Ръст на икономиката ни около 3,6% догодина прогнозират от Ernst & Young
Ръст на икономиката ни около 3,6% догодина прогнозират от Ernst & Young / снимка: sxc.hu

Икономиката на еврозоната беше стабилна през по-голямата част от 2010 година, но догодина се очаква забавяне и растеж на брутния вътрешен продукт (БВП) до 1,4 процента, според последното проучване на изданието "Прогноза за Еврозоната" на Ърнст енд Янг, съобщи пред БТА представителството на консултантската компания в България (Ernst & Young Bulgaria).

Очаква се обаче растежът да бъде много неравномерен в 16-те страни членки. Като се имат предвид основните рискове на хоризонта, Европейската централна банка (ЕЦБ) трябва да бъде готова да приложи съществени допълнителни мерки в подкрепа на европейската икономика в случай на криза. Растежът на БВП за еврозоната през 2010 г. се изчислява на 1,7 процента, малко по-добър от прогнозирания в предишното издание на Ърнст и Янг, но структурата на растежа не е особено задоволителна.

Голяма част от забавянето през 2011 г. ще се дължи на фискално затягане, което ще възлиза на повече от 1 процента от БВП.

Европа на 3-та скорост

Германия води икономическото възстановяване на еврозоната, като за тази година прогнозираният растеж на БВП е 3,5 процента, за идната е 2,1 процента, а до края на 2011 г. се очаква да достигне нивото отпреди кризата, много по-рано от първоначалната
оценка.

Страни, тясно свързани с германската икономика, като Словакия (2,8 процента) и Австрия (2 процента), също се очаква да отчетат растеж през 2011 година. По-скромен резултат е прогнозиран за други основни "северни" държави, включително Франция и Холандия (1,8 процента и за двете).  За периферните страни през 2011 г. оценката е в диапазона от минус 3,3 процента за Гърция до минус 0,7 на сто за Португалия. Тези стойности могат да бъдат значително по-ниски, ако периферните икономики се изправят пред нови сътресения на
облигационните пазари и необходимостта от допълнителни мерки за ограничаване на дефицита.

Най-лошият сценарий предвижда подновяване на кризата.Обичайните неясноти около прогнозата на еврозоната се увеличават от сегашната криза на държавния дълг. Също така има вероятност (25 процента) и от по-бавно възстановяване, тъй като намалялото вътрешно търсене се усложнява от банките, борещи се да възстановят своите счетоводни баланси пред перспективата за по-нататъшни сътресения. В такъв случай растежът на БВП ще се бори да достигне 1 процент през 2011 г. и едва 0,8 на сто през 2012 година.

Най-лошият сценарий (10% вероятност) е ескалацията на кризата на държавния дълг да доведе до значително преструктуриране на държавния дълг на периферните правителства в еврозоната и в крайна сметка до пълен "разцвет" на финансовата криза. В такъв случай растежът на БВП за еврозоната се очаква да бъде значително отрицателен - до минус 2 процента, дори минус 3 процента - за няколко години, което ще заличи всяка надежда за възстановяване, прогнозирано до момента. Ако този кризисен сценарий се осъществи през 2011 година, в края на 2014 година
БВП в еврозоната все още ще бъде около 3,5 процента под равнището преди кризата.


Количествено облекчаване може да повиши БВП с 2 процента до 2012 година


ЕЦБ изглежда затвори вратата след Управлението за федерален резерв на САЩ и количественото облекчаване за стимулиране на икономиката. Въпреки това, според проучването, ако еврозоната бъде засегната от нова криза ЕЦБ трябва да бъде готова да възобнови някои от мерките за ликвидност от 2009 г. и 2010 г. и не следва да изключва количественото облекчаване като възможност.

Новият модел на ЕЦБ, обхващащ цялата зона, показва, че въздействието на количественото облекчаване в еврозоната може да бъде още по-значително, отколкото в САЩ, и да повиши БВП с около 2 процента до 2012 година. Допълнителни положителни резултати биха се получили от по-високи цени на акциите и по-слабо евро.

