Поредната атака с дронове срещу търговски кораб край българското крайбрежие предизвика остри реакции от опозиционните партии. От „Възраждане“, „Демократична България“, ГЕРБ и „Продължаваме промяната“ отправиха критики към действията на властта, като предложиха различни подходи за гарантиране на сигурността в Черно море — от обявяване на пълен неутралитет и спиране на износа на оръжие за Украйна до по-категорични дипломатически действия спрямо Русия и засилване на регионалното сътрудничество.
„Възраждане“ настоя за промяна на политиката спрямо войната в Украйна чрез обявяване на неутралитет и прекратяване на износа на оръжие. „Демократична България“ призова за по-категоричен дипломатически натиск върху Русия и за ясни ангажименти срещу нападенията в българската изключителна икономическа зона. „Продължаваме промяната“ постави въпроса за отговорността на властта, ефективността на дипломатическия подход и необходимостта от конкретни решения за защита на страната. ГЕРБ акцентира върху необходимостта от по-решителна реакция, конкретни мерки за защита на корабоплаването и действия за ограничаване на икономическите последствия.
Повод за реакциите е инцидентът с контейнеровоза ONTSHIP JET, плаващ под либерийски флаг, който беше поразен при атака с дронове в Черно море, на около 21 мили от Шабла. Екипажът беше евакуиран, а по информация на лидера на „Възраждане“ Костадин Костадинов корабът впоследствие е потънал.
„Възраждане“: неутралитет и спиране на износа на оръжие за Украйна
Лидерът на „Възраждане“ Костадин Костадинов призова българското правителство да обяви пълен неутралитет и да спре всякакъв износ на оръжие за Украйна. Според него поредният инцидент показва, че войната вече създава непосредствени рискове за България.
Костадинов заяви, че два морски дрона са ударили контейнеровоза, пътуващ от Хайфа към Констанца, след което на екипажа е била дадена възможност да се евакуира. По думите му корабът е бил атакуван повторно и е потънал за минути. Той показа и видеозапис, за който заяви, че е предоставен от местен жител в района на Шабла.
„Показвам ви го, за да видите как изглежда войната – същата тази война, която ПП-ДБ, ГЕРБ, ДПС и Румен Радев ни убеждаваха как няма да ни засегне, защото НАТО щяло да ни пази“, заяви Костадинов.
Той посочи, че партията му от години предупреждава за подобни рискове, но според него предупрежденията ѝ не са били чути. Костадинов обвърза случилото се и с необходимостта от промяна в политиката на България спрямо войната в Украйна.
„Демократична България“: Дипломатическата сдържаност не предотвратява атаките
От „Демократична България“ също разкритикуваха реакцията на българските власти, но акцентът им беше върху липсата на по-категорични дипломатически действия спрямо Русия.
„Въпреки че се снишихме, пак сме атакувани, а те канят Митрофанова на кафе“, заявиха от формацията.
Съпредседателят на „Да, България“ и депутат от парламентарната група на „Демократична България“ Ивайло Мирчев припомни, че на заседание на Консултативния съвет за национална сигурност формацията е настояла руският посланик да бъде извикан и на Русия да бъде връчена дипломатическа нота с искане да се ангажира с предотвратяването на подобни атаки в българската изключителна икономическа зона.
По думите му предложението не е било прието от Илияна Йотова и Румен Радев. Мирчев посочи Румъния като пример за по-категорична реакция, като заяви, че румънските власти са посочили Русия като отговорна за атаките и са връчили нота на руския посланик.
„Как отговори Радев? Ние ще се снишим! Е, снишихме се!“, коментира той. Според Мирчев България е трябвало да изпрати ясно дипломатическо послание, че нападенията срещу търговски кораби край българското крайбрежие са неприемливи и изискват конкретни ангажименти за предотвратяването им.
Той определи досегашния подход на властите като унизителен и предупреди, че според него липсата на категорична позиция създава впечатление, че подобни действия могат да продължат без достатъчно силна реакция от българска страна.
