Разделянето на България и Румъния по пътя им към Шенген не би било добър подход. Това коментира евродепутатът от ЕНП/ГЕРБ Андрей Новаков в интервю за румънския сайт Spotmedia.ro, съобщиха от пресцентъра на ГЕРБ.
„Последните седмици бяха доминирани от спекулации. Наясно съм с тази за отделянето и възможността България и Румъния да бъдат „разделени“ по пътя си към Шенген, но не мисля, че това би било добър подход, тъй като това не е спринт или друга форма на състезание“, добави Новаков.
Въпреки че България и Румъния са отделни държави членки с различни специфики, съвсем нормално е двете страни да се възприемат „заедно” по отношение на степента на готовност и адаптация в Европейския съюз (ЕС), коментира още евродепутатът.
КРИБ: Влизането на България в Шенген не следва да се отлага за пореден път
„Това е политика и решенията трябва да имат ясни мотиви и аргументи. Ако всички критерии са изпълнени и от двете страни, няма начин да се обясни потенциално разделение. Освен това, както вече беше посочено, Европейската комисия и Европейският парламент изразиха мнение, че и двете страни са готови за приемане в Шенген“, заяви Новаков.
По думите му в България политиците и обществото осъзнават факта, че дебатът за присъединяване към Шенген е политически. „Смятаме, че отношението към България и Румъния е несправедливо“, добави Новаков.
Той припомни, че за да се присъединят двете държави към Шенген, всички 27 страни членки на ЕС трябва да гласуват „за“.
„Като политик съм наясно, че правителствата в някои страни като Холандия са поставени под определен натиск от страна на екстремистки партии и евроскептици. Това обаче не е аргумент по същество. Лидерството не означава да казваш на хората това, което искат да чуят, а да вземаш трудни и непопулярни решения в сложни ситуации, да ги следваш последователно и да ги защитаваш“, добави евродепутатът.
България ще получи до 3,4 млрд. лева евросредства през 2023 г.
Според него всички държави от Евросъюза трябва еднакво да споделят отговорността с тези по външните граници.
На 16 ноември Европейската комисия призова Съвета на ЕС да вземе необходимите решения без допълнително забавяне, за да позволи на България, Румъния и Хърватия да участват пълноценно в Шенгенското пространство.
На 18 ноември австрийското министерство на вътрешните работи съобщи, че страната се противопоставя на премахването на проверките по границите на България, Хърватия и Румъния, предаде ДПА, цитирайки вестник „Курир“.
В Шенгенското пространство, което обединява 26 страни, до голяма степен няма гранични проверки и това позволява на хората да пътуват, работят и живеят в друга държава без визи или разрешителни.
България, Румъния, Хърватия, Ирландия и Кипър са единствените страни от ЕС, които не са част от Шенгенското пространство, което включва и държави, които са извън ЕС - Исландия, Норвегия, Швейцария и Лихтенщайн.
„Последните седмици бяха доминирани от спекулации. Наясно съм с тази за отделянето и възможността България и Румъния да бъдат „разделени“ по пътя си към Шенген, но не мисля, че това би било добър подход, тъй като това не е спринт или друга форма на състезание“, добави Новаков.
Въпреки че България и Румъния са отделни държави членки с различни специфики, съвсем нормално е двете страни да се възприемат „заедно” по отношение на степента на готовност и адаптация в Европейския съюз (ЕС), коментира още евродепутатът.
КРИБ: Влизането на България в Шенген не следва да се отлага за пореден път
„Това е политика и решенията трябва да имат ясни мотиви и аргументи. Ако всички критерии са изпълнени и от двете страни, няма начин да се обясни потенциално разделение. Освен това, както вече беше посочено, Европейската комисия и Европейският парламент изразиха мнение, че и двете страни са готови за приемане в Шенген“, заяви Новаков.
По думите му в България политиците и обществото осъзнават факта, че дебатът за присъединяване към Шенген е политически. „Смятаме, че отношението към България и Румъния е несправедливо“, добави Новаков.
Той припомни, че за да се присъединят двете държави към Шенген, всички 27 страни членки на ЕС трябва да гласуват „за“.
„Като политик съм наясно, че правителствата в някои страни като Холандия са поставени под определен натиск от страна на екстремистки партии и евроскептици. Това обаче не е аргумент по същество. Лидерството не означава да казваш на хората това, което искат да чуят, а да вземаш трудни и непопулярни решения в сложни ситуации, да ги следваш последователно и да ги защитаваш“, добави евродепутатът.
България ще получи до 3,4 млрд. лева евросредства през 2023 г.
Според него всички държави от Евросъюза трябва еднакво да споделят отговорността с тези по външните граници.
На 16 ноември Европейската комисия призова Съвета на ЕС да вземе необходимите решения без допълнително забавяне, за да позволи на България, Румъния и Хърватия да участват пълноценно в Шенгенското пространство.
На 18 ноември австрийското министерство на вътрешните работи съобщи, че страната се противопоставя на премахването на проверките по границите на България, Хърватия и Румъния, предаде ДПА, цитирайки вестник „Курир“.
В Шенгенското пространство, което обединява 26 страни, до голяма степен няма гранични проверки и това позволява на хората да пътуват, работят и живеят в друга държава без визи или разрешителни.
България, Румъния, Хърватия, Ирландия и Кипър са единствените страни от ЕС, които не са част от Шенгенското пространство, което включва и държави, които са извън ЕС - Исландия, Норвегия, Швейцария и Лихтенщайн.
