Красимира Благоева е директор на Основно училище “Васил Левски“ в пловдивското село Караджово от 20 г. В школото се обучават деца от три етноса, затова се работи съвместно с Център за междуетнически диалог и толерантност „Амалипе”. Завършила е едногодишен курс за професионално обучение в Ню Йорк. Kmeta.bg разговаря с Красимира Благоева как училища, преподаватели и ученици се справиха с шоковата дигитализация в изолацията покрай коронавируса, как учебното съдържание се трансформира в дигитално, какви са предизвикателствата пред новата учебна година.
Новата реалност в образованието с всички плюсове, открити недостатъци и как системата да работи като добре смазана машина ще са темите на конференцията "Образование от А до #. Иновативното училище", което ще събере на една маса директори на училища, ректори на университети, представители на европейските и българските институции, както и бизнеса, който предлага технологични решения. Форумът е на 17 юли в София Тех Парк като дискусията ще бъде излъчвана и на живо през фейсбук страниците на организаторите. "Образование от А до #. Иновативното училище" е инициатива на Economic.bg, NOVA, Dir.bg и Kmeta.bg.
- Г-жо, Благоева, как се справихте с обучението по време на пандемията предвид това, че част от учениците ви нямат технически устройства?
- Справихме с голяма мобилизация. Това, което се случи на 13 март беше шокиращо за всички, но екипът с който работя има изграден вътрешна мрежа на комуникация. Тя дава възможност във всеки един момент да имаме връзка помежду си и да споделяме важни неща. Веднага по този канал започна комуникацията в нашия колектив и ние много бързо създадохме готовност да провеждаме обучение на няколко писти. Работихме на няколко писти поради факта, че ние имаме интернет достъп, но той не е до всички ученици.Учениците в нашето училище са от три населени места и от три етнически групи – българи, турци и роми. За 95% от тях майчиният език не е български. Затова имаме образователен медиатор, който работи от миналата учебна година и който е връзката между учениците без технически устройства и интернет връзка от една страна и учителите от друга. Организацията беше такава, че част от учителите работеха синхронно с част от учениците в във виртуалните класни стаи, защото имаме изграден облак в училище. С друга част от учениците имаше комуникация в затворени фейсбук групи. Социалната мрежа е много популярна сред семействата, с които ние работим и чийто деца учим. Те се чувстват най-сигурни чрез тази мрежа, защото те нямат висока степен на техническа грамотност и не можем да ги препратим към платформа, в която те не се чувстват сигурни. Имаше и трета група ученици, с която работехме чрез образователен медиатор и с телефонна връзка между родителя и учителя.
- Каква беше точно ролята на образователния медиатор в този процес?
- Образователният медиатор е един вид многоръкия Шива. Затова е много хубаво, когато попаднеш на креативен млад човек. Образователният ни медиатор е завършил нашето училище, произлиза от ромската общност и добре я познава. Той беше нашата връзка с децата, които нямат технически устройства и чийто родители нямат грамотност да работят с тях, дори и да имат. Чрез него ние имахме 100% връзка с тези деца. Той даваше консултации по различните предмети и ако нещо не беше ясно, получаваше помощ от учителите. Той консултираше децата по начин, по който учебният материал е достъпен за тях. Този тип работа води до добри резултати, защото доверието в нас расте от страна на ромската общност. Може да се каже, че успяхме да се справим със ситуацията, в която бяхме поставени – да обучаваме дистанционно учениците. Голяма част от учениците ни нямат компютърни устройства и затова на 22 март стартирах една кампания за набиране на компютри. Много съм благодарна на всички, които разпознаха училището ни и ни помогнаха. В рамките на една седмица събрахме повече от 50 компютъра като даренията продължиха да идват и след това. Компютрите, които ни бяха излишни в тази ситуация дадохме на други две училища. В случая моето разбиране беше, че компютри трябваше да получат тези деца, които могат да се справят с тях без реалното присъствие на учител. Ако предоставя компютър на дете, което не може да работи с него, нито родителите му да му помогнат, това не е помощ. Искам да допълня, че тези компютърни устройства не сме подарили на семействата, а сме ги дали да се ползват за времето на извънредното положение. След това тези компютри ще се върнат в училище.
- По-подготвени ли ще бъдете, ако се наложи отново да се учи дистанционно?
- Със сигурност. И децата, и ние ще бъдем по-подготвени. Всичките тези устройства, които сме ги предоставили за ползване, минават през профилактика на фирмата, която обслужва техниката в училище. Те ще бъдат почистени и пригодени за работа. Лошото е, че този тип дистанционна работа не е пригодна за работа с ученици от 1 до 4 клас. От 1 юни, откакто ни разрешиха да работим с ученици в реална среда, училището ни е пълно, защото децата имат нужда от допълнителни консултации, за да наваксат материала или да си подобрят успеха.
