Днес България отбелязва една от най-великите дати във футболната си история. На 17 ноември 1993 г. националният ни отбор печели с 2:1 като гост на Франция с попадение на Емил Костадинов в последната секунда на редовното време и се класира за финалите на Световното първенство в САЩ.
Там тимът на Димитър Пенев постига най-големия успех на „трикольорите“, стигайки до бронзовите медали.
Събитията в нашата квалификационна група тогава се развиват така, че два кръга преди края Франция, водена от Жерар Улие и с футболисти от ранга на Жан-Пиер Папен, Ерик Кантона, Дидие Дешан, Лоран Блан, Давид Жинола и Марсел Десаи, се чувства сигурна за класирането си за първенството в САЩ. На 8 септември 1993 г. България завършва 1:1 с Швеция в София, докато французите печелят с 2:0 като гост на Финландия и се нуждаят само от точка в последните си два двубоя, за да подпечатат визите за световните финали.
Месец по-късно обаче България постига изразителна победа над Австрия с 4:1 у дома, а „петлите“ сензационно губят с 2:3 в Париж от Израел. До 83-ата минута тимът на Улие води с 2:1, но с попадения на Еял Беркович и Реувен Атар гостите стигат до победата и превръщат сблъсъка между Франция и България в последния кръг в същински финал.
Двубоят се играе пред близо 50 хиляди зрители на „Парк де Пренс“ и е един от най-драматичните в цялата история на европейския футбол. Началото за нашите е трудно – в 32-ата минута Ерик Кантона открива резултата след подаване на Папен и удар от въздуха. България обаче бързо се връща в играта – малко след това Емил Костадинов засича неспасяемо с глава центриране на Балъков от ъглов удар и двата тима се оттеглят при равенство на почивката. То се запазва до самия край, когато се ражда легендата за „Господ е българин“. Секунди преди изтичането на редовното време Красимир Балъков подава към Любослав Пенев, който от своя страна пуска прехвърлящ пас към набралия скорост Костадинов. Крилото поема топката във въздуха и миг преди Лоран Блан да връхлети в краката му изстрелва истински снаряд под рамката на вратата на Бернан Лама – 2:1 за България.
Драматичната победа класира националния ни тим за шести път на финали на световно първенство. По терените в САЩ, водени от славния капитан Борислав Михайлов, българите отново пишат история. Освен че записва първи успех на Мондиал (4:0 над Гърция), тимът на Димитър Пенев постига знаменити победи над Аржентина, Мексико и актуалния световен шампион Германия, за да се окичи с бронзовите медали.
17 ноември 1993 г., квалификация за Мондиал 1994, Зона Европа, група 6
Франция - България 1:2
Франция: Лама, Десаи, Пти, Рош, Блан, Льо Гуен, Дешан, Педрос, Созе (80 - Герен), Папен (72 - Жинола), Кантона.
Селекционер: Жерар Улие.
България: Михайлов, Кременлиев, Иванов, Хубчев, Цветанов (81 - Боримиров), Балъков, Лечков (81 - Алекандров), Янков, Костадинов, Л. Пенев, Стоичков.
Селекционер: Димитър Пенев.
Голмайстори: 1:0 Ерик Кантона 32, 1:1 Емил Костадинов 37, 1:2 Емил Костадинов 90.
Съдия: Лесли Мотръм (Шотландия).
Париж, ст. „Парк де Пренс“, 48 402 зрители.
Там тимът на Димитър Пенев постига най-големия успех на „трикольорите“, стигайки до бронзовите медали.
Събитията в нашата квалификационна група тогава се развиват така, че два кръга преди края Франция, водена от Жерар Улие и с футболисти от ранга на Жан-Пиер Папен, Ерик Кантона, Дидие Дешан, Лоран Блан, Давид Жинола и Марсел Десаи, се чувства сигурна за класирането си за първенството в САЩ. На 8 септември 1993 г. България завършва 1:1 с Швеция в София, докато французите печелят с 2:0 като гост на Финландия и се нуждаят само от точка в последните си два двубоя, за да подпечатат визите за световните финали.
Месец по-късно обаче България постига изразителна победа над Австрия с 4:1 у дома, а „петлите“ сензационно губят с 2:3 в Париж от Израел. До 83-ата минута тимът на Улие води с 2:1, но с попадения на Еял Беркович и Реувен Атар гостите стигат до победата и превръщат сблъсъка между Франция и България в последния кръг в същински финал.
Двубоят се играе пред близо 50 хиляди зрители на „Парк де Пренс“ и е един от най-драматичните в цялата история на европейския футбол. Началото за нашите е трудно – в 32-ата минута Ерик Кантона открива резултата след подаване на Папен и удар от въздуха. България обаче бързо се връща в играта – малко след това Емил Костадинов засича неспасяемо с глава центриране на Балъков от ъглов удар и двата тима се оттеглят при равенство на почивката. То се запазва до самия край, когато се ражда легендата за „Господ е българин“. Секунди преди изтичането на редовното време Красимир Балъков подава към Любослав Пенев, който от своя страна пуска прехвърлящ пас към набралия скорост Костадинов. Крилото поема топката във въздуха и миг преди Лоран Блан да връхлети в краката му изстрелва истински снаряд под рамката на вратата на Бернан Лама – 2:1 за България.
Драматичната победа класира националния ни тим за шести път на финали на световно първенство. По терените в САЩ, водени от славния капитан Борислав Михайлов, българите отново пишат история. Освен че записва първи успех на Мондиал (4:0 над Гърция), тимът на Димитър Пенев постига знаменити победи над Аржентина, Мексико и актуалния световен шампион Германия, за да се окичи с бронзовите медали.
17 ноември 1993 г., квалификация за Мондиал 1994, Зона Европа, група 6
Франция - България 1:2
Франция: Лама, Десаи, Пти, Рош, Блан, Льо Гуен, Дешан, Педрос, Созе (80 - Герен), Папен (72 - Жинола), Кантона.
Селекционер: Жерар Улие.
България: Михайлов, Кременлиев, Иванов, Хубчев, Цветанов (81 - Боримиров), Балъков, Лечков (81 - Алекандров), Янков, Костадинов, Л. Пенев, Стоичков.
Селекционер: Димитър Пенев.
Голмайстори: 1:0 Ерик Кантона 32, 1:1 Емил Костадинов 37, 1:2 Емил Костадинов 90.
Съдия: Лесли Мотръм (Шотландия).
Париж, ст. „Парк де Пренс“, 48 402 зрители.
