Сребърното средновековно съкровище от чинии е изнесено по наркоканали от СИК

Че трафикът на антики е дело на организираната престъпност и че е по-доходен „бизнес” от наркотрафика, в това вече никой не се съмнява. Точно така, уникалното средновековно съкровище от 13 сребърни чинии - три фруктиери с поставка и 10 тави-чинии без поставки, с общо тегло над 25 кг, открито в местността “Градище”, между пазарджишките села Бошуля и Величково в края на 2000 г., е било изнесено незаконно навън. Скандалът около него гръмна през ноември 2006 г., когато в една от най-големите аукционни къщи в света, лондонската “Кристис”, бе насрочен търг, на който сребърна чиния от това съкровище бе обявена на търг с начална цена 300 000 паунда, като очакванията бяха цената й да достигне 1 450 000 британски паунда. Разследването на българската прокуратура показа, че освен чинията, предложена за продажба на лондонския търг от “Станфорд плейс колекшън”, други 9 чинии се намират в три гръцки музея – три в частния музей “Бенаки”, други три във Византийския и християнски музей в Атина и още три в Музея на византийската култура в Солун. Още една е в „Библиотек насионал” в Париж и друга - в частна колекция в Лондон. През юли 2007 г. българската прокуратура изпрати искане до Гърция да ни бъдат върнати чиниите от уникалното сребърно съкровище. Сега прокуратурата ще изпрати второ искане до Гърция. Такова искане е отправено и към Великобритания за връщане на т.нар. чиния „Кристис”. За времето от година и половина обаче екипът на прокурора Камен Михов, завеждащ отдел “Международна правна помощ” във Върховната касационна прокуратура, е разкрила цялата схема, по която незаконно са изнесени и продадени зад граница съдовете от съкровището. Екипът вече разполага с неопровержими доказателства, че съдовете са незаконно изнесени от България и незаконно продадени. От първоначалния им откривател – иманяра Найден Блангев от Пазарджик, те са попаднали през Бойко Цветанов при пловдивчанина Марин Велков, който има антикварен магазин и държи каналите за износ навън. През границата те са пренесени по наркоканалите от т.нар. „мулета” - хора от бившата силова групировка СИК, близки до единия от основателите й – убития Милчо Бонев-Бай Миле. Те пренесли съкровището до Белград, откъдето чиниите поели към Лондон. По-нататък са попаднали при британския гражданин от гръцки произход Тео Сармас, който и до момента държи една от чиниите, а други 9 е продал на трите гръцки музея. На Велков е платено между 800 000 и 1 милион долара, докато от трите гръцки музея Сармас е поискал цена от 2,5 млн. евро. За посредничеството сикаджиите получили от него в Белград 90 000 долара комисионна, след като доставили чиниите.

Как точно е станало всичко, разказва археологът Тодор Чобанов, експерт във Върховната касационна прокуратура.

Съдовете са открити през 2000 г., става дума най-вероятно за последните дни, последните седмици на декември, 2000 г. Това е мека зима, в която група иманяри от Пазарджик работят по един обект край с. Величково и откриват комплект от 13 съда, от които 12 същински и един, който те наричат капак, чиято съдба все още е неясна.

На веднъж ли са били продадени всички?

Не, те са били разделени още при намирането им – 10 от предметите, най-хубавите, са взети от един господин в Пловдив, Марин Велков, известният търговец на антики, а останалите два, три предмета, според мен - 2 плюс капак остават в тези, които ги намират…

Найден Блангев…

… и компания, защото той никога не е работел сам. Малко по-късно ги продават на други лица и тяхната съдба е малко по-различна. Попадат по различен път в чужбина, но също са продадени за много по-скромна сума, малко след тези събития, за които говорим. Марин Велков първоначално не е много наясно какво е купил, защото той не е много голям специалист по византийска торевтика. Постепенно започва да разбира за какво става въпрос и намира клиенти по една доста интересна схема – намира клиенти във Великобритания, като тук се среща с посредник, също английски гражданин. Посредникът идва на място, уговарят се за сделката и с помощта на едни мулета, които са идентифицирани, изнасят целия комплект предмети в чужбина до крайния клиент в Англия, след което т.нар. „краен клиент” от своя страна препродава предметите на трите гръцки музея. Като тук се използва посредничеството на директора на единствения голям частен музей в Гърция, който всъщност реално с човека в Лондон, който купува предметите от българските дилъри, осъществява тази сделка и гръцката страна придобива девет предмета за 2,5 млн. евро, десетият предмет остава в човека в Лондон, който се нарича Тео Сармас, той е грък, който живее в Лондон, емигрирал е през 70-те години, известен колекционер и дилър, доста неща е продал на различни университети и музеи.

