Всички уреди за дялово разпределение върху радиаторите, топломерите и водомерите за топла вода, монтирани след 25 октомври 2020 г., задължително трябва да бъдат с дистанционно отчитане. Това записаха депутатите днес, след като приеха промени в енергийните закони, пише "24 часа".
Въпреки че от 25 октомври миналата година изискванията и сроковете за монтиране на дистанционните уреди влязоха в сила, смяната на уредите у нас не беше задължителна, защото евродирективата ЕС 2018/2002, налагаща това изискване, не беше транспонирана в законодателството ни до този момент. Така оттук нататък, всички уреди, когато им изтече срокът на годност или се повредят, ще бъдат сменяни с такива с дистанционно отчитане. Смяната ще стане поетапно, но крайният срок за подмяна у нас е до 1 януари 2027 г.
В сгради - етажна собственост, в които се доставя енергия за охлаждане от централен източник или от районна охладителна система, ще се инсталират индивидуални измервателни уреди за потребената енергия за охлаждане във всеки отделен имот. Когато в сграда - етажна собственост, всички измервателни уреди са с дистанционно отчитане, на крайните ползватели ще се дава информация за фактурирането въз основа на реалното потребление поне веднъж на три месеца, а от 1 януари 2022 г. - на всеки месец. Новост в закона е и изискването за инвестиционните проекти за изграждане на сгради, както и преустройство, реконструкция или ремонти, да осигуряват възможност за монтиране устройства за саморегулиране и за отделно регулиране на температурата във всяка стая, както и да предвиждат проектиране на сгради с близко до нулево потребление на енергия от 1 януари тази година.
В законопроекта е регламентирано разработването на Дългосрочна национална стратегия за подпомагане обновяването на националния фонд от жилищни и нежилищни сгради с хоризонт на изпълнение до 2050 г. Тя трябва да бъде разработена от енергийния министър, съвместно с министъра на регионалното развитие и благоустройство.
В стратегия се предвиждат мерки за строителство на нови сгради и трансформиране на съществуващи в такива с близко до нулево потребление на енергия, подобряване на енергийните характеристики на жилищните и нежилищните сгради и насърчаване въвеждането на интелигентни технологии в сградния фонд. Определя се и националната цел за енергийна ефективност за 2030 г. - въвежда се нова схема за задължения за енергийни спестявания, както и алтернативни мерки, които да осигурят постигането на обща кумулативна цел за енергийните спестявания при крайното потребление на енергия за периода 1 януари 2021 г. до 31 декември 2030 г.
Въпреки че от 25 октомври миналата година изискванията и сроковете за монтиране на дистанционните уреди влязоха в сила, смяната на уредите у нас не беше задължителна, защото евродирективата ЕС 2018/2002, налагаща това изискване, не беше транспонирана в законодателството ни до този момент. Така оттук нататък, всички уреди, когато им изтече срокът на годност или се повредят, ще бъдат сменяни с такива с дистанционно отчитане. Смяната ще стане поетапно, но крайният срок за подмяна у нас е до 1 януари 2027 г.
В сгради - етажна собственост, в които се доставя енергия за охлаждане от централен източник или от районна охладителна система, ще се инсталират индивидуални измервателни уреди за потребената енергия за охлаждане във всеки отделен имот. Когато в сграда - етажна собственост, всички измервателни уреди са с дистанционно отчитане, на крайните ползватели ще се дава информация за фактурирането въз основа на реалното потребление поне веднъж на три месеца, а от 1 януари 2022 г. - на всеки месец. Новост в закона е и изискването за инвестиционните проекти за изграждане на сгради, както и преустройство, реконструкция или ремонти, да осигуряват възможност за монтиране устройства за саморегулиране и за отделно регулиране на температурата във всяка стая, както и да предвиждат проектиране на сгради с близко до нулево потребление на енергия от 1 януари тази година.
В законопроекта е регламентирано разработването на Дългосрочна национална стратегия за подпомагане обновяването на националния фонд от жилищни и нежилищни сгради с хоризонт на изпълнение до 2050 г. Тя трябва да бъде разработена от енергийния министър, съвместно с министъра на регионалното развитие и благоустройство.
В стратегия се предвиждат мерки за строителство на нови сгради и трансформиране на съществуващи в такива с близко до нулево потребление на енергия, подобряване на енергийните характеристики на жилищните и нежилищните сгради и насърчаване въвеждането на интелигентни технологии в сградния фонд. Определя се и националната цел за енергийна ефективност за 2030 г. - въвежда се нова схема за задължения за енергийни спестявания, както и алтернативни мерки, които да осигурят постигането на обща кумулативна цел за енергийните спестявания при крайното потребление на енергия за периода 1 януари 2021 г. до 31 декември 2030 г.
