Нещата започнаха от момента, когато кметовете от кметства във Враца станаха писатели. През ден, през два пишат писма. Първо написаха на министър Масларова протестно писмо, заради намалените бройки за социален патронаж. После се прицелиха по-високо и написаха до министър-председателя – пак протестно.
Което по начало не е лошо – имат нужди хората – пишат.
В случая с писателстването им обаче, ни обърка математиката. До Масларова уж бяха писали 18, а се бяха подписали – 16. В писмото до Станишев проблема с бройките беше временно изчистен – ясно и точно беше посочено – всички 25. Казвам “временно” до момента, в който кметовете, като всички истински писатели, стигнаха до трилогия и издадоха трето писмо! До медиите, в което се възмущаваха от второто и което се оказа подкрепено от 80% от членовете на Сдружението.
И това направо ни потресе! Или нашите кметове страдаха от раздвоение на личността, или бяха подели почин – “Всеки кмет – със сдружение”!
В търсене на истината се натъкнах на някои почти непреодолими препятствия – като начало БТК, която през позвъняване ни пускаше… После се включиха и мобилните оператори… Третото препятствие обаче се оказаха самите кметове – които или ги беше обхванала амнезия или имената им наистина бяха използвани за нечии други цели… всички на които попадах отказваха да знаят каквото и да е за каквито и да е писма!
Някъде по средата на историята започна да просветлява…
А ето какво ни каза подписалият се под третото писмо Венцислав Ангелов…..
Що се отнася до сдруженията – и те се оказаха повече…
Докато се стигна до разобличаващата истина..
Объркахте ли се, уважаеми слушатели? А питате ли ме мен?!
Ето защо не написах новина – защото докато се опитвах да отделя “житото от плявата” не успях да разбера истината!
Но пък се убедих, че ни чака една наистина дълга предизборна пролет, в която няма да има истини без интереси!
И от това колко е голям интересът – ще зависи чия истина ще е по-истинска! А вие си избирайте!