Кои са тези мулета и към какви структури са се числили?

Това са хора от криминалния контингент, не се занимават с антики. Били са използвани за това, че са опитни каналджии, имат практика да пътуват със стока, най-вероятно обикновено са се занимавали с друг вид стока – наркотици. Те не са лица, които могат да организират подобни поръчки. Те са просто наети срещу една скромна сума от 50000 – 100000 долара. Те нямат отношение нито към намирането, нито към сключването на сделката, нито към вторичната сделка с Гърция. Те не са двигателят на тази незаконна търговия с антики, те не са организатора на канала. Тук става дума за други лица, които ползват техните услуги. Това са удобни хора – дават им предметите, казват им къде искат да стигнат те, нито мислят за митнически власти, нито как ще минат през една, две, три, пет държави.

От кои структури са „мулетата”, пренесли чиниите до Белград, пояснява прокурорът Камен Михов.

В тази цялата история по износ на тези предмети са замесени доста хора, които навремето са били силните на деня. Включително и тъй наречените борци, които по онова време са владели България. Говоря за хората около разни групировки, трибуквени. Това е истинският отговор на въпроса защо навреме не е разследван случая.

Организаторите и физическите преносители през границите към коя от силовите групировки са принадлежали?

Информацията, която ние имаме е, че са замесени хора от бившата, подчертавам, бившата СИК, защото тя отдавна вече не съществува. И това са вероятно момчета за поръчки от хора около загинали създатели на групировката СИК – Бай Миле и хората около него. Дали са негови бодигардове, дали са момчета за поръчка…

Как съдовете от Найден Блангев, който ги е изкопал, са се оказали в ръцете на хората от групировката СИК, които са ги пренесли през границата?

Той, съответно с неговите канали, с помощта на хора и от София, успява да договори продажбата им на запад. На практиката големите пари в българската търговия идват от два големи центъра в Европа – това са Лондон и Виена. В случая, в Лондон са успели да дадат една много висока цена за тия съдове. Този, който е купувача, на практика лицето, спрямо което сега ние сме насочили всичките си усилия, става въпрос за Teo Сармaс, който е препродал след това съдовете на гръцките музеи. Като цяло смятам, че с износа и препродажбата са ангажирали хора от София, от средите на високопоставени иманяри, които са натрупали огромни богатства от търговията с културни ценности от нашето културно наследство. Нашите усилия ще бъдат насочени сега главно към изобличаването на това лице Тео Сармас, за да може да претендираме пред гръцките власти, че именно тези съдове, които се намират в гръцките музеи, три гръцки музея, един от които е “Бенаки” в Атина. Ако успеем да изобличим, Сармас ще успеем да отстояваме пред гръцките власти тезата си, че те недобросъвестно са придобили тези съдове.

Чобанов пояснява колко пари е получил Марин Велков от прекупвачът Тео Сармас.

Този въпрос не е със 100% сигурност изяснен, но вероятно е получил една сума между 800 хиляди и 1 млн. долара. Гръцката страна е сключила договор за девет от предметите за 2,5 млн. евро.

Десетият предмет ли е този, който се появява в „Кристис” на аукциона?

Не, предметът в „Кристис” е друг, вероятно също от България, може би от същия регион, но той е изкопан и изнесен през 1996 година. Той не е от тази група предмети, което ние разкрихме по безспорен начин в хода на разследването. Той също няма произход, неговите в момента държатели, хората, които са им го продали нямат също документи за произхода му. Но най-вероятно е през 1996 година изнесен, защото тогава първата му поява. Един лондонски дилър, чието име няма да назовавам, който работи с български доставчици, получава този предмет и го препродава веднага за сумата от 200 хиляди паунда на сегашния му държател. Държателят е един много сериозен човек във Великобритания, с благородническа титла. Той е направил 4-5 опита да продаде предмета, включително и тези, които ние осуетихме. Сумата се движи между 250 хиляди паунда и 1,5 млн. долара. Само за този отделен предмет – т.нар. чиния „Кристис”.

Тази чиния „Кристис” иска ли си я българската страна? Има ли механизъм да я вземе или там нямаме възможност да я поискаме?

