Двадесет и една години след откриването във Видин на един от малкото в страната паметници на жертвите на комунизма, той стои заключен и се руши. Мемориалът е изграден в центъра на града, пред сградата на Областната администрация, край брега на река Дунав.
Рушащият се и напълно занемарен години наред паметник посреща туристи - стотици българи и чужденци, които не крият почудата и възмущението си от вида му и заключените врати. Сградата отвън е с паднала мазилка и тухли, а вътре-потънала в мухъл и влага, ронещи се стени и нечетящи се надписи с имената на зверски убитите без съд и присъда в средата на септември 1944 г. от комунистическата власт 43-ма жители на региона, сред които и свещеници, показа проверка на БТА.
Д-р Нели Кирилова, председател на Асоциация „Памет за жертвите на комунизма“ разказа за БТА, че Мемориалът на жертвите на комунистическия режим след 9 септември 1944 г. във Видин, е четвъртият, издигнат в страната. Изграждането му започва на 4 юни 2000 г., а официалното му откриване е на 17 септември 2002 г. Издигнат е по идея на Любомир Димитров, по това време зам.-председател на Български демократичен форум. Проектът е дарен от арх. Станчо Веков и представлява параклис с няколко полукупола и един малък централен купол. Изграждането на Мемориала е финансирано от Български демократически форум.
Д-р Нели Кирилова каза още, че преди месеци от името на асоциацията и членове на семействата на репресирани от комунизма са изпратили писмо до видинския кмет и председателя на Общинския съвет да им се разреши да поддържат и да се грижат за заключения мемориал. В своето писмо те настояват Община Видин да разреши и поставянето на две плочи в памет на жертвите на комунизма. Едната в стария видински гробищен парк, където в общ гроб са погребани убитите без съд и присъда 43-ма видински жители, сред тях и свещеници. Другата - на сградата на художествената галерия във Видин, където края на 1944 г и началото на 1945 г. е заседавал състав на „Народния съд“. Видинският "Народен съд" осъжда на смърт 134 души, сред които и тези, избити много месеци преди това. За съжаление отговор още не са получили и мемориалът продължава да тъне в забрава, допълни Кирилова.
Писмо до общинската администрация са изпратили и от областното ръководство на партия "Демократи за силна България", каза за БТА представителят на партията във Видин Цеци Лилков. “Паметникът - опустошен отвън и отвътре е събирателен образ на невинните страдалци от черните есенни дни на 1944 г. и вече 21 години от своето построяване все още е онзи безмълвен видински "гражданин" без никакви законни документи. Без своя строителен акт за раждане, без своята лична карта, без своя паспорт. Падналата мазилка и тухли на мемориала, пълзящата влага, заедно със сринатото национално достойнство, са наистина подходящ фон за видинското бюрократично безхаберие“ пише още в писмото.
Проверка на БТА защо Мемориалът на жертвите на комунизма във Видин е заключен и се руши години наред показа, че има проблеми с узаконяването на паметника. От Община Видин отговориха, че нямат отношение по стопанисването му, „защото е публична държавна собственост, но е построена на общинска земя”. От Асоциацията „Памет за жертвите на комунизма“ твърдят, че в Общината няма никаква документация за изграждането на мемориала, което на практика го прави паметник „извън закона”. Мизерията на забравата покрива този мемориал, но той даже и камък върху камък да остане, винаги ще е вписан в историята на Видин заедно с паметта за всички избити от комунистическия режим. Стореното трябва да се помни, да не се забравя и никога да не се повтаря, каза още д-р Нели Кирилова.
В цялата страна днес отбелязваме Деня на признателност и почит към жертвите на комунистическия режим. Отбелязва се с Решение 37 на Министерския съвет от 20 януари 2011 г. по предложение на президентите на България Желю Желев (1990-1997) и Петър Стоянов (1997-2002). На 1 февруари 1945 година Първи и Втори състав на Народния съд в столицата осъжда на смърт - регенти, министрите заедно с министър-председателите в пет правителства от 11 февруари 1940 г. до 8 септември 1944 г., дворцовите съветници (51 души), народните представители от 25-ото Обикновено народно събрание (129 души) и други граждански и военни лица. В цялата страна са образувани 135 процеса с общ брой на подсъдимите 11 122 души. На смърт са осъдени 2730 души, оправдани са 1516 души, а срещу 451 души делата са прекратени. Изселени са 4325 семейства на близки на осъдени, като броят на членовете им възлиза на близо 12 000 души. Повечето изследователи и историци приемат, че през първите няколко месеца след 9 септември 1944 г. са избити без съд около 30 000 души, сочи справка на БТА.
