Лидерите на страните от ЕС се съгласиха Европейският стабилизационен механизъм да започне да функционира година по-рано от планираното и да влезе в сила през юли т.г., предаде ДПА.
Европейският стабилизационен механизъм, който ще разполага с постоянен фонд от 500 млрд. евро, е предвиден като средство срещу дълговата криза и ще изисква по-строга бюджетна дисциплина от държавите в еврозоната. В продължение на една година ЕСМ ще функционира успоредно с Европейския фонд за финансова стабилност, създаден временно през 2010 г. в помощ на Ирландия и Португалия.
ИТАР-ТАСС допълва, че на днешния форум на ЕС в Брюксел е било решено юридическите документи, свързани с новия механизъм, да бъдат подписани на икономическата среща на ЕС през март. Очаква се тогава активите на ЕСМ да бъдат увеличени до 1 трлн. евро.
Лидерите на ЕС приеха на срещата си в Брюксел декларация, в която се ангажират да стимулират икономическия растеж и да създават работни места, най-вече за младежта,
съобщиха световните агенции. „Без ускоряването на икономическия растеж не може да бъде решен проблемът с 23-те милиона безработни в Европейския съюз”, се изтъква в декларацията. Във връзка с това лидерите на 27-те предлагат да се заложи на създаването на нови работни места, най-вече в отраслите свързани със „зелената икономика”.
Едновременно с това държавните и правителствени ръководители поеха задължението да осигурят по-нататъшно развитие на единния пазар на ЕС, за да бъде даден импулс на икономическото развитие на общността и разширяването на трудовия пазар. Новите мерки засягат преди всичко енергетиката и цифровите технологии, включително интернет-търговията.
Друго основно направление е увеличаването на финансирането на малките и средните предприятия в ЕС, се отбелязва в декларацията от седем страници, допълва БТА. Лидерите на ЕС решиха, че всяка страна в ЕС ще разработи на основата на тази декларация национална програма за реформи, която да позволи постигането на поставените в документа цели.
Всички страни от ЕС без Великобритания и Чехия са решили да подпишат новия договор за по-строга бюджетна дисциплина, каза шведският премиер Фредрик Рейнфелд, предаде АП. Европейските лидери се надяват, че новият договор ще увери инвеститорите, че няма отново да бъдат допуснати грешките, довели до сегашната дългова криза.
Великобритания каза още през декември, че няма да подпише новия договор. По думите на Рейнфелд Чехия е заявила, че засега няма да се присъедини към пакта поради проблеми с парламентарната процедура. Чешкото правителство предвижда да постави въпроса за приемането на пакта на референдум. Освен това по въпроса няма единство в управляващата коалиция. Против пакта е и президентът Вацлав Клаус, предаде АФП.
Френският президент Никола Саркози пък коментира, че преговорите за намаляване на гръцкия дълг напредват „в добра посока” и че има основания да се вярва, че през следващите няколко дни може да бъде постигнато окончателно решение по въпроса, предаде АФП. Френският президент решително отхвърли идеята за строг европейски контрол върху гръцкия бюджет, както предлага Германия. Поставянето на която и да е страна под такъв надзор ще е неразумно, недемократично и неефикасно, заяви той.