Дирон коментира: "Притеснително е, че ЕЦБ изглежда е отхвърлила окончателно възможността за прилагане на количествено улесняване. Може да се окаже, че разполага с много малко ефективни средства за противодействие на негативния ефект от подновяване на кризата на държавния дълг в Еврозоната, което изглежда трудно за постигане предвид наличния набор от
инструменти. Необходим е "План Б" за паричната политика в Еврозоната предвид рисковете от спад в растежа".

Лихвените проценти да останат ниски до края на 2011 година

Според проучването на Ърнст и Янг "Прогноза за еврозоната" при дадените значително по-строги монетарни условия, след като ЕЦБ започна да ограничава заемите си към банковия сектор в еврозоната, което тласка нагоре междубанковите лихви, лихвените проценти не трябва да се повишават преди втората половина на 2011 година.

Безпокойство на пазара на труда


Различията в икономическите условия се задълбочават особено на пазарите на труда в еврозоната при актуални нива на безработица, вариращи от 4,3 процента в Австрия до 20,5 процента в Испания. Това разминаване в равнищата на безработица се очаква да остане значително през следващите няколко години. Равнището на заетостта в периферните страни се очаква в най-добрия случай да остане непроменено, усложнено от намаляване на работните места в държавния сектор и на негативното въздействие на ограничените правителствени бюджети върху частния сектор.

В същото време в останалата част от еврозоната растежът на заетостта се очаква умерено да набере скорост през 2011 година. Като цяло тези различни условия предполагат, че безработицата в еврозоната е малко вероятно да намалее през идната година и не се не очаква броят на безработните да спадне под 15 милиона преди 2013 година.

Предстоят ни предизвикателни времена при все още висок риск от спад

Мари Дирон, главен икономически съветник на изданието, заключава: "Нивата на растеж, постигнати през 2010 година, е малко вероятно да се задържат през новата година, тъй като рисковете от влошаване остават високи. Възможно е по-нататъшно задълбочаване на сътресенията на облигационните пазарите в еврозоната предвид продължаващите опасения за публичните финанси и банковия сектор. Ако това доведе до необслужване на държавни дългове, еврозоната вероятно ще потъне отново в рецесия. В този контекст ЕЦБ трябва да поддържа гъвкава паричната си политика за известно време и да бъде готова прибегне до инструментите, с които разполага."

България

Възстановяването се задвижва почти изцяло от увеличение на износа с наченки на инвестиционно възстановяване в отговор на по-силно външно търсене.

Предвид продължаващите проблеми в еврозоната тласъкът на икономическия растеж от износ също е вероятно да затихне до известна степен, намалявайки растежа на БВП за четвъртото тримесечие. В резултат на това прогнозираме спад на БВП като цяло с почти 1 процент през 2010 година. За 2011 г. прогнозираме връщане към умерен растеж от около 3,6 процента преди набиране на скорост до около 6 процента за 2012 година, но съществува все по-голям риск заради по-рестриктивна фискална политика с цел оптимизиране на бюджетния дефицит.

Ръст на потребителските разходи от 2,4 процента се очаква за 2011 г. след спада през 2010 година, но рисковете от влошаване продължават да доминират в прогнозите за търсенето.

Слабата икономика на ЕС неизбежно ще се отрази на перспективите за растеж през идните няколко години. Тъй като много българи работят в южните страни членки на ЕС със слаб растеж, като Гърция, Италия и Испания, паричните преводи от работниците зад граница (равняващи се на 3,3 процента от БВП) намаляха с 12% през 2009 г. и ще останат ниски през следващите години предвид проблемите, пред които се изправят тези икономики.

Като се имат предвид фискалната и дълговата криза в ЕС и последиците за бъдещите членове на еврозоната (особено тези като България, които изпитват подобни на гръцките проблеми в отчета на фискалните данни), 2014 година сега изглежда най-ранната възможна дата за влизане в еврозоната, се отбелязва в доклада. (БТА)

Последвайте ни

Бизнес