Проведе се заседанието на Консултативния съвет за национална сигурност (КСНС) при президента Илияна Йотова. Темата на заседанието беше „Актуални рискове и заплахи за морската сигурност и критичната инфраструктура на България в контекста на войната в Украйна“.
Консултативният съвет за национална сигурност (КСНС) прие предложения към изпълнителната и законодателната власт заради рисковете за морската сигурност и критичната инфраструктура на България. Това обяви президентът Илияна Йотова след днешното извънредно заседание на съвета.
То беше посветено на „Актуални рискове и заплахи за морската сигурност и критичната инфраструктура на Република България в контекста на войната в Украйна“.
По думите на Йотова войната на Русия срещу Украйна е довела до значително влошаване на средата за сигурност в района на Черно море. В рамките на заседанието е констатирана ескалация на военните действия, която застрашава морската сигурност и свободното корабоплаване в Черноморския регион.
„Налице е тенденция за нарастване на атаките с морски и въздушни дронове срещу търговски кораби, водещи до повреда и потапяне на морските съдове и загуба на човешки живот“, заяви президентът.
Това е довело до ограничаване на свободата на корабоплаването, спад на корабния трафик, повишаване на застрахователните разходи, икономически загуби и опасност от екологично замърсяване.
Йотова обяви, че е било постигнато съгласие, че използването на все повече, все по-високотехнологични и все по-далекобойни безпилотни системи увеличава заплахите за критичната инфраструктура на България не само в близост до Черно море, но и на цялата територия на страната.
„С оглед на инцидентите и стратегическите обекти на българската отбранителна индустрия беше отчетено, че пред страната ни са налице сериозни предизвикателства в осигуряване защитата на критичната инфраструктура“, каза тя.
В рамките на заседанието е постигнато съгласие за продължаване на изпълнението на приетите от Министерския съвет мерки за противодействие на заплахите. Идентифицирана е и необходимостта от анализ на промени в нормативната уредба, които да подпомогнат изпълнението на тези мерки.
Предложенията са били приети с необходимото мнозинство, като представителите на три парламентарни групи са били против.
КСНС категорично осъжда ударите срещу търговските кораби в Черно море като грубо нарушение на международното морско право и настоява да бъдат установени извършителите на ударите. След приключване на проверката изпълнителната власт трябва да уведоми обществото за резултатите, обяви още Илияна Йотова.
Пред страната ни са налице сериозни предизвикателства при осигуряването на защитата на критичната инфраструктура. Отчетено е, че настоящите рискове и заплахи за морската сигурност и критичната инфраструктура са пряко следствие от липсата на възможност за мирно уреждане на военния конфликт в Украйна по пътя на дипломацията, обяви президентът Илияна Йотова след заседанието на Консултативния съвет за национална сигурност.
В рамките на заседанието е постигнато съгласие за продължаване на изпълнението на приетите от Министерския съвет мерки за противодействие на посочените заплахи. Идентифицирана е и необходимостта от анализ на промени в нормативната уредба, които да подпомогнат изпълнението на тези мерки.
Членовете на КСНС са се обединили около предложения към изпълнителната и законодателната власт. Йотова уточни, че предложенията са били приети с мнозинство от три четвърти, както изисква законът, като представителите на три парламентарни групи са били против.
КСНС категорично осъжда ударите срещу търговските кораби в Черно море като грубо нарушение на международното морско право и настоява за незабавно извършване на проверка за установяване на извършителите на ударите. След приключването ѝ изпълнителната власт трябва да уведоми обществото за резултатите.
„Най-голямата гаранция за нашата сигурност е незабавно прекратяване на огъня и използването на всички политически и дипломатически канали за постигане на мир. България трябва да участва активно в този процес“, заяви Илияна Йотова.
Сред предложенията на КСНС са:
►продължаване на изпълнението на взетите от изпълнителната власт мерки за противодействие на рисковете и заплахите;
►усилване на мерките за морска осведоменост чрез използване на безпилотни летателни системи за разузнаване и наблюдение;
►ускоряване на процесите за модернизация на въоръжените сили с цел придобиване на антидрон системи с възможности за кинетично въздействие в тясно сътрудничество с НАТО и Европейския съюз;
►изпълнителната власт да анализира и да предложи на Народното събрание промени в съществуващата нормативна база с цел подпомагане на мерките за физическата защита на стратегическите обекти и гарантиране на морската сигурност на страната;
►поддържане във висока степен на готовност на националната система за търсене и спасяване по море.
Сред предложенията е България да използва капацитета си като пълноправен член на Европейския съюз и НАТО, за да изрази твърда позиция и да осигури защитата на сигурността, икономическите и екологичните интереси, както и стабилността на региона.