Рушащият се и напълно занемарен години наред паметник посреща туристи - стотици българи и чужденци, които не крият почудата и възмущението си от вида му и заключените врати. Сградата отвън е с паднала мазилка и тухли, а вътре-потънала в мухъл и влага, ронещи се стени и нечетящи се надписи с имената на зверски убитите без съд и присъда в средата на септември 1944 г. от комунистическата власт 43-ма жители на региона, сред които и свещеници, показа проверка на БТА.
Д-р Нели Кирилова, председател на Асоциация „Памет за жертвите на комунизма“ разказа за БТА, че Мемориалът на жертвите на комунистическия режим след 9 септември 1944 г. във Видин, е четвъртият, издигнат в страната. Изграждането му започва на 4 юни 2000 г., а официалното му откриване е на 17 септември 2002 г. Издигнат е по идея на Любомир Димитров, по това време зам.-председател на Български демократичен форум. Проектът е дарен от арх. Станчо Веков и представлява параклис с няколко полукупола и един малък централен купол. Изграждането на Мемориала е финансирано от Български демократически форум.
Д-р Нели Кирилова каза още, че преди месеци от името на асоциацията и членове на семействата на репресирани от комунизма са изпратили писмо до видинския кмет и председателя на Общинския съвет да им се разреши да поддържат и да се грижат за заключения мемориал. В своето писмо те настояват Община Видин да разреши и поставянето на две плочи в памет на жертвите на комунизма. Едната в стария видински гробищен парк, където в общ гроб са погребани убитите без съд и присъда 43-ма видински жители, сред тях и свещеници. Другата - на сградата на художествената галерия във Видин, където края на 1944 г и началото на 1945 г. е заседавал състав на „Народния съд“. Видинският "Народен съд" осъжда на смърт 134 души, сред които и тези, избити много месеци преди това. За съжаление отговор още не са получили и мемориалът продължава да тъне в забрава, допълни Кирилова.
Писмо до общинската администрация са изпратили и от областното ръководство на партия "Демократи за силна България", каза за БТА представителят на партията във Видин Цеци Лилков. “Паметникът - опустошен отвън и отвътре е събирателен образ на невинните страдалци от черните есенни дни на 1944 г. и вече 21 години от своето построяване все още е онзи безмълвен видински "гражданин" без никакви законни документи. Без своя строителен акт за раждане, без своята лична карта, без своя паспорт. Падналата мазилка и тухли на мемориала, пълзящата влага, заедно със сринатото национално достойнство, са наистина подходящ фон за видинското бюрократично безхаберие“ пише още в писмото.
Проверка на БТА защо Мемориалът на жертвите на комунизма във Видин е заключен и се руши години наред показа, че има проблеми с узаконяването на паметника. От Община Видин отговориха, че нямат отношение по стопанисването му, „защото е публична държавна собственост, но е построена на общинска земя”. От Асоциацията „Памет за жертвите на комунизма“ твърдят, че в Общината няма никаква документация за изграждането на мемориала, което на практика го прави паметник „извън закона”. Мизерията на забравата покрива този мемориал, но той даже и камък върху камък да остане, винаги ще е вписан в историята на Видин заедно с паметта за всички избити от комунистическия режим. Стореното трябва да се помни, да не се забравя и никога да не се повтаря, каза още д-р Нели Кирилова.
В цялата страна днес отбелязваме Деня на признателност и почит към жертвите на комунистическия режим. Отбелязва се с Решение 37 на Министерския съвет от 20 януари 2011 г. по предложение на президентите на България Желю Желев (1990-1997) и Петър Стоянов (1997-2002). На 1 февруари 1945 година Първи и Втори състав на Народния съд в столицата осъжда на смърт - регенти, министрите заедно с министър-председателите в пет правителства от 11 февруари 1940 г. до 8 септември 1944 г., дворцовите съветници (51 души), народните представители от 25-ото Обикновено народно събрание (129 души) и други граждански и военни лица. В цялата страна са образувани 135 процеса с общ брой на подсъдимите 11 122 души. На смърт са осъдени 2730 души, оправдани са 1516 души, а срещу 451 души делата са прекратени. Изселени са 4325 семейства на близки на осъдени, като броят на членовете им възлиза на близо 12 000 души. Повечето изследователи и историци приемат, че през първите няколко месеца след 9 септември 1944 г. са избити без съд около 30 000 души, сочи справка на БТА.