Имаме механизъм доколкото е била разпозната в България. Трябва да се направят допълнителни експерименти с нея, чисто технологични проби да се направят и разбира се да се търсят доказателства за нейния добър произход. Досега действащият закон в Англия, приет през 2003 година, всички продавачи на такива предмети, трябва да докажат по безспорен начин добрия им произход. Аз ви уверявам, това са няколко тома с материали по това дело, няма нито един документ, който да доказва, че предмета е законно притежаван…

… или, че е намерен в началото на 20-ти век…

… това са толкова абсурдни твърдения. Не може такива шедьоври 100 години да сменят един, двама, трима, четирима, петима притежатели, да минават през множество ръце, да сменят колекция от колекция и да не се публикуват. Тези предмети са публикувани, онези от 1903 година, веднага. Още тогава започва да се пише за тях, правят се статии, те са изложени на публичен показ. Абсурдно е съкровище като това сто години да се е намирало у някой и през цялото това време никой да не го показва на учените.

Какво се случва с останалите 4 предмета от това съкровище? С десетия съд, който остава в Тео Сармас и с другите три, които остават при Найден Блангев?

Десетият съд е все още в Тео Сармас в Лондон. Ние към него твърдо имаме претенции, той е много добре разпознат от няколко свидетели…

… т.е. поискан е вече?

Разбира се. За съжаление, има какво да се желае във връзка с английската част от делото. Но той е безспорно разпознат като част от находката на господата през 2000 година. Два предмета, с най-вероятен местопрестой в Германия. Те са били по-незначителните предмети. И един предмет, т.нар. капак, неговата съдба не е много ясна. Но те са с второстепенен интерес. Особеното при тях е, че не са имали никакви орнаменти и затова не са взети от господин Велков. Те са оставени поради ниската им стойност. Това са обикновени сребърни чинии с подобна форма, но нямат знаци, марки, които да ги превръщат в предмет от особен интерес.

Как реагира гръцката страна на официално изпратеното искане за връщане на тези съдове от гръцките музеи тук, в България?

Получихме отговор, който се забави с 6 месеца. В него има доста празноти, не е отговорено на множество въпроси, които сме поставили, няма доказателства за добрия произход на предметите. Но Гърция се старае да отговори максимално добре на нашите въпроси, но не са отговорили на някои от най-важните. Те частично изпълняват някои от исканията в поръчката като са провели разпити на част от лицата. 25 въпроса към едно лице, те са дали отговор в рамките на една страница. Неизчерпателен е отговора. По характера на материалите, които получавам, имам усещането, че гръцката страна се опитва да изчисти този въпрос. Ще търсим едно добро сътрудничество с тях, защото е от взаимен интерес случаят да получи едно справедливо разрешение. Според мен гръцката страна си дава отлично сметка, че няма доказателство за добрия произход на предметите. Тук трябва да се направи разграничение между законно закупуване на предметите и законен произход на предметите. Това са две различни хипотези. Това, че си сключил сделка за покупко-продажба и тя е ОК, това не е законен произход на предметите.

Сумата, която е платена за тези предмети, може ли да бъде пречка за тяхното връщане?

Сумата не е изплатена изцяло, тъй като е сключен договор за изплащане на стъпки. Нямаме яснота каква част от сумата е платена, най-вероятно е платена голяма част. Около 850 хиляди долара от сумата са изплатени не на Тео Сармас, а на една банка, от която той е теглил заем, което е изключително сериозно обстоятелство, за което имахме оперативни данни и това се потвърди от доказателствата, които ни бяха изпратени от гърците, че той, за да купи предметите от българските му доставчици, е теглил заем, тъй като не е разполагал с бързи пари в кеш. Материалите от Гърция също доказват това. Той малко преди да осъществи сделката е теглил заем и първият транш от Гърция към него всъщност не е отишъл при него, а с наложено плащане е бил изплатен на този, който му е дал заема. Разбира се, че представлява пречка това, че са платени сериозни суми. Най-малко, защото те са събирани там с обществени кампании. И това ще увеличи решимостта на гръцката страна да иска компенсация. Но компенсация може да има само тогава, когато бъде доказана добросъвестност, което означава в този случай, то и по гръцкия закон е така, че ас закупени предметите с ясното съзнание, че имат законен произход и с доказателство за това. Ние се водим основно по една конвенция на ЮНЕСКО от 1970 година, която е за мерките за предотвратяване на внос, износ на предмети с културно значение. Там е показано изрично как се процедира в този случай, ако има добронамереност, тогава може да се търси обезщетение. Тази добросъвестност подлежи на доказване. Ако тръгне един съдебен процес, гръцката страна ще трябва да доказва, че ги е купила с ясното съзнание, че предметите са законно притежавани от Тео Сармас, но според мен те нямат такива доказателства. Това е в наш национален интерес – да гоним нашата позиция, тъй като, ако си позволим да загубим тази битка, ще изпратим грешно послание до много широк кръг наблюдаващи в този случай. Тоест, ще докажем, че България няма ресурса и волята да се бори за културното си наследство. А ние имаме и други предмети, които ас зад граница. Това не работи за България.

