Историк, родолюбец и голям българин - това споделиха за проф. Божидар Димитров хората, дошли да отдадат последна почит към него. Историкът почина на 1 юли. Днес стотици приятели, колеги и почитатели отидоха на поклонението в Националния исторически музей - институцията, която Божидар Димитров ръководеше в продължение на 20 години.
Да обичаме България, да й служим вярно и да не се поддаваме на натиск и на внушения, това е най-ценният урок на проф. Димитров, казва неговият колега - историкът и публицист Стоян Райчевски. Няма да забрави едно неофициално пътуване с него до Македония.
„Баща ми беше царски офицер и аз се гордея с това и беше запазил карти от първата и втората световна война и ги донесохме. Той с радост ги прие”, каза тя.
За всички българи той е историк, разказвач, политик, но най-важното е че беше много добър човек, споделя Кръстина Панайотова от Националния археологически институт
„Пътувахме със служебната кола. Беше ноември, ръмеше. Жена с малко дете чакаше на стоп. Той слезе, седна при мен отзад, качихме жената, заведохме я където трябваше да стигне”, спомня си тя.
През 1974 година Божидар Димитров е бил стажант-учител в столичната 18-та гимназия. Сред учениците му е Екатерина Димитрова.
„Направи огромно впечатление на нас, малките, защото в едни бетонирани идеологически времена той ни задаваше провокативни въпроси, с които да ни накара да мислим, да търсим истината”, разказа тя.
От него се е учила и ще продължава да се учи и Павлина Костадинова. „Той е учител по родолюбие, по патриотизъм, по човешки дух, по сила, учител по сърце, учител, който продължава да се усмихва и след смъртта”, каза тя.