В рамките на НАТО се предлага:
►чрез дейността по „Източен страж“ България да поиска увеличаване на приноса на съюзниците към сигурността на Черноморския регион;
►да бъдат използвани възможностите за разполагане на допълнителни средства за въздушно и морско наблюдение;
►да бъде засилена бреговата и отбранителната система, както и антидрон системите в контекста на засиленото военно присъствие на НАТО.
Предложенията не нарушават споразуменията от Монтрьо.
На този етап свикването на консултации по член 4 от Северноатлантическия договор е определено като непродуктивно, тъй като обсъждането на подобни инциденти е подходящо да бъде извършено в рамките на Северноатлантическия съвет и няма да доведе до нови мерки.
По отношение на Европейския съюз се предлага:
►България да предложи разработването на рамков механизъм за свободно и безопасно корабоплаване в Черно море като част от стратегическия подход на ЕС към Черноморския регион;
►при необходимост да бъде задействан механизмът за гражданска защита заради екологичен риск;
►да бъдат използвани инструментите за наблюдение на Сателитния център на Европейския съюз за индикация на заплахите;
►да бъдат предвидени финансови компенсации за евентуално понесени загуби.
„Европейският съюз определя морската сигурност като един от основните стълбове на своята черноморска стратегия и предвижда създаването на черноморски хъб за сигурност, но е необходима в случая повече конкретика, която България може да предложи“, заяви Илияна Йотова.
Предлага се България спешно да проведе консултации с Румъния и Турция за общи действия за спиране на атаките срещу търговски кораби в Черно море и за гарантиране на безопасността на корабоплаването.
България да поеме активна роля за преговори и намиране на консенсус между шестте държави, граничещи с Черно море - Русия, Украйна, България, Румъния, Грузия и Турция за мораториум върху бойните действия в Черно море и за превръщането му в зона на споделена сигурност.
Темата за Черно море, рисковете, заплахите и решенията за безопасност да бъдат представени на всички европейски формати, в които България участва, и най-вече на предстоящата среща на върха на Европейския съюз на 15 и 16 октомври тази година.
По отношение на Организацията на обединените нации се предлага отправяне на искане за съдействие от механизмите на Международната морска организация на ООН за технически и правен анализ на инцидентите в Черно море, както и приемане на резолюция за гарантиране на свободата и безопасността на корабоплаването в Черно море.
На заседанието присъстваха министър-председателят Румен Радев, председателят на Народното събрание Михаела Доцова, министърът на отбраната Димитър Стоянов, министърът на вътрешните работи Иван Демерджиев, министърът на външните работи Велислава Петрова-Чамова, министърът на транспорта и съобщенията Георги Пеев, министърът на околната среда и водите Росица Карамфилова, зам.-министърът на финансите Людмила Петкова, председателят на ДАНС Пламен Тончев, началникът на отбраната адмирал Емил Ефтимов и секретарят на Съвета по сигурността към Министерския съвет Пламен Узунов. В сградата са и по един представител от всяка парламентарна група - председателят на парламентарната група (ПГ) на „Продължаваме промяната“ Николай Денков, председателят на ПГ на „Възраждане“ Костадин Костадинов, председателят на ПГ на „Прогресивна България“ Петър Витанов, председателят на ПГ на ГЕРБ-СДС Бойко Борисов, депутатът от ПГ на „Демократична България“ Ивайло Мирчев, депутатът от ПГ на „Движение за права и свободи - ДПС“ Станислав Анастасов.
До този момент участниците не са направили изявления пред медиите.
На 6 октомври дронове атакуваха по въздух и море два търговски кораба под чужди флагове на 70 морски мили (130-150 км) от българския морски бряг. Атаката стана източно от нос Свети Атанас и град Бяла. Проведе се мащабна спасителна операция. Единият кораб потънал след сериозни структурни повреди. На борда на втория избухнал пожар, а 18-членният му екипаж бе евакуиран и спасен от български ферибот.
Премиерът Румен Радев вчера свика среща с представители на институциите заради двата търговски кораба, поразени от дронове. Той определи случилото се като грубо нарушение на международното право. „Абсолютно недопустима атака в българската Изключителна икономическа зона. Абсолютно грубо погазване на международното право“, заяви Радев. Според него подобни нападения създават все по-сериозни рискове за корабоплаването в Черно море. Те водят и до увеличаване на застрахователните разходи и допълнително затрудняват морския транспорт.
Министърът на отбраната Димитър Стоянов обяви, че са включени в действие абсолютно всички сили. В търсенето на оцелели е включен и Самолет Су-25.
Междувременно започва извънредна проверка на морските води по българското Черноморие след атаките. Тя бе разпоредена от министъра на околната среда и водите Росица Карамфилова и се извършва от Басейнова дирекция „Черноморски район“ във Варна, съобщиха от екоминистерството. Екипи ще вземат проби от морската вода в районите на нос Калиакра, Бяла и Созопол. Целта е да бъде установено дали след инцидента има замърсяване и какво е актуалното състояние на водите.
