Депутатите приеха бюджетите на Държавното обществено осигуряване и Националната здравна каса за 2025 година.
Ще направим всичко възможно обезщетенията за втората година от майчинството и за безработица да бъдат увеличени през 2026 г. Това заяви министърът на труда и социалната политика Борислав Гуцанов в Народното събрание след окончателното гласуване на Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване, който е част от консолидирания държавен бюджет.
„Благодаря на всички, които подкрепиха закона, и всички, които се изказаха по него. Това беше възможният бюджет. Не трябва да забравяме от коя точка тръгнахме. Въпреки това успяхме да запазим данъците без повишаване. Запазихме и всички социални придобивки“, каза Гуцанов.
„Запазихме и швейцарското правило, по което от 1 юли всички пенсии ще се увеличат с 8,6%“, добави той. Парламентът гласува също минималната пенсия за пълен осигурителен стаж и възраст да стане 630.50 лв. от 1 юли. Очаква се средната пенсия да достигне 975,18 лв., което е ръст с 10,4%. През 2025 г. за изплащане на всички видове пенсии и добавките към тях са предвидени малко над 24,1 млрд. лв. Тези разходи са с почти 2,5 млрд. лв. или с 11,6 на сто повече спрямо 2024 г.
Министърът на труда обърна внимание и на предвидения по-голям финансов ресурс за социални плащания в държавния бюджет, който предстои да бъде приет. „Разходите за хора с увреждания ще нараснат до 2,043 млрд. лв. - с 36% повече отколкото през миналата година. С 381 млн. лв. ще се финансира подобряването на средата на 81 дома за стари хора. Запазихме всичко, което е необходимо за най-уязвимите“, каза министър Борислав Гуцанов.
Параметрите
От 1 юли всички пенсии, отпуснати до края на 2024 г., следва да се осъвременят по чл. 100 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) с 8,6 процента. От същата дата минималният размер на пенсията за осигурителен стаж и възраст при пълен осигурителен стаж ще се повиши от 580,57 лв. на 630,50 лв. Максималният размер на получаваните една или повече пенсии се запазва на 3400 лв. Средната пенсия през 2025 г. се очаква да достигне 975,18 лв. От 1 юли 2025 г. размерът на социалната пенсия за старост и свързаните с нея пенсии и добавки също ще се увеличи с процента, определен по чл. 100 от КСО.
През 2025 г. за изплащане на всички видове пенсии и добавките към тях са предвидени 24,103 млрд. лв. Тези разходи са с 2,499 млрд. лв. или с 11,6 на сто повече спрямо 2024 г. Общият размер на разходите по консолидирания бюджет на държавното обществено осигуряване за 2025 г. е близо 27,4 млрд. лв.
975 лв. ще достигне средната пенсия през 2025 г, детските през втората година остават 780 лв.
Според приетите текстове за 2025 г. са заложени следните политики по приходите:
- минималната работна заплата за страната се увеличава от 933 лв. на 1077 лв. месечно от 1 януари 2025 г;
- увеличава се и минималният осигурителен доход за самоосигуряващите се лица от 933 лв. на 1077 лв. от 1 април 2025 г;
- максималният осигурителен доход за всички осигурени лица се увеличава от 3750 лв. на 4130 лв. от 1 април 2025 г;
- запазват се размерите на осигурителните вноски за всички фондове, както и съотношенията между осигурителите и осигурените лица.
Запазва се минималният дневен размер на паричното обезщетение за безработица - 18 лв., както и максималният дневен размер - 107,14лв., предвиждат още приетите разпоредби. Запазва се периодът на изплащане на паричното обезщетение за бременност и раждане от 410 дни и размерът на паричното обезщетение за отглеждане на дете до двегодишна възраст от 780 лв. Не бе прието предложението на Асен Василев през втората година от майчинството, ако се върнат на работа, майките да получават пълния размер на обезщетението за отглеждане на дете в размер на 780 лв. Предложението му бе отхвърлено след прегласуване с 86 гласа „за“, 19 „против“ и 124 „въздържал се“.
Запазва се периодът от два месеца на изплащане на паричното обезщетение за отглеждане на дете до 8-годишна възраст от бащата (осиновителя), както и размерът на обезщетението от 780 лв. Запазват се и останалите параметри при изплащане на обезщетения за временна неработоспособност, безработица, еднократна помощ при смърт. Разходът за пенсии през 2025 г. се очаква да бъде около 11,2% от прогнозния БВП за същата година. За 2025 г. общият разход за парични обезщетения и помощи възлиза на З 073 900 000 лв., което е с 20,7 на сто повече спрямо Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2024 г.
