Петя Пеловска-Тодорова е врачанка, която от почти година, на съвсем доброволни начала, по нейна идея, прави предаване в местно радио, близо до Мадрид. В него тя разказва за историята, традициите, прекрасните места в България и останалите балкански държави, както и за духа на българите, затова, че те имат с какво да учудят света.
Петя напуска България преди пет години заради семейството си. Тогава работи към българския клон на Международната организация за фолклорни фестивали по света и е мениджър-програма на Международен фолклорен фестивал „Велико Търново". Съпругът й заминава за Испания, намира си работа там, а тя решава, че трябва да жертва кариерата си, за да бъде семейството й цяло.
Освен „Фиеста Балканика" Петя прави и едно детско радиопредаване с деца от местното училище, учи испанките да приготвят баница и баклава, а децата – да правят мартеници. Тази година също ще подари на всички в училището мартеници и ще им покаже как се играят българско хоро и ръченица. Но ние ще ви разкажем само за една част от многостранната й дейност – „Фиеста Балканика".
Как се стина до идеята за това предаване?
Бях поканена в едно предаване, което са казваше „Хората и селото". Като човек, който живее в това село, да разкаже за своя начин на живот като емигрант. Тук искам да кажа, че не е лесно да си емигрант и не всеки може да бъде емигрант! Всеки извървява своя път като емигрант, стига до едно ниво и решава да ли да се върне или да остане, но това е тема на друг разговор. Така се зароди идеята – просто разказах за България като една малка страна, като една човешка длан, която има красива природа, демонстрирах малко българска музика, разказах за българската роза, споделих носталгията си, споделих възхищението си от добрите неща в България.
И така вече почти година, без пари, както казваш ти: „На ползу роду", защо?
Любовта ми към фолклора е в основата на всичко, което правя, но „Фиеста Балканика" е нещо по-голямо и по-различно. Това е възможност да популяризирам България в една положителна насока, като интересна дестинация за туризъм, като място, където можеш да започнеш нов бизнес, като място, където можеш да срещнеш интересни хора и наред с България, не се ограничавам само с нея, представям и балканските страни, защото Балканският полуостров има нужда от реклама. В рамките на този един час седмично отделям време на религиозни и традиционни празници, които са били през изминалата седмица в България и балканските страни. Във втората част винаги има един туристически маршрут, сега през зимата наблегнах на представянето на Пампорово, на Боровец, на Банско. В Испания всеки ден е празник, защото имат много религиозни празници и аз се опитвам да търся техните отражения в нашия календар – не само в религиозния, а и в традиционния български календар. Наскоро мина св. Валентин и Трифон Зарезан и акцентът беше върху Трифон Зарезан - като български празник. Районът, в който живея е винарски, тук има две „бодеки" – винарски изби, хората са производители на вино основно, с това се прехранват и имаше доста голям интерес. Представих марки български вина и всичко това „подплатено" с фолклорна музика.
Как се приема музиката?
Представям я във всичките й ритми, във всичките й багри, като се започне от „Една българска роза" и „Моя страна, моя България", като се мине през българския поп и рок на 70-те, 80-те, 90-те, имам предвид „Сигнал", „Щурците", всички наши популярни групи, та до съвременната вълна на попфолка. И към тази музика интересът е голям, защото ритъмът е различен, тя е типично етномузика за тях и вече имам няколко записани диска на млади хора, включително и на един диджей, който ме помоли да му запиша такава музика, защото му харесва и си я слуша в колата.
След като испанците знаят толкова много за България, да научим и ние нещо за тях?
Испанците са борбени хора, най-хубавото при тях е това, че са търпеливи, че са спокойни, че постигат нещата с много позитивна енергия. Селото се казва Lа Tоrre de Esteban Hambran, намира се на едно стратегическо място – на 42 км от Толедо и на 46 км от Мадрид. Ние сме към областен център на Толедо, Толедо е към Кастиля Ла Манча – това е кастилята на Сервантес, на Дон Кихот, и аз мога да кажа, че дойдох като един български Дон Кихот и си оставам Дон Кихот тук.
Успяваш ли да се пребориш с „вятърните мелници"?
Всеки ден имам такива битки, някои печеля, други губя. Моят патриотизъм и моята носталгия са си неразделна част от мен, от семейството ми, от съпруга ми, от детето ми. Детето ми знае български, знае да чете и да пише, знае „Аз съм българче". Но имам една любима фраза, че „в ресторанта на живота най-дълго е менюто с компромисите, и най-скъпо е”, така че всеки плаща своята цена!
