На 7 януари православната църква почита паметта на Свети Йоан Кръстител - последният старозаветен пророк, който кръщава Исус Христос в река Йордан. Празникът е наричан от народа Ивановден.
 
Йоан се ражда половин година преди Исус Христос. Неговите родители били на преклонна възраст, когато на баща му Закария се явил архангел Гавраил и му възвестил радостната вест, че жена му Елизавета е заченала техния първороден син.

Свети Йоан Кръстител е назоваван още Предтеча, защото предрича идването на Христос на земята и подготвя пътя на месията с проповедите си. Според Евангелието той се прочул като проповедник в Юдея и Галилея. Свети Йоан е започнал да проповядва, когато навършил 30 години. Проповядвал е, че е изпратен от Бога да подготви пътя за идването на Христос и затова увещавал хората да се покаят за греховете си и да отворят душите си за Бога. Като символ на пречистване Йоан кръщавал покаялите се с вода.

Едва 34-годишен, Йоан Кръстител е заловен и обезглавен по нареждане на цар Ирод Антипа. Животът и духовната чистота, която постига Йоан Кръстител, както и мъченическата му смърт, са причина житията и библейските разкази да говорят за него по-скоро като за ангел, отколкото като за човек. Иконите го изобразяват с пустинно облекло от камилска вълна, с кожен ремък и с криле като ангел, символизиращи моралната му чистота и достойнството на предтеча. В лявата си ръка държи разгънат ръкопис, на който се чете: "Покайте се, защото се приближава царството небесно".

В България обредното къпане за здраве на Йордановден продължава и на Ивановден. В някои райони на страната то дори е по-характерно за този празник. Навсякъде обредът е за младоженците, като действието се извършва от кума или от девера.

Затова окъпването би могло да се разглежда като елемент от следсватбените обичаи, с които се затваря широкият кръг на сватбената обредност. През този ден ергените къпят момите, къпят се и младите мъже, и имениците.

В Югозападна България къпят младоженките и малките момиченца на възраст до една година. Обредното къпане включва и размяната на подаръци, както и гостувания и празнична трапеза. Народната представа за Свети Йоан като покровител на кумството и побратимството определя гостуванията у кумовете. Кумците носят кравай, месо, вино. Прави се обща трапеза.

Обредната трапеза включва варено жито, фасул, ошав, баница, кървавица, печена луканка, свински ребра със зеле.

На Ивановден изтича и срокът, през който обикалят новогодишните маскирани дружини. В някои райони на страната коледарите отвеждат тържествено "царя" на дружината на чешмата, където го окъпват. След това той устройва угощение, на което присъстват и маскирани като мечка, невеста, арапи. С празнично хоро завършва пълният цикъл на обичая коледуване.
 
Имен ден празнуват днес Иван, Иванка, Йоан, Йоана, Иванина, Ванина, Ваня, Ваньо, Калоян, Йовко, Йовка, Ивайло, Ивайла, Иво, Ивона.

По темата

Добави ни в предпочитани източници в Google
Последвайте ни

България