„Имам усещането, че българите все повече се затварят в себе си и губят част от идентичността си. Все по-малко хора си позволяват просто да живеят с лекота – сякаш сме преминали в режим на оцеляване, а не на създаване“ - така психологът Нели Лесер описва пред камерата на NOVA разликите между живота в България и САЩ.
Родена във Варна, днес тя е сред най-търсените психолози и терапевти в Маями, а сред клиентите ѝ са модели на Victoria's Secret, предприемачи и влиятелни личности от американския бизнес. Пътят ѝ обаче до успеха започва с една смела промяна.
До 46-годишна възраст Лесер гради успешна кариера като бизнес анализатор. Вместо да остане в сигурната професия, решава да последва детската си мечта – да помага на хората чрез психологията. Завършва специалността, започва терапевтична практика, става преподавател в университет в Маями и се насочва към семейната психология.
Всяко лято се връща във Варна, за да види близките си и да работи с пациенти от България. Именно тези посещения ѝ дават възможност да наблюдава какви са най-честите психологически проблеми у нас.
Според нея тревожността се превръща в един от най-сериозните проблеми на българското общество. Още по-тревожно е, че много хора продължават да възприемат посещението при психолог като признак на слабост или психично заболяване.
„В Америка терапията е нормална част от живота. Хората си отделят време за нея така, както тук някой си записва час за маникюр или фризьор.“
Докато в България доминира тревожността, в Съединените щати най-голямото предизвикателство според Лесер е самотата – проблем, който вече е определен като обществена криза.
По думите ѝ много американци имат стотици познати и активен социален живот, но рядко разполагат с човек, пред когото могат да бъдат истински уязвими. Именно тази липса на дълбока близост води до изолация, депресия и усещане за загуба на смисъл.
„Там хората са много самостоятелни и независими. Това им помага в много отношения, но понякога ги прави по-малко склонни да изграждат трайни връзки и да правят компромиси.“
Богатството не предпазва от страхове
В практиката си Нели Лесер работи с известни личности, милионери и хора с огромно влияние. Въпреки външния им успех тя вижда, че техните страхове често не се различават от тези на всеки друг човек.
„Страхуват се от самота, предателство и от това какво ще остане от тях, ако един ден загубят красотата, успеха или влиянието си.“
Според нея мнозина изграждат идентичността си върху външни фактори – пари, външен вид или обществен статус. Когато стойността на човека зависи само от тях, всяка промяна носи сериозна вътрешна криза.
При богатите хора често се появява и друг проблем – недоверието. Те започват да се питат кой е до тях искрено и кой търси единствено изгода.
Децата от двете страни на океана си приличат повече, отколкото изглежда
Особено място в работата на Лесер заемат децата и тийнейджърите. Работи с младежи със зависимости, агресивно поведение и склонност към самонараняване.
Според нея кризата сред младите хора съществува както в Америка, така и в България. Разликата е в начина, по който се проявява.
Като пример тя посочва трагедията в училище в Тексас, при която въоръжен ученик убива десетки деца и учители.
„У нас няма толкова лесен достъп до оръжия, но агресията намира друг израз – тормоз в училище, унижения и насилие.“
Коренът на проблема, смята тя, най-често е в семейната среда – преживени травми, насилие или липса на емоционална подкрепа.
Когато едно дете не се чувства прието и обичано, то обикновено поема по един от два пътя. Или отчаяно търси принадлежност към група и е готово на всичко, за да бъде прието, или се изолира, насочвайки агресията към себе си или към околните.
Интернет променя начина, по който децата възприемат света
Лесер обръща специално внимание и на влиянието на дигиталната среда върху детската психика. По думите ѝ мозъкът на детето трудно прави разлика между преживяното на екрана и случващото се в реалността.
Причината е, че фронталните дялове на мозъка, които отговарят за преценката на риска и последствията, все още не са напълно развити.
Затова ранните сигнали не бива да бъдат подценявани – намаляваща емпатия, жестокост към другите, проблеми в училище или появата на зависимости.
„Много родители са толкова заети, че приемат подобни прояви за нещо временно. А точно тогава трябва да се реагира. Децата са отражение на нас самите и на обществото, което сме създали.“
