Идва най-хубавият пролетен празник – Великден. Но нещо не е както трябва, все не ми дава мира. Миналата година какво видях, а и по-миналата...Тълпи хора се събираха, за да си запалят свещи след 12 часа, когато свещенослужителя ще каже "Христос Воскресе". Не се усетих "по-свята" в този момент, с този народ наоколо, а хората сякаш си мислеха, че е Нова година и ще има заря след 12 часа. Не харесвам тези масовки, когато млади и стари стават "по-извисени" и всички разбират какви точно са ритуалите, какво може и какво не може. Откъде пък се изучиха всички, толкова години нямахме такива традиции, а сега всички много разбират Бога! А стряскащо е, че все повече „разбират” Аллах и сякаш по-малко Христос!
Когато аз бях малко момиче, вече тинейджърка, и усетих нужда да разбера повече за Бога и вярата, реших да отида на Великден на църква. Точно такъв ден като днешния, събота преди Великден. Само че 1987 година. Пред църквата тъмно, няма хора, чула бях, че в близките шубраци се спотайват милиционери. Може и така да е било, никой не ме спря. Вътре имаше няколко бабки, които припяваха и нищо повече не се случи. След няколко години всички масово станаха "набожни" и ми изгориха косата, пак на този празник.
Вече ходя преди тълпата, когато имам вътрешна потребност да посетя църква. Но се питам къде отиде Вярата и само на Великден ли повечето млади хора намират Бога?
Междувременно навякъде се говори как празника ще ни излезе доста солен – цените се покачват, криза е, трябва да се изкара някой лев. А някой пък имат за даване! Но, нали доста се настрадахме, така че, поне на празниците да се разпуснем, после ще му мислим. Целокупният български народ тръгва да празнува по вили и могили, по хотели и паланки – празник е! Само че се чудя, колко ще купонясват и колко ще бъдат разпнати на кръст от цените. Някои ще кажат: „Чак пък да не могат да си купят малко яйца и козунак?!”, а аз ще кажа в отговор, че „Ситият на гладния не вярва”. Такова е положението- страшно! Но сякаш и по-страшно се задава. Аз съм болна от „непоправим оптимизъм”, но устоите ми малко се пропукват.
„Прости им Господи, те не знаят какво правят” – казал Христос, тогава преди 2000 години, за своите палачи. Днес, нашите палачи знаят какво правят, а силите ни вече са малко да прощаваме. А аз, както и много други, не искаме да бъдем изкупителна жертва на множеството експерименти. Не искам да ме разпъват на кръст и да изкупвам чужди грехове! Каузата не си заслужава! Само вярата, че като птици феникс ще възкръснем от пепелта ни крепи. Великден е! Стават чудеса!
