115 години физическо възпитание в България
115 години физическо възпитание в България / netinfo

115 години от едно важно за българския спорт събитие се навършват днес. На 13 май 1894г., по покана от Министерството на народното просвещение, с министър Георги Живков, на софийската гара от Швейцария  пристигат  десет ентусиазирани младежи. Те са поканени да поставят основите на гимнастиката и телесното възпитание в България. Тава е началото на организирания спорт и физическо възпитание в нашата страна, малко известен факт, който остава достояние на малцина - историци, деятели, в една или друга степен заинтересовани. Нашите деца не знаят кои са швейцарските учители и това не е чудно, защото няма кой да им каже.

Още на гарата, швейцарците подписват заповед за своето назначение и поемат в различните краища на една непозната страна, кой както може - с каруца, пеш или на кон. А знаят, че ги очакват много затруднения - не говорят български език, не кореспондират по между си, в училищата няма подходящи помещения и уреди за провеждане на часове по гимнастика.

 Въпреки това, усилията им намират благодатна почва за развитие, а те самите заразяват с личния си пример във всички мероприятия. Издават ръководства по гимнастика, подготвят кадри за училищата, подпомагат гимнастическите дружества. Затова следите им в историята на българския спорт и физическото възпитание са вечни.

Благодарение на Шарл Шампо, учител в Първа мъжка гимназия в София, България се вписва в Игрите на I-та Олимпиада - Атина, 1896г. В официалният доклад на организационния комитет е записано, че Шарл Шампо, под българското име Шампов, участва в състезанията по гимнастика. Той не  завоюва медал, но показва на света, че и в България  спортът набира скорост.

С голяма важност за развитието на спорта в Северозапада е Луи Айер, който, освен че се оженва за българка, пада и в Балканската война, бранейки  българската идея.  Има много последователи на благородната идея, и макар в голяма степен измени те оставят следи, забелязвани днес в олимпийското движение и голямата, дълга образователна реформа.

Далечно е някак си и голямото дело, на което десетимата швейцарци поставят начало. В днешните времена, когато нашите деца не робуват на авторитети, когато транспорта, новите технологии и мобилните комуникации са нещо естествено, е много трудно да бъдат убедени в действителния принос на швейцарските учители. Благодарение на тях България е сред 14-те страни -  учредителки на съвременните олимпийски игри, нещо повече, тя е единствената страна на Балканите, след Гърция, която дава своя принос, както за възобновяването, така и за развитието на олимпийската идея изобщо.