Три вторични леки труса са били регистрирани след земетресението с епицентър планината Вранча в Румъния, съобщи за Дарик радио Любомир Петров, дежурен в секцията по сеизмология в Геофизичния институт към Българската академия на науките. Вторичните трусове са били леки, като най-силният от тях е бил от 3 степен по Рихтер. Петров коментира, че земният трус не е бил разрушителен, дори да е бил на наша територия, освен това е бил на голяма дълбочина в планината Вранча.
Земетресение с магнитуд 5,3 по скалата на Рихтер и с епицентър в района на силно активната сеизмична зона планината Вранча бе усетено в Северна и Североизточна България в 20.18 часа в събота. Няма данни за пострадали хора и нанесени материални щети.
Дълбочината на епицентъра е била на 96 км, съобщава Европейският сeизмологичен център. Читатели на DarikNews информираха, че земетресението е усетено в района на Добрич, Плевен, Белене, Варна, Свищов, Козлодуй, Силистра, Велико Търново, както и в много други населени места в Северна и Североизточна България. Земният трус е усетен слабо и във Варна, по високите етажи и само в квартали, намиращи са на по-голяма надморска височина.
Лекият люлеещ трус извади на улицата много силистренци. Земетресението, продължило около 30 секунди, бе усетено предимно по високите етажи на жилищните сгради. За кратко бяха прекъснати мобилните телефонни връзки. От тел. 112 съобщиха, че няма сигнали за пострадали хора.
Трусът беше усетено и в Плевенска област, най-вече в Белене и Никопол. Това съобщи за Дарик инж. Георги Линков, шеф на “Гражданска защита”. Област Плевен се намира на около 300-350 км от Вранча и трусът тук е бил между 2-3 степен по скалата на Рихтер, допълни той. Получени са множество обаждания на разтревожени граждани на телефон 112. На места в Плевен жителите на по-високите жилищни сгради са излезли навън, жители на Никопол също са предпочели улицата като по-безопасно място. От „Гражданска защита” нямат информация за пострадали хора или щети в региона.
Земетресението е усетено във всичките седем общини на Разградска област, съобщи шефът на "Гражданска защита" в Разград инж. Петко Петков. Няма данни за щети и пострадали хора, за по няколко минути не са работели мобилните оператори.
Живеещите на по-високите етажи на жилищните блокове във Видин са усетили земния трус, като най-осезателно това е станало в община Кула.
Няма данни за разрушения и пострадали във Великотърновска област, съобщиха от Гражданска защита в областния град. Земният трус е усетен леко във Велико Търново, Горна Оряховица и Свищов, както и в Русе. От там също съобщават, че няма данни за пострадали и щети.
Заместник-директорът на Геофизичния институт към БАН Димо Солаков обясни за Дарик, че Вранча е дълбоко огнище и има много малко вторични трусове. По думите му, земетресението във Вранча е сравнително слабо и е невъзможно да има някакви щети у нас, а още по-малко жертви.
В Румъния трусът е бил усетен силно в столицата Букурещ, както и в някои селища в източната и южна част на страната. По предварителни данни трусът в Букурещ е бил с магнитуд 4-4,5 по скалата на Рихтер. За кратко са спрели няколко пътнически влака. Сеизмолозите са призовали румънците да не изпадат в паника, защото подобни колебания на земната кора са нормално явление за района на Вранча. Дори да се повторят, трусовете не могат да причинят големи щети, казват учените.
Трус с магнитуд от 5 степен по Рихтер бе регистриран по същото време и в Молдова. Съобщено бе, че епицентърът е бил във Вранча, предаде РИА Новости.
На 4 март 1977 година силно земетресение с магнитуд 7,2 по скалата на Рихтер и с епицентър планината Вранча разлюля Румъния. Трусът причини разрушаването на над 8500 сгради и уби повече от 1600 души в Румъния и в България.
