самите кандидати. Някои от кандидатите, с които съм работил, не са били в обсега на прожекторите. Други, както беше този път с Обама, се борят за втори мандат. Можете да предположите, че начините за подготовка се различават значително.
Форматът на президентските дебати е следният - има два дебата, в които кандидатите застават един срещу друг. Между тях има водещ, който задава темите и въпросите. От известно време има и трети дебат, който се провежда в зала, пълна с външни хора, които също задават въпроси.
Това, с което се занимавам, включва подготовка на брифинг-материали по отделните теми. Това помага на кандидатите да се запознаят с темите, които могат да изскочат по време на дебатите. Тези материали са съобразени с биографията на кандидадите, техния личен опит и така нататък.
След това правим сесия с въпроси и отговори, която прилича на реалния дебат. Нашият кандидат участва в тази сесия, аз играя ролята на неговия противник, имаме човек, който е водещ и задава въпросите. Този тип репетиции се записват, после анализират и дискутират. След това ги повтаряме отново. Правим и симулация на дебати, които наподобяват изцяло истинските - от осветлението и вида на залата до типа микрофони, които се използват.
Струва ми се много интересно. А коя е лошата част от всичко това, със сигурност има такава?
Не съм сигурен дали има лоша част, просто залогът е много голям. Все пак става дума за президент и вицепрезидент на Съединените американски щати. Напрежението е голямо за един кратък период. Трябва да направиш най-доброто, на което си способен, за да помогнеш на кандидата си.
Колко важно е мястото, където провеждате подготовката за дебата?
Мястото не е чак толкова важно. Освен, разбира се, изискването да бъде на тихо, конфиденциално място. Правили сме подготовка за дебати в хотели, в по-големи комплекси, в офиси, в главните квартири на политическите партии. Най-важното е да се обособи пространство, което прилича на реалното, на което ще се случи дебатът. Имаме много експерти, които правят дубликат на всичко това.
Звучи като спокойна среща между кандидат и подготвящ го специалист. Не си ли повишавате тон, не се ли карате?
Едно от любимите ми преживявания е подготовката на първата жена кандидат-вицепрезидент Джералдин Фераро. Става дума за 1984-та. Подготвяхме Фераро за сблъсъка й с Джордж Уокър Буш. По време на репетициите аз изпълнявах ролята на Буш. Бях доста критичен и в един момент Фераро ме удари. Тръгнах си от репетициите насинен. Беше в рамките на шегата, но все пак болеше.
Случва се така, че хората, които сте подготвяли, Ви наемат след това за адвокат, който да преговаря за условията на бъдещите им автобиографии. Как са свързани тези две неща?
Това е така. С повечето хора, с които съм работил по време на предизборни кампании, след това правим сделки за книгите им. Смятам, че възможността да водиш дебат, всъщност отразява твоите качества да отстояваш позициите си, да преговаряш. Това важи и за правенето на сделки, за работата в правната ми кантора.
Как обаче става така, че когато стоите зад сделката за дадена книга, тя става бестселър? Освен това се говори, че не сте скъп адвокат - не ползвате комисионна, а Ви се плаща на час, което в случая излиза по-евтино на клиента при тези огромни сделки.
Хората, които се занимават със сделки за книги в Щатите, а и по целия свят, работят на принципа на комисионната. Те получават процент от доходите на автора. Обикновено става дума за 15 процента. Когато правя договор за телевизионен водещ, процентът е 10. Аз обаче не работя по тази система. Не мисля, че трябва да получавам процент от дохода на клиента ми. На мен трябва да ми се плаща за това, което съм направил. Разбира се, трябва да ми се плати добре, ако се справя с нещата. Тоест - работя по традиционния начин, по който работят адвокатите в Щатите. Плащат ми на час. Има такава тарифа.
И каква е Вашата тарифа?
Предпочитам да не навлизам в подробности. Но е честно да се каже, че таксуването на час за тези големи сделки е по-изгодно за клиента.
През главата Ви са минали толкова много случаи, интересни истории. Как колекционирате спомените? Има ли нещо специфично - предмет например - който Ви свързва с всеки един от Вашите именити клиенти?
Не, нищо специално. Някои от клиентите ми са много мили и ми подаряват малки неща. Оценявам ги много. Спомените по-скоро са в главата ми. Имам някои фотографии, които са ценни за мен. Пазя и книга с автографи.
Чел съм, че събирате копчета за ръкавели.
Да, колекционирам антични копчета за ръкавели. Баща ми също се е занимавал с това и той ме накара да започна. Някои от клиентите ми подаряват такива.
Знам, че Ви търсят, за да сте техен адвокат. Но Вие самият преследвали ли сте клиент, когото искате да представлявате на всяка цена?
Обикновено не търся аз клиентите си. Щастлив съм в това отношение, тъй като клиентите сами идват при мен. Имало е някои моменти, когато специално съм искал да представлявам определен човек. В Щатите има един легендарен треньор по баскетбол, това е Пат Съмит, тя е жена. Била е треньор на колежанския отбор на Тенеси в продължение на 38 години. Моята племенница започна да играе баскетбол и аз се запалих по женския вариант на този спорт. Забелязах, че няма книги, които да пишат за това как се мотивират млади дами. Тогава написах писмо на Пат Съмит, започнахме да говорим с нея по темата. Станахме приятели дори. В крайна сметка направихме три книги заедно. Последната излезе наскоро и отново стана No.1 в листата с бестселъри.
Как протича един работен ден за Вас?
Аз не съм от ранобудните, ставам по-късно. Правя упражнения. Отивам в офиса сравнително късно. Но също така и работя до по-късно. Пътувам много, около 150 дни годишно - до Ню Йорк, до Флорида, до Чикаго, до Лос Анджелис. До много места, където имам клиенти. Работя през повечето уикенди. Работя и от къщи, тъй като естеството на работата ми изисква да бъда на разположение. Това е цената, която се заплаща за работата, която върша.
Нещо интересно, свързано с Вашата работа, което моля да обясните. Какво точно означава да помагате на някой да "излезе от настоящата си кариера"? Става дума конкретно за случая с генерал Петреъс, където се употребява този термин?
Не бих могъл да коментирам конкретно за генерал Петреъс, но става дума за хора, които си тръгват от общественото внимание или от работно място, към което е съсредоточен голям обществен интерес. В някои случаи това става доброволно, друг път го правят, защото губят избори. Възможно е да имат някакви трудности или просто да се пенсионират. Тези хора в процеса на преминаване от публичния към личния сектор - така го наричам аз - имат нужда от моите съвети, за да определим какви възможности са налични за тях, кои опции да изберат, кои сделки да бъдат сключени.
Примери? Някои хора искат да работят в адвокатска кантора. Други се занимават с PR. Трети искат да работят като консултанти, като професори в университети, да станат членове на борд на директорите например. Аз им помагам да определят кои опции са налични, да открият възможности, за които те не са мислили. И когато се постигне решение, помагам с изготвянето на договори и така нататък. Днес например се занимавам с американски сенатор, който се пенсионира. Той ще прекарва част от времето си в адвокатска кантора, а останалата в инвестиционен фонд. Освен това обаче ще изнася платени лекции, но и ще преподава в университет. Аз обобщих тези четири неща за него.