ГЕРБ: Мораториумът върху нападенията не работи
От ГЕРБ също поставиха под въпрос ефективността на действията на властта. Георг Георгиев заяви, че „мораториумът върху нападенията в Черно море не работи“, и разкритикува дипломатическата реакция след поредния инцидент.
Той коментира и извикването на руския посланик Елеонора Митрофанова, като иронизира резултата от предприетия ход. „Кафето сигурно не е било достатъчно вкусно и, за съжаление, проблемите там продължават“, заяви Георгиев.
По-рано той обвини правителството, че не е демонстрирало необходимата решимост след атаката. Според него министърът на отбраната Димитър Стоянов е споменал инцидента едва в края на съвместната пресконференция с колегите си от Румъния и Турция, вместо да постави сигурността на корабоплаването сред основните акценти.
„Правителството замита проблема под килима“, заяви Георгиев. Той сравни позицията на българската страна с изказванията на румънския и турския министър, които според него са подчертали рисковете за сигурността в Черно море и необходимостта от действия.
Георгиев отправи и критики към по-широкия подход на правителството към последиците от войната на Русия срещу Украйна. Според него инцидентът показва, че България не може да разчита единствено на сдържана дипломатическа реакция, за да се предпази от регионалните рискове.
Христо Гаджев от ГЕРБ постави акцент върху икономическите последствия от нарастващата несигурност в Черно море. По думите му повишеният риск може да доведе до по-високи цени на товарните превози и застраховките на корабите, а оттам – и до допълнителни разходи за гражданите.
„Страхът на правителството да назове проблема с истинското му име ни докара дотук“, заяви Гаджев. Той разкритикува липсата на обявени конкретни мерки за ограничаване на тези последствия. „А всички тези цени ще ги плащаме ние, гражданите“, допълни депутатът.
Гаджев коментира и резултатите от тристранната среща на министрите на отбраната на България, Румъния и Турция в София. Според представената от него информация Румъния е предложила общо командване и ситуационен център, а Турция – съвместно наблюдение и морски мисии за гарантиране на безопасността на корабоплаването.
Той изрази недоволство, че според него българската страна се е ограничила до политическа декларация и договорености за взаимни посещения, вместо да предложи по-конкретни действия.
„Продължаваме промяната“: Защо войната се приближава до българската граница?
Бившият премиер и настоящ депутат от „Продължаваме промяната“ Николай Денков също отправи остри критики към действията на властта в публикация във Facebook. Той постави под въпрос ефективността на политиката на сдържаност спрямо Русия и поиска обяснение защо атаките с дронове продължават въпреки липсата на по-категорична реакция от страна на България.
Денков коментира предходните атаки срещу кораби в Черно море край румънския бряг и обвини премиера Радев, че е прехвърлил отговорността за случилото се върху Румъния заради публичното ѝ посочване на Русия като предполагаем извършител.
Според Денков подобен подход не допринася за сигурността на страната. Той свърза позицията на властта с новата атака срещу контейнеровоза край нос Калиакра.
„Радев и главнокомандващата Йотова да обяснят защо въпреки снишаването пред агресора Путин войната се приближава все повече до българската граница“, написа депутатът.
В публикацията си Денков отправи поредица от въпроси към управляващите: кога ще призоват Русия да започне преговори за мир, дали продължават да смятат дипломацията за единствен изход от войната и какви решения са били взети на срещата на министрите на отбраната на България, Румъния и Турция в София.
Той поиска и конкретен отговор как властта възнамерява да защити българската територия и гражданите от рисковете, произтичащи от военните действия в Черно море.
Критиките на Денков са насочени не само към дипломатическата реакция, но и към липсата на достатъчно ясни гаранции за националната сигурност. Основният му въпрос е дали досегашният подход на властта осигурява необходимата защита на страната при продължаващи атаки срещу търговски кораби в региона.
В предходни свои изявления по темата Денков е настоявал и за по-бързи практически мерки, включително сътрудничество с държави, разполагащи с развити системи за противодействие на дронове. Той е предупреждавал и за икономическите рискове от затрудняването на корабоплаването в Черно море.
