Конституцията сама по себе си не гарантира нищо, ако не бъде прилагана от институциите. Това заяви конституционният съдия и народен представител в Седмото Велико народно събрание проф. Янаки Стоилов по време на кръглата маса „35 години модерна Конституция“, която се проведе в Народното събрание по инициатива на председателя на парламента Михаела Доцова.
„Конституцията предписва, но сама по себе си нищо не гарантира. Това, което съдържа, трябва да бъде гарантирано от тези, които я прилагат и от тези, които в институциите трябва да ѝ предадат реален живот“, каза Стоилов.
По думите му именно това е един от най-големите дефицити през последните години.
„Времето показа, че в общи линии тя е дала тази основа, върху която може да се развива държавата“, посочи той.
Стоилов припомни, че в изборите за Великото народно събрание са участвали около 90% от българските граждани с право на глас.
„Това показва, че българските граждани тогава, независимо от поляризираните си виждания за бъдещето, бяха ангажирани и смятаха, че политиката е пътят, през който могат да решават своите проблеми и да определят развитието на страната“, каза той.
Конституционният съдия отправи и послание към днешните народни представители.
„В политиката няма по-ценен капитал от доверието“, заяви Стоилов и призова депутатите да оправдаят обществените очаквания.
Соломон Паси: Конституцията трябва да се адаптира към новите реалности
Президентът на Атлантическия клуб Соломон Паси, който също е бил народен представител в Седмото Велико народно събрание, заяви, че Конституцията трябва да бъде съобразена с членството на България в НАТО и Европейския съюз.
„Нашата Конституция трябва да се адаптира към новите реалности, и по-специално членството ни в НАТО и ЕС“, каза той.
Паси припомни още, че по време на работата на Великото народно събрание не е успял да прокара текст за забрана на смъртното наказание в Конституцията.
„Не успях да прокарам в Конституцията текст, който да забранява смъртното наказание, но поне беше замразено и през 1997 г. отпадна“, отбеляза той.
Росен Карадимов: Преамбюлът е шедьовър
Председателят на Комисията за защита на конкуренцията Росен Карадимов, също участник в Седмото Велико народно събрание, определи преамбюла на Конституцията като „поезия“ и „шедьовър“.
Той разказа, че едно от най-трудните решения при изработването на основния закон е било включването на определението, че България е „социална държава“.
„Рефлексът от комунизма беше толкова голям, че социално се възприемаше като социалистическа. Затова разбираемата съпротива на колегите от СДС беше изключително тежка“, каза Карадимов.
По думите му именно поетът Валери Петров е убедил пленарната зала да приеме преамбюла в настоящия му вид.
35 години от приемането на Конституцията
На 12 юли 1991 г. Седмото Велико народно събрание приема Конституцията на Република България. Тя е първата нова конституция, приета в държава от бившия социалистически блок след демократичните промени, започнали в края на 1989 г. Основният закон отменя Конституцията на Народна република България от 1971 г. и влиза в сила на 13 юли 1991 г. след обнародването му в „Държавен вестник“.
По-рано през деня председателят на Народното събрание Михаела Доцова откри и изложба, посветена на 35-ата годишнина от приемането на Конституцията.
