"Очевидно тези, които изпратиха искането за конвергентния доклад и които трябва да вземат решенията, се боят от това да отговарят на конкретни въпроси на хората и да дават конкретни решения и конкретни позиции" - това каза пред журналисти вицепрезидентът Илияна Йотова по повод дискусията „за“ и „против“ еврото в Созопол преди участието ѝ в конференцията „Бранд Созопол и мощите на Кръстителя“.
Зарков: Не мисля, че президентът нарочно закрепи тази власт, но това направи на практика
Според нея големият разговор за еврото в България не е бил проведен и не се води, не е бил проведен и разговорът каква е сега ситуацията в еврозоната. Обиди, квалификации, всякакви сюжети се леят от всякакви точки, но по съдържателните и важни въпроси на хората отговори няма, допълни Йотова. Ние влизаме в един клуб, знаем ли какво е положението на този клуб, какви са неговите параметри, каква е прогнозата за неговото развитие, каза още вицепрезидентът.
Според Илияна Йотова ако е било допуснато да има референдум по въпроса, е щяло да има много въпроси и отговори и срещи и така действително да се отговори на тези въпроси и да се разсеят страховете на гражданите. Вицепрезидентът не отговори на въпроса дали лично тя е „за“ или „против“ еврото.
Бих направила всичко възможно, с цялата си експертиза на евродепутат и вицепрезидент да отговоря на всички въпроси спрямо моите компетенции, каза Йотова. Познавам практиката и в страните, които първи се присъединиха към еврото, както и другите страни от Централна и Източна Европа, които го направиха, бих се включила с най-голямо удоволствие и най-активно в този разговор. Аз не мога да кажа на хората как да гласуват, но те трябва да са информирани и да вземат своите решения сами, каза още Йотова.
Киселова: Сезирането на КС от президента няма да забави преговорите за присъединяване към еврозоната
Извън актуалните политически теми тя коментира и конференцията „Бранд Созопол и мощите на Кръстителя“. "Созопол е най-успешният модел как се съхранява и развива културно-историческото наследство, което не е само минало, а и съвремие и бъдеще. Но е необходима и по-голяма подкрепа с конкретни ангажименти на националните институции", заяви вицепрезидентът.
Събитието е част кампанията „Чудесата на България“, която е под патронажа на вицепрезидента и отбелязва 15 години от създаването си. „Културно-историческото наследство е историята на нашата идентичност. А идентичността на Созопол се пише от неолита до сега. Тази идентичност ни помага да разберем кои сме и да се ориентираме в големия свят. Част е от големия пъзел на световното културно-историческо богатство, дълбок печат върху което е сложил Созопол“, посочи още Илияна Йотова.
Тя заяви, че културно-историческото наследство не е само съвкупност от археологически артефакти. „То е и нематериално – например местен говор, местна кухня. Заедно с изкуството, с различните културни събития всичко тук се вплита в неповторима атмосфера, която кметът Тихомир Янакиев и ръководството на общината осъзнаха, че трябва да бъде видима за туристите целогодишно“, подчерта вицепрезидентът, като добави, че славата на Созопол се носи из цял свят.
Цени, туристи и евро: Какви са предизвикателствата и перспективите пред българския туризъм
Относно островите „Св. Кирик и Юлита“ и „Св. Иван“ Йотова посочи, че освен ясния ангажимент на общината са необходими и конкретни действия от страна на държавните институции. Вицепрезидентът е част от инициативния комитет и от години подкрепя идеята за опазването и развитието на острова, за превръщането му в културен, научен и туристически център. Необходимо е и облагородяването на остров „Св. Иван“, където в манастира „Св. Йоан Предтеча“ екипът на проф. Казимир Попконстантинов откри преди 15 години мощите на Йоан Кръстител.
„Тази година отбелязваме 1170 от първата графична система на славяните глаголицата и 1160 от покръстването на българския народ. Тези две събития са основата, върху която са родени българският народ и българската държава, които станаха създатели на нова християнска цивилизация – славянската“, подчерта Илияна Йотова.