За неясния гръцки отговор съобщава и прокурорът Камен Михов.

Гръцката страна какво точно ви отговори на искането да се върнат тези съдове в България?

Аз бих искал да ви отговоря, но в самото изпълнение на поръчката не става ясно. Отговорът беше, така да го определя, византийски. От отговора не става ясно с какво са съгласни и с какво не са съгласни гръцките власти. Няма ясно изявление в тази посока. Представили са ни доказателства, които ние искахме да съберем, разпити на определени лица, но според мен, от всички доказателства, които са ни предадени, може да се направи извода, че нашата версия е защитима. Например Италия 17 години е водила дело срещу САЩ за връщането на определени антики и е успяла едва на 17-та година да спечели производството и да си върне предметите. Унгария дълги години са се съдили, изхарчили са повече пари от стойността на самите антични предмети, но са успели да спечелят, и въпреки, че разходите са повече от реалната стойност, това се смята за една победа. Мога да прогнозирам, че поне още две години ще се занимаваме с тези чинии. Ние знаем, че ще е трудно и гръцката държава няма да признае, че е недобросъвестна, и по-точно чиновниците, които са се занимавали с купуването на тези антики, но аз смятам, че ние имаме възможност да докажем именно недобросъвестност на гръцките власти, когато са придобили тези предмети, които изхождат от България. Освен това, можем да докажем и произхода, а той категорично е от периода, за които ние твърдим, а именно – края на 2000 година са били изкопани от Найден Блангев и компания.

Ще изпратите ли от прокуратурата ново искане до гръцката страна или нова поръчка?

Не само че сме си подготвили следваща поръчка, но ползваме и международни експерти в областта на това дело, в разследването на подобен тип престъпления. В рамките на близкия месец ние трябва да изготвим и изпратим нова поръчка. Още веднъж да конкретизираме какви са нашите претенции. Тук трябва да се включат всички възможни институции, които имат отношение към проблема. Аз смятам, че Министерството на културата е недостатъчно активно. Трябва то също да се включи, да ни помогне. Трябва бюджет, трябва ресурс и да кажем „Стоп! Баста!”. Италианците са го направили 70-та година, гърците – 80-та. Ние може би малко закъснели, но трябва да го направим, но подпомогнати от държавата. Ако разчитаме само на мен и още двама трима човека, нищо няма да стане.

Интересно е, че преди 6 месеца журналисти от гръцката телевизия „Скай” посетиха България и снимаха филм за случая с изнесените сребърни чинии. Гърция като една от най-богатите с антики страни в света е и една от най-пострадалите от незаконния им износ, и по тази причина гръцката общественост е много чувствителна към тази тема. След като разговаряли с екипа на прокурора Камен Михов и изслушали нашата теза, те интервюирали и Тео Сармас. Във филма застъпват тезата, че Тео Сармас, който е продал чиниите на гръцките музеи, е замесен в сериозна криминална дейност, свързана с антични предмети, и се намеква, че версията му за придобиването и продажбата след това на тези предмети на трите гръцки музеи е бутафорна, както и че чиниите по криминален път са изнесени от България и продадени зад граница. Сега екипът на Камен Михов се е обърнал за помощ към известния италиански прокурор Паоло Джорджо Фери, който се ангажира да консултира нашата страна по делата за връщането на различните части от това средновековно сребърно съкровище в България с принципната позиция, че помагайки на България, помага за опазване на световното културно наследство. Той е прочут с това, че е спечелил делото срещу САЩ за връщането в Италия на наследството на династията Медичи, както и с това, че е един от създателите на специализираната жандармерия за борба с трафик на антики в Италия. След консултациите с прокурор Фери българската прокуратура е стигнала до заключение, че в скоро бъдеще ще повдигне обвинение срещу Тео Сармас и ще го поиска от Великобритания с европейска заповед за арест. Камен Михов добавя и че гръцките власти отдавна разполагат с криминалното досие на Тео Сармас, в което е отразен фактът, че той се занимава с незаконен трафик на антични ценности, което още веднъж поставя въпроса как гръцките музеи наивно са повярвали на твърденията му за чист произход на нашите чинии.