Липсата на лекари е хроничен проблем у нас в последните десетилетия. Младите доктори емигрират и не остава кой да ни лекува. Според НСИ най-много лични лекари има в Плевен, а най-малко в Кърджали и Добрич, съобщава NOVA.
Градът на здравето – така наричат Плевен. Освен Медицинскиият университет и много болници, тук има най-много лични лекари на глава от населението.
„Нямам обяснение на факта. Случайно е. Но, това скоро ще се промени. Повечето мои колеги са 64-65-годишни”, каза д-р Димитър Цветков, председател на Сдружението на общопрактикуващите лекари в Плевен.
Той има своето обяснение защо се задава криза за общопрактикуващи лекари.
„Това е трудна специалност с много ангажименти”, каза той.
А що се отнася до специалистите, то в града на здравето не липсват такива. Д-р Иван Малкодански е анестезиолог. Родом от Плевен е и избира да се реализира в своя роден град. Той е сред първите приложили експериментално лечение на COVID-19 с хапче, което е вече е на пазара.
„70% от пациентите в болницата, в която работа, са от други области. Когато имаме високо качество на здравни услуги, привличаме хораот цялата страна”, каза той.
Потвърждават го и семейство Ахмедови. Те са от Свищовско, но избират да се лекуват в Плевен. Силвиана е претърпяла животоспасяваща операция след диагноза рак.
„Всички професори и доценти са най-добрите. Вниманието им към пациента е много важно, защото в този момент си притиснат и притеснен”, каза Силвана Ахмедова.
Преди няколко дни и съпругът й чува, че има сериозен здравословен проблем, който вече е решен.
„Ходих на много места и никъде не ми откриха кистата на бъбрека. За мен в Плевен са най-добрите”, сподели Гюнай.
А многото лекари на глава от населението поражда и конкуренция, която лекарите приемат като здравословна.
„Конкуренцията е в основата на демокрацията. За да има развитие, трябва да има конкуренция”, заяви д-р Малкодански.
Междувременно в Кърджали и Добрич болниците затварят, защото нямат кадри. Най-тежък е проблемът със специалистите. Млади специализанти се привличат трудно и се задържат още по-трудно. На този фон перспективата пред населението става все по-мрачна.
В Добрич няма хематолози, ендокринолози, ревматолози, инфекционисти и лекари за всички тесни детски специалности.
Д-р Валери Веселинов с тревога следи как в последните 30 години бяха закрити малките болници и е убеден, че това чака областните.
„Хубаво, добре, ние, докато можем ще работим. Ще окапем, ще измрем, добре и после? Кой ще лекува?”, пита той.
„Проблемът е общонационален. Винаги има дефицитни специалности, по които трудно се намират специалисти, като напр. кръвен център, Отделението по образна диагностика, лабораториите”, обясни д-р Георги Желязков, директор на МБАЛ Добрич.
В последните 6 - 7 години тук бяха закрити няколко отделения, като очно и урология. Все пак новото ръководство на болницата успя за година и половина да привлече над 15 млади специализанти и се надява да ги задържи. Д-р Ростислава Петрова жертва почти цялото си лично време, за да специализира „Неврохирургия”.
„Избрах Добрич, защото както се казва в големия град всеки може, но по-трудно е човек да се реализира в по-малките населени места”, споделя тя.
По-голямата част от колегите й от университета във Варна обаче предпочитат големите градове.
„Това, което ги привлича е възможността за кариерно развитие във Варна и в София. В чужбина отиват заради по-достойното заплащане”, обясни тя.
Градът на здравето – така наричат Плевен. Освен Медицинскиият университет и много болници, тук има най-много лични лекари на глава от населението.
„Нямам обяснение на факта. Случайно е. Но, това скоро ще се промени. Повечето мои колеги са 64-65-годишни”, каза д-р Димитър Цветков, председател на Сдружението на общопрактикуващите лекари в Плевен.
Той има своето обяснение защо се задава криза за общопрактикуващи лекари.
„Това е трудна специалност с много ангажименти”, каза той.
А що се отнася до специалистите, то в града на здравето не липсват такива. Д-р Иван Малкодански е анестезиолог. Родом от Плевен е и избира да се реализира в своя роден град. Той е сред първите приложили експериментално лечение на COVID-19 с хапче, което е вече е на пазара.
„70% от пациентите в болницата, в която работа, са от други области. Когато имаме високо качество на здравни услуги, привличаме хораот цялата страна”, каза той.
Потвърждават го и семейство Ахмедови. Те са от Свищовско, но избират да се лекуват в Плевен. Силвиана е претърпяла животоспасяваща операция след диагноза рак.
„Всички професори и доценти са най-добрите. Вниманието им към пациента е много важно, защото в този момент си притиснат и притеснен”, каза Силвана Ахмедова.
Преди няколко дни и съпругът й чува, че има сериозен здравословен проблем, който вече е решен.
„Ходих на много места и никъде не ми откриха кистата на бъбрека. За мен в Плевен са най-добрите”, сподели Гюнай.
А многото лекари на глава от населението поражда и конкуренция, която лекарите приемат като здравословна.
„Конкуренцията е в основата на демокрацията. За да има развитие, трябва да има конкуренция”, заяви д-р Малкодански.
Междувременно в Кърджали и Добрич болниците затварят, защото нямат кадри. Най-тежък е проблемът със специалистите. Млади специализанти се привличат трудно и се задържат още по-трудно. На този фон перспективата пред населението става все по-мрачна.
В Добрич няма хематолози, ендокринолози, ревматолози, инфекционисти и лекари за всички тесни детски специалности.
Д-р Валери Веселинов с тревога следи как в последните 30 години бяха закрити малките болници и е убеден, че това чака областните.
„Хубаво, добре, ние, докато можем ще работим. Ще окапем, ще измрем, добре и после? Кой ще лекува?”, пита той.
„Проблемът е общонационален. Винаги има дефицитни специалности, по които трудно се намират специалисти, като напр. кръвен център, Отделението по образна диагностика, лабораториите”, обясни д-р Георги Желязков, директор на МБАЛ Добрич.
В последните 6 - 7 години тук бяха закрити няколко отделения, като очно и урология. Все пак новото ръководство на болницата успя за година и половина да привлече над 15 млади специализанти и се надява да ги задържи. Д-р Ростислава Петрова жертва почти цялото си лично време, за да специализира „Неврохирургия”.
„Избрах Добрич, защото както се казва в големия град всеки може, но по-трудно е човек да се реализира в по-малките населени места”, споделя тя.
По-голямата част от колегите й от университета във Варна обаче предпочитат големите градове.
„Това, което ги привлича е възможността за кариерно развитие във Варна и в София. В чужбина отиват заради по-достойното заплащане”, обясни тя.