Дебатите
„Трите бюджета представляват опасен ляв завой и затова сме "против" и гласуваме само за конкретни реформаторски политики. Това заяви пред журналисти в парламента Мартин Димитров, народен представител от парламентарната група на "Продължаваме промяната - Демократична България" (ПП-ДБ).
Димитров заяви, че в бюджета на "Държавното обществено осигуряване" (ДОО) e предвидено повишаване на разходите, но без по-добра събираемост и без смислени реформи. Той посочи, че са против увеличаването на максималния осигурителен доход.
По думите на Димитров, не може най-светлата част от икономиката и хората, които работят, постоянно да бъдат товарени. Относно предвиденото увеличаване на осигурителната тежест, Димитров заяви, че това е нещо, което от 17 години не се е случвало. Тези 3% нарастване на осигурителната тежест ще намали потенциала за растеж на българската икономика, посочи депутатът.
Александър Симидчиев заяви, че не могат да подкрепят бюджета на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) предвид приетите единодушно миналата година приоритети в националната стратегия за развитие на здравеопазването до 2030 г. Ние не виждаме нищо в този бюджет, което да следва тези приоритети, посочи Симидчиев. По думите му НЗОК продължава да преразпределя в едни и същи части бюджета си най-вече и основно за болнична помощ, което е неефективно и няма нищо общо със стратегията.
Депутатите приеха на второ четене и проектобюджета на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) за тази година.
В план-сметката на НЗОК за 2025 г., която е с балансирано бюджетно салдо, са предвидени 9 474 000 000 лв. приходи и трансфери. Здравноосигурителните приходи са в размер на 9 256 000 000 лв., от които 5 746 000 000 лв. са приходи от здравноосигурителни вноски и 3 509 000 000 лв. - трансфери за здравно осигуряване.
Общо разходите за 2025 г. са 9 474 000 000 лева.
Приходите и разходите са с 1 306 000 000 лв. повече спрямо заложените в Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2024 г. или 16% ръст, се отбелязва в доклада на бюджетната комисия.
Предвидените средства за здравноосигурителни плащания са 8 873 000 000 лв., което представлява увеличение с 1 242 000 000 лв. спрямо Закона за бюджета на касата за миналата година, или 16,3% ръст.
През 2025 г. се предвижда Министерството на здравеопазването всеки месец да предоставя трансфер към бюджета на НЗОК, в общ годишен размер от 191 100 000 лв. за заплащане на дейности извън обхвата на задължителното здравно осигуряване.
Размерът на задължителната здравноосигурителна вноска за 2025 г. остава 8 на сто, гласува парламентът.
Националната здравноосигурителна каса осигурява финансиране на аптеки, които изпълняват дейности по договор с с нея в населени места в труднодостъпни и/или отдалечени райони или са единствeн изпълнител за съответната дейност в общината, както и с денонощен режим на работа.
Разходите за персонал са 91 802 700 лв. За здравноосигурителни плащания за първична извънболнична медицинска помощ депутатите гласуваха 647 577 600 лв.; за специализирана извънболнична медицинска помощ (включително за комплексно диспансерно (амбулаторно) наблюдение) - 658 218 600 лв.
Предвидените здравноосигурителни плащания за дентална помощ (включително за заплащане изработката на медицинско изделие "тотална зъбна протеза“) са 416 466,200 лв.; за здравноосигурителни плащания за медико-диагностична дейност 303 859 400 лв.
Утвърдените разходи за персонал на НЗОК се извършват до определения размер, прие НС. Икономията на разходите за персонал може да се използва текущо или с натрупване за изплащането на допълнителни възнаграждения за постигнати резултати и дължимите за тях осигурителни вноски и/или за други разходи. При необходимост Надзорният съвет на Здравната каса по предложение на управителя ѝ може да одобрява съответните вътрешнокомпенсирани промени по бюджета на НЗОК.
Парламентът започна второто четене на законопроекта за държавния бюджет за 2025 г.
Парламентът започна второто четене на Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2025 г. В момента председателят на Комисията по бюджет и финанси в Народното събрание Делян Добрев (ГЕРБ-СДС) представя доклада на комисията за второ гласуване. По-рано днес депутатите решиха разискванията по проектобюджета да бъдат утре, а днес да бъде прочетен само докладът на водещата комисия.
В пленарната зала е министърът на финансите Теменужка Петкова.
Проектобюджетът на държавата за 2025 г. не предвижда вдигане на данъци и е с 3% дефицит от БВП. Приходите, помощите и даренията по държавния бюджет са планирани в размер на 55 168 380 900 лева, разходите са 30 803 920 300 лева. Бюджетните взаимоотношения (трансфери)-нето са в размер на 29 476 565 700 лева.