Земетресението у нас бе усетено най-силно в Свищов, където под руините на сградите загинаха около 120 души. Съборени бяха жилищни блокове на ул. “33-ти свищовски полк”, общежитие на "Свилоза", административната сграда на "Рудметал". Сериозно беше повредена търговската гимназия, училище "Димитър Благоев", консервната фабрика, църквата "Св. Тройца", строена от Кольо Фичето.
Бе установено, че причината за силната разрушителна мощ е в неблагоприятна насоченост на излъчването на огнището на земетресението, лоши инженерно-геоложки условия и некачествено строителство.
Земетресението от 1977 г. бе усетено почти в цялата страна, като освен в Свищов сериозни щети по сгради имаше и в други градове в Северна и Североизточна България. В София земетресението беше усетено осезаемо. Имаше напукани и паднали комини, напукани стени на стари къщи, а софиянци прекараха нощта на 4-ти срещу 5-ти март на открито, опасявайки се от още трусове.
Ето и повече за земетресенията в България:
Сеизмично-активните зони у нас са: Крупник /Кресненското дефиле/, Софийската и Маришката зона /Чирпан, Първомай, Пловдив/, Шабленската зона, районът на Велико Търново и Горна Оряховица, някой части на Родопите..
Най-силните земетресения в България през ХХ век:
Само за първите 30 години на ХХ век в България е имало 11 земетресения с магнитуд над 6-та степен по скалата на Рихтер.
31 март 1901 г. - Шабла и Калиакра - две земетресения с магнитуд 7,2 и 7,1 по Рихтер.
4 април 1904 г. - долината на р. Струма - две земетресения с магнитуд 7,1 и 7,8 по Рихтер. Второто земетресение е най-силното в Европа за последните 150 години. Загиват повече от 200 души, разрушенията и щетите са огромни.
8 октомври 1905 - Струма - магнитуд 6,4 по Рихтер, 1908 г. - Велико Търново и Горна Оряховица - магнитуд 7,0 по Рихтер, 15 февруари 1909 г. - Ямбол - магнитуд 5,9 по Рихтер, 14 април 1909 г. - Горна Оряховица - магнитуд 7,0 по Рихтер, 14 юни 1913 г. - Горна Оряховица - магнитуд 7,0 по Рихтер, 18 октомври 1917 г. - София - магнитуд 5,3 по Рихтер.
14 април 1928 г. - Чирпан - магнитуд 6,9 по Рихтер. Разрушени са почти всички сгради в Чирпан и Борисовград (дн. Първомай). Седем хиляди семейства остават без покрив, деформирани са жп линии, изменен е дебитът на кладенците и изворите - за известно време изчезва Меричлерският минерален извор.
18 и 25 април 1928 г.- Поповица и Гълъбово, Пловдивско - магнитуд 7,0 и 5,6 по Рихтер.
Двете земетресения засягат една седма от територията на България с над 400 хил. души население. Една трета от Пловдив е разрушен. Загиват към 120 души, над 1000 са ранени. Пострадали са над 240 села.
1942 г. - Разград - магнитуд 7,0 по Рихтер. Има масови разрушения, загиват 102 души.
30 юни 1956 - Шабла - магнитуд 5,5 по Рихтер.
4 март 1977 - епицентър Вранча (Румъния) - В 21.30 ч. е регистрирано земетресение с магнитуд 7.2 по Рихтер. Силно е засегнат Свищов. Срутени са блокове, под чиито развалини умират над 100 души.
3 ноември 1977 - Велинград - магнитуд 5,3 по Рихтер.
28 февруари и 7 декември 1986 - Стражица и Попово- магнитуд 5,1 и 5,7 по Рихтер.При второто земетресение загиват трима и са ранени 80 души, 80 на сто от жилищата в Стражица стават необитаеми.
13 август 2001 г. - Ямбол и околните селища - магнитуд 4,3 по Рихтер. Това е вторият трус за района (на 9 август е с магнитуд 3,5 по Рихтер).
