Едвин Стефанов Сугарев е български поет, общественик и политик.
Роден е на 27 декември 1953 година в София.
Дейността си на литератор и поет Сугарев съвместява с обществена и политическа дейност. През 1989 година е активист в националното движение „Екогласност". Народен представител в 7-мото Велико Народно събрание и в 36-тото и 37 Обикновено Народно събрание където е бил заместник-председател на комисията против корупцията, и в периода 1997-2002 г., като посланик на Република България в Монголия и Индия.
През 1978 година завършва българска филология в СУ „Св. Климент Охридски". В периода 1981-1984 г. прави редовна аспирантура в Института за литература при БАН по история на новата българска литература. На следващата година защитава докторат на тема „Българската литература след Първата световна война и немският експресионизъм (мирогледни и стилистични паралели)".
В периода 1986-1990 г. е научен сътрудник в Института за литература, като междувременно преподава нова българска литература в СУ (1987 г.) и води лекции върху българския експресионизъм в ПУ „Паисий Хилендарски" (1988 г.).
През 1989 година става редактор на литературния самиздатски алманах „Мост". През 1990 година влиза в редколегията на сп. „Литературна мисъл", редактор е на „Литературен вестник" от 1991 до 1996 и от 2003 до днес.
От 2002 година е литературовед в Института за литература - БАН. През 2008 година защитава докторат на тема „Александър Вутимски - паралелни прочити" През 2010 година, в несъгласие с начина на реформиране в БАН, напуска и става преподавател в НБУ. Член на редколегията на "Българистика Nuova" - годишник на департамент Нова българистика към НБУ.
Има три брака и шест деца. Вегетарианец е.
Източник: Wikipedia
