Германският канцлер Ангела Меркел изведе своите консерватори до зашеметяваща историческа победа на изборите в неделя - личен триумф, който циментира позицията й на най-влиятелния лидер в Европа.
Меркел има възможност да надмине Маргарет Тачър като най-дългослужащата жена-премиер в Европа. Въпреки осемте й години на рулото на най-многолюдната и най-богата държава в Западна Европа, обществото все още знае много малко за личността на т.нар. "Ханди-канцлерин" – прозвище, получено благодарение на любовта й да комуникира с колегите си чрез sms.
За да научим повече за жената, която държи юздите на политиката и икономиката в ЕС, Дарик се свърза нейния биограф - журналиста и главен международен редактор на вестник "Зюддойче цайтунг" Щефан Корнелиус:
Като биограф на Ангела Меркел имате ли представа докога тя ще побеждава с лекота левицата на избори?
Избирателната ни система е способна да сервира доста изненади и Меркел може да има трудности със сформирането на коалиция. Но тя наистина доминира... Позицията на партията й вече е по-центристка, а самата тя е по-отворена към хората, те пък я харесват, защото икономиката расте. Така че що се отнася до настоящото положение - Меркел наистина командва ситуацията.
Има ли сред политическите й опоненти някоя "изгряваща звезда", която би я засенчила на бъдещи избори?
Удивителен феномен е, че няма такъв човек на политическата сцена в Германия, а в левицата пък да не говорим... В регионите има някои обещаващи личности, които си струва да се наблюдават, но в момента никой не може да бъде наречен "изгряваща звезда". Социалдемократите са същите стари муцуни отпреди четири години. Същото е и при Зелените, и при либералите... Надявам се, че след изборите ще видим оживление и подмладяване на политическата система.
Част от тази стара гвардия като че ли се опитва да проявява активност. Лидерът на социалдемократите Пеер Щайнбрюк например се яви във фотосесия във вашето списание, което под формата на шега го постави на корицата, показващ среден пръст. Това беше доста скандално решение...
Първо, Щайнбрюк е много ядосан на вълната от критики, които се отправяха към него като политик преди въпросната фотосесия. Всъщност снимката беше част от поредица материали, която нарекохме "Интервю без думи". Средният пръст беше отговор на въпроса "Какво мислите за всичките прякори, които са Ви измислени в медиите, сред които е и "Пеерлускони?". Но реално критиките, отправяни към него, всъщност са към цялата му партия, която през последните няколко месеца полага огромни и сполучливи усилия да се самоунищожи.
Второ, той гледа на фотосесията с чувство за хумор, което е нещо хубаво. Предложихме му да не публикуваме снимката, но той сам я одобри. Това, разбира се, може да се интерпретира по няколко начина. Единият е неоспоримият факт, че средният пръст е груб жест и въпреки че много хора схващат хумора в снимката, не може да не си задават въпроса искат ли бъдещият им канцлер да се държи по този начин. Да, тук повечето хората не го възприеха като нещо пагубно, но в много държави това би било тотално табу.
Бихте ли описали Ангела Меркел като "хищник" в политиката? Случвало ли се е да й се наложи да "унищожи" свой опонент?
Тя не "показва зъбите си". Наясно е с това как да бъде властна. Не е нито агресивна, нито има за цел да унищожава когото и да било, но много добре знае къде се намира и много лесно усеща кои са хората, които биха могли да й попречат с нещо или да се окажат опасни. Намира начин да се пребори с подобни предизвикателства чрез дебати или дори като си присвоява идеите на враговете й. Така тя търси начини да ги "задуши", образно казано да им отнеме кислорода. Но истината е, че почти не й останаха врагове.
Меркел отчита ли слабостите си? Кои са те в политически и в личен план и опитват ли се опонентите й да се възползват от тях?
Много лош оратор е. Всички, включително самата тя, са наясно с това. Поради тази причина е на границата от това да бъде класически лош политик, тъй като за нея е много трудно да стопли сърцата на хората. Тя е много технологичен и систематичен лидер, но не е способна спонтанно да обедини хората около себе си. Парадоксът тук е, че именно заради това тя е принудена да печели подкрепата на народа, като убеждава във вижданията си - а тя е способна да прави това, което всъщност обръща тази нейна слабост в коз. Може да се каже, че това е "най-силната й слабост". Тя влага огромни усилия в това - то е нейният стил, което пък я прави земна и съответно много симпатична. Хората виждат, че тя е автентична, че е останала вярна на себе си през всичките тези години.
Има ли чисто човешки страхове? Много се говори за страха й от кучета...
Да, този анекдот се експонира в повече, но истината е, че тя е безстрашна и се изправя челно срещу всички, които я критикуват. Например, когато се създават проблеми в Европа и някой държавен глава я разкритикува за нещо, тя незабавно му се обажда по телефона и двамата обсъждат случая в пряк разговор. За страх в личен план е малко трудно да се говори, тъй като политиката я определя като личност. Политиката е животът й, занимава се с това непрестанно. А и обкръжението й се старае да няма много кучета около нея.
Усеща ли се понякога комплекс от миналото й - това, че е живяла в Източна Германия или от това, че дядо й е поляк?
