Десет години начело на столицата, мащабни инфраструктурни проекти и промени, които оставят траен отпечатък върху облика на София. Това е част от наследството на инж. Иван Иванов – един от най-известните столични кметове, чието управление между 1934 и 1944 г. често е определяно като „Златното десетилетие на София“.
Повече от осем десетилетия след края на неговото управление името му отново влиза в дневния ред на Столичния общински съвет (СОС). Кметът Васил Терзиев и група общински съветници предлагат да бъде финализирана дългогодишната процедура по изграждането на паметник на Иван Иванов.
Предвижда се монументът да бъде разположен на кръстовището на булевардите „Драган Цанков“ и „Евлоги и Христо Георгиеви“, непосредствено пред метростанция „Стадион Васил Левски“.
Но кой всъщност е Иван Иванов и защо десетилетия след смъртта му неговото име продължава да предизвиква интерес и обществени дискусии?
От инженер до кмет на София
Иван Иванов е роден на 2 юли 1891 г. в Сливен. Получава образованието си в Германия, където завършва строително инженерство в Мюнхен през 1915 година, съобщават от Регионалния исторически музей – София.
След завръщането си в България започва професионалния си път в Столичната община. През 1919 г. заема длъжността помощник-началник на отделението за водоснабдяване и канализация.
Постепенно се утвърждава като специалист в областта на хидротехническото строителство, а работата му по един от най-важните инфраструктурни проекти за столицата го превръща в широко позната фигура.
На 24 май 1934 г. с указ на цар Борис III Иван Иванов е назначен за 37-ия кмет на София. Той остава на поста до 9 септември 1944 г.
Човекът зад Рилския водопровод
Едно от най-големите постижения, с които името на Иван Иванов остава в историята, е изграждането на Рилския водопровод.
Още преди да стане кмет той участва в проектирането на съоръжението, предназначено да осигури на разрастващата се столица чиста вода от Рила.
През 1925 г. поема ръководството на строителството на участъка между Бистрица и София, а през 1928 г. става директор на проекта.
Водопроводът е завършен през 1933 г. и се превръща в едно от значимите инженерни постижения на България през първата половина на XX век.
Изграждането му променя водоснабдяването на София и създава условия за по-нататъшното разрастване на града. Именно заради този проект Иванов остава известен като кмета, дал вода на столицата, макар съоръжението да е завършено преди началото на кметския му мандат, предаде Българската история.
„Златното десетилетие“ – как Иван Иванов преобразява столицата
По време на десетгодишното му управление София преминава през значителни градоустройствени промени.
Разширява се уличната мрежа, подобряват се водоснабдяването, канализацията, електроснабдяването и градската чистота. Извършва се мащабно благоустрояване, строят се нови училища и обществени сгради.
Сред важните промени е развитието на градския транспорт.
На 26 април 1935 г. по софийските улици е въведен автобусният транспорт, а на 8 февруари 1941 г. е открита първата тролейбусна линия, свързваща Княжевското шосе с Горна баня.
По време на неговото управление се изграждат и обществени бани в кварталите „Подуяне“, „Лозенец“ и „Банишора“.
През 1938 г. към София са присъединени осем околни села, с което се създава новата административна единица Столична голяма община.
Друг ключов момент е утвърждаването на градоустройствения план „Мусман“ през 1938 г. Той очертава перспективите за модерното развитие на столицата, макар голяма част от предвиденото да остава нереализирано заради Втората световна война.
Иванов предприема и реорганизация на общинската администрация, като създава нови отдели и правила за тяхната работа. Според Регионалния исторически музей – София по негово време са погасени натрупаните през предходните десетилетия финансови задължения на общината.
От кметския пост до Народния съд
Управлението на Иван Иванов приключва на 9 септември 1944 г., когато той е арестуван след политическите промени в страната.
През април 1945 г. е осъден на смърт от Народния съд. Впоследствие присъдата е намалена на 15 години лишаване от свобода.
През декември 1946 г. е помилван и освободен, а по-късно е съдебно реабилитиран.
Въпреки преживяното Иванов продължава да работи по значими инженерни проекти. По нареждане на Георги Димитров е привлечен отново към хидротехническото строителство, като участва в проучването и изграждането на хидровъзел „Искър“.
Иван Иванов умира на 20 юни 1965 г. в София, оставяйки след себе си мащабно инженерно и градоустройствено наследство.
Защо паметникът му предизвиква и спорове?
Въпреки признанието за постиженията му като градоначалник, личността на Иван Иванов не получава еднозначна обществена оценка.
През 2024 г. предложението за негов паметник предизвиква дискусии заради исторически документи, свързани с отношението му към нацистка Германия и антиеврейската политика през Втората световна война.
Организацията на евреите в България „Шалом“ и Централният израилтянски духовен съвет се обявяват против издигането на паметника. Те посочват, че признанието за градоустройствените му заслуги не отменя необходимостта от оценка на политическите му позиции и действия.
Сред представените в публичния дебат материали има публикации от периода с похвали за Адолф Хитлер, както и архивни документи, свързани с мерки срещу еврейското население.
Защитниците на инициативата, сред които общинският съветник проф. Вили Лилков, оспорват част от обвиненията и изтъкват последвалата съдебна реабилитация на Иванов, както и неговите безспорни инженерни и управленски постижения.
Така въпросът за монумента надхвърля оценката за развитието на София и поставя по-широката тема за това как обществото отдава почит на исторически личности с противоречиво наследство.
Защо отново се обсъжда паметник на Иван Иванов?
Инициативата за изграждане на паметник на бившия столичен кмет датира още от 2011 г., но процедурата преминава през редица забавяния.
Сега кметът Васил Терзиев и група общински съветници предлагат тя да бъде финализирана.
Мястото за паметника не е избрано случайно. Именно в района на днешната метростанция „Стадион Васил Левски“ е свързано символичното навлизане на първата рилска вода в София.
Терзиев определя инициативата като възможност да бъде отдадена заслужена почит към един от градоначалниците, допринесли най-много за развитието на столицата.
Предложението предстои да бъде разгледано от Столичния общински съвет на 5 ноември.
Независимо от решението за монумента, делото на Иван Иванов остава важна част от историята на София. Неговото управление е свързано с преобразяването на столицата, а споровете около личността му показват колко сложна може да бъде историческата оценка дори десетилетия по-късно.