5 април 2002 г. - На територията на страната са регистрирани три последователни земетресения в два епицентъра. Първото е в 16.14 ч. с епицентър на около 130 км. югоизточно от София, между Пловдив и Асеновград и магнитуд около 4 степен по скалата на Рихтер. Усетено е по-силно на територията на област Пловдив и по-слабо в Кърджали, Смолян, Хасково и Пазарджик. В 17.22 ч. в същия район е регистрирано второ земетресение с магнитуд около 3,1 по скалата на Рихтер, което е усетено в района на област Пловдив. Третото земетресение е било в 16.20 ч. с епицентър на около 110 км. южно от София и с магнитуд около 3 степен по скалата на Рихтер. Усетено е на територията на Югозападна България.
29 април 2002 г. - земетресение с магнитуд 4,0 по скалата на Рихтер с епицентър на 140 км югозападно от София в района на Кюстендил.
18 декември 2003 г. В 1.15 ч. е регистрирано земетресение с епицентър на около 320 км. североизточно от София с магнитуд около 4,4 по скалата на Рихтер е усетено в района на Шумен, Провадия и Варна. Има данни за нанесени материални щети. Най-силно засегнати от земетресението са селата Манастир, Житница, Староселец, Петров дол, както и градовете Провадия и Девня. Пострадалите са настанени в общински и в обществени сгради.
27 юни 2004 г. - В 14.54 ч. на около 80 км на юг от София е регистрирано земетресение с магнитуд около четвърта степен по скалата на Рихтер. Трусът е усетен в Дупница, Благоевград, Разлог, Кресна, Гоце Делчев, Сандански и Банско.
10 септември 2004 г. - Земетресение в 20.46 ч. с епицентър на 15 км северно от Пловдив между селата Труд и Калековец, на около 130 км в югоизточно от София на територията на България с магнитуд около 4,2 по скалата на Рихтер. Трусът продължава 5 минути и е усетен в Пловдив и общините Куклен, Раковски, Родопи, Марица и Садово, където е бил около 10 - 15 секунди.
27 октомври 2004 г. - В 23.36 часа българско време е регистрирано земетресение с епицентър на около 430 км. североизточно от София, извън територията на страната. Земетресението е с магнитуд около 5.5 по скалата на Рихтер. Няма жертви. Усетено е на територията на цялата страна, с изключение на областите Благоевград и Кюстендил. Има нанесени щети на сгради в Силистра, Разградска област, Русе, Плевен.
20 февруари 2006 г. - в 19,20 часа е регистрирано земетресение с магнитуд около 4,2 по скалата на Рихтер с епицентър на около 200 километра в югоизточна посока от София, на територията на страната.
15 април 2008 г. - в 06.43 часа - земетресение с епицентър на около 170 км източно от София, на територията на страната, с магнитуд около 4,2 по скалата на Рихтер и е усетен в района северно от гр. Габрово.
12 май 2008 г. - в 13.12 ч. е регистрирано земетресение с магнитуд 4.3 по скалата на Рихтер с епицентър на около 270 километра североизточно от София.
15 ноември 2008 г. - в 22 часа и 08 българско време е регистрирано земетресение с епицентър южните квартали на гр. София, с магнитуд четвърта степен по скалата на Рихтер и е усетено в района на София.
Това, че повече от 70 години в страната не е ставало силно земетресение дава основание на отделни учени /професор Рангел Гюров, ръководител на Департамент „Науки за земята и околната среда” в Нов Български университет/ да прогнозират скорошното настъпване на подобно събитие. Съвременната наука не може да прогнозира земетресенията нито като време, нито като сила, нито като точно място, но дългото затишие в сеизмичната активност у нас дава основание да се смята, че е възможно в обозримо бъдеще, в страната да има трус с магнитуд по-висок от 6-та степен по скалата на Рихтер.