Отношението й е много типично за човек, който е живял 35 години зад Желязната завеса. Тя е развила огромно любопитство към Америка и към западния принцип на свободата. Още тогава в нея се е породил стремеж да притежава тази свобода и тя сега я цени много по-силно от други хора. Друга нейна черта е потайността - избягва да споделя мислите си. Това, разбира се, е свързано и с факта, че е израснала в енория в бившата Германска демократична република, баща й е протестантски свещеник. Семейството следователно по презумпция е трябвало да бъде много сплотено, като защита против режима, който не е показвал добро отношение към църквата. Така че тя още от малка е научила някои важни уроци, като например да си мълчи и да има доверие на много ограничен кръг хора.
Това ли е причината медиите да не се занимават активно с подробности от личния й живот?
Това се дължи по-скоро на факта, че наистина няма почти нищо задкулисно около нея - от Ангела Меркел "получаваш, каквото виждаш". Да, тя естествено си има личен живот, но наскоро я питаха как си почива и тя отговори, че си почива, докато работи. Разбира се, тя цени личното си пространство и обича вилата си, която се намира до едно езеро недалеч от Берлин. Там ходи през почивните си дни. Много сплотено семейство са с мъжа й Йоахим Зауер, който е най-верният й съветник. Тя също така много обича операта и готвенето.
Споменахте съпруга й - кой "носи панталоните" в семейството? И как възприема Йоахим Зауер факта, че е женен за най-влиятелната жена в света?
Не мисля, че аналогията с "носенето на панталоните" може да се приложи по отношение на тази двойка, тъй като и двамата носят панталони - и в буквален, и в преносен смисъл. Но няма как да се опише с думи колко близки са двамата и колко силно я подкрепя съпруга й. Не можем да го кажем с абсолютна сигурност, тъй като нито един от тях не го обсъжда публично, можем само да загатнем с доста висока степен на достоверност, че съветите му са й от голямо значение.
Доколко Ангела Меркел показва емоциите си? Налага ли се хората от екипа й да бъдат особено внимателни, когато е ядосана?
Тя е невероятно сдържана, но невинаги е било така. Веднъж се разплакала по време на правителствено заседание през 90-те, когато още като министър не е било прието нейно предложение за важен законопроект. Плакала е и първия път, когато е пътувала до Израел, също като министър. Германският посланик там не я е разпознал и е останала да виси сама на летището. Тези неща много са й тежали емоционално в миналото, но с годините всичко това е било преодоляно. Тя има силен усет да пази самообладание по отношение на всякакви емоции. Затова не показва и гняв - не показва лошо настроение пред околните. Когато се случи нещо, което не й харесва, най-напред търси начин да го промени или отстрани. Ако не може, тогава просто намира как да го приеме по най-безболезнения начин. Например не би се ядосала на лидер на друга държава, тъй като той спада към тази последната категория - не е под неин контрол и емоцията по време на някой спор с него е безсмислена. От друга страна, тя би могла да се ядоса на някой обикновен държавен служител - но пак не би изразила гнева си, а просто би направила така, че въпросният човек повече да не се явява на важни срещи в нейно присъствие. Това е начинът й да показва емоциите си.
Останала ли е някаква следа, било то в личния й живот или в политиката, от факта, че в университета е била регионален секретар на агитпропа (бел. ред. - "агитация и пропаганда") към Свободната германска младеж (FDJ), която е позната като младежката организация на компартията в бившата ГДР?
Тя не е била човек на агитпропа. Всички хора в източногерманския Комсомол са били длъжни да заемат някакъв пост. След като започва да учи и работи като физик в Академията на науките в Берлин, заема този пост в организацията, но според хората, които са работили с нея, задълженията й са били съвсем битови - например да организира излети, да намира билети за театър, да резервира къмпинги за работниците. Никога не се е занимавала с агитация или пропаганда. Изчезнали са всякакви следи от дисертацията й за пропагандата, която всички източногермански студенти са били задължени да пишат по онова време. Много хора са изследвали миналото й и са се опитвали да намерят уличаващи сведения за партийните й занимания. Не са успели да намерят нищо. Така че всякакви внушения в публичното пространство, че е имала тайно, тъмно минало, са манипулативни.
През последните години Ангела Меркел започна да държи ръцете си по много специфичен начин - под формата на ромб пред корема си. Това дори се е превърнало в част от предизборната кампания на Християндемократическия съюз. Какъв е произходът и посланието на този жест?
Няма послание, въпреки че хората се опитват да вложат някакво значение в него. Истината е, че тя не знаеше какво да прави с ръцете си, когато говореше публично. Тя не е човек, който си служи с жестове. Затова понякога ръцете й просто висяха право надолу, друг път си стискаше палците, но винаги изглеждаше неловко. Затова започна да ги държи пред себе си под формата на ромб - палците отгоре, прилепени, и пред тях останалите пръсти по същия начин. Впоследствие тя видя, че това всъщност й помага да стои и по-изправена, дори я съсредоточава. Но не отправя някакво послание, нито членува в секта, както се намеква. Факт е обаче, че ХДС са поставили огромен плакат именно с този жест на фасадата на Централната гара в Берлин с думите "Бъдещето на Германия е в добри ръце!".
