Депутатите станаха на крака и почетоха с едноминутно мълчание жертвите на комунистическия режим. Първо това поиска председателят на СДС Румен Христов в края на декларацията си от името на ПГ на ГЕРБ-СДС по повод 1 февруари - Ден за признателност и почит към жертвите на комунистическия режим. След това формално предложението направи Никола Минчев от "Продължаваме Промяната".
Предлагаме преди всичко да бъдем хора, а не партийно оцветени антагонисти, заяви Румен Христов в декларацията от името на парламентарната си група. Преди 78 години на този ден т.нар Народен съд осъжда на смърт трима регенти, 67 народни представители, министри, генерали, полковници, припомни той.
Почитаме паметта на жертвите на комунистическия режим
Вече дълги години на тази дата демократичната общност почита жертвите на комунизма по предложение на президентите от СДС Желю Желев и Петър Стоянов, изтъкна Христов и добави, че официалното отбелязване датира от 2011 г. по предложение на правителството на ГЕРБ. На 1 февруари, преди 78 години, се поставя началото на унищожението на цвета на нацията, за да могат съветските окупатори и нашите комунисти да установят лесно своя режим, да избият хиляди невинни, да отнемат имуществото им и да наложат нов ред на терор и страх, посочи депутатът. След 9 септември 1944 г. само за няколко месеца в страната по политически причини са убити или безследно изчезнали около 20 хиляди души, изселени са близо 30 000, припомни председателят на СДС. И макар че комунистическата власт не е питала българския народ дали иска реки от кръв и жестокост, в негово име са извършени зверства, съизмерими само с тъмните времена на Средновековието, посочи той. В следващите години без съд и присъда в лагерите на смъртта са измъчвани и убивани хиляди българи, продължи депутатът.
Нашата отговорност пред жертвите на комунистическия режим ни задължава да браним свободата всеки ден, ние от "Демократична България" сме приели, че човекът и неговото достойнство са в центъра на правенето на политика и ще браним това достойнство всеки ден. Това заяви в декларация от парламентарната трибуна Людмила Илиева, народен представител от ДБ, по повод днешния ден, в който почитаме паметта на жертвите на комунизма.
След 9 септември 1944 г. България потъна в беззаконния, насилия и масови убийства, чиито ужасяващ опит да им се придаде привидна легитимност бе така нареченият Народен съд. Народният съд, който можеше да те осъди на смърт, дори когато вече не си между живите, Народният съд, в който само жаждата за мъст, а не правото, произнасяше присъдите, посочи Илиева.
На 1 февруари 1945 г. бе осъден на смърт и физически унищожен българският политически елит, каза Илиева, след което припомни, че тогава са били избити трима регенти, 22 министри, осем царски съветници, 67 депутати, 47 генерали и полковници. Стотици хиляди са изчезналите, избитите без съд, изпратените по лагери и затвори, само защото достойно и смело се противопоставяха на лазещия комунистически терор, добави депутатът.
Осъден на смърт чрез разстрел: Историята на Жеко Стоянов
Тези мракобесни времена са червена лампа, която и днес продължава ярко да свети, която трябва да ни държи отговорни и трябва да ни повтаря никога повече да не допускаме това да се повтори, посочи тя.
От ДПС също почетоха паметта на жертвите на комунистическия режим. И днешната дата ни дава повод за много размисли, заяви Станислав Анастасов от движението в декларация от парламентарната трибуна.
Специално за този ден през 1945 г. има няколко мита, които трябва да бъдат развенчани, коментира той. Анастасов посочи, че тогава управляващата върхушка твърди, че изпълнява волята на Съюзниците, които са победители във войната. Смъртните присъди, изпълнени на 1 февруари 1945 г., с много предшестват Парижкия мирен договор, който е подписан чак на 10 февруари 1947 г., отбеляза той. По думите му тези присъди са изпълнени по т.нар. Московско примирие от 28 октомври 1944 г. Няма никакво съмнение, че българската върхушка се престарава в това да се отърве от политическите си опоненти, допълни Анастасов.
Той отбеляза, че в края на комунистическия режим над 300 хиляди български граждани мюсюлмани са изселени принудително, а почти един милион са подложени на безпрецедентна асимилация, което цели да им смени вярата, името и рождените права. Казвам това не за да обвиняваме някоя партия в тази зала, не това е целта на такива дни, посочи Анастасов. По думите му целта е, независимо под какво име е замаскиран, да разобличат всеки режим, който се опитва в името на саморазправата с политическия опонент, с неудобните, с онези, които защитават човешките и граждански права и демокрация, да търси механизми да ги отстрани.
В никакъв случай няма да позволим нито да се поругава паметта на тези хора, нито да се забравя, нито някои хора да се опитват да използват същите прийоми в наши дни, за да си налагат собствените идеологии и да въвличат българската нация в престъпления, които не ѝ отиват, заяви депутатът от ДПС. Каня ви на днешния ден да отдадем почит пред Паметника на жертвите на комунизма при НДК, да си спомним и да не забравяме, за да не повтаряме грешките си, завърши изказването си пред депутатите Станислав Анастасов.
Предлагаме преди всичко да бъдем хора, а не партийно оцветени антагонисти, заяви Румен Христов в декларацията от името на парламентарната си група. Преди 78 години на този ден т.нар Народен съд осъжда на смърт трима регенти, 67 народни представители, министри, генерали, полковници, припомни той.
Почитаме паметта на жертвите на комунистическия режим
Вече дълги години на тази дата демократичната общност почита жертвите на комунизма по предложение на президентите от СДС Желю Желев и Петър Стоянов, изтъкна Христов и добави, че официалното отбелязване датира от 2011 г. по предложение на правителството на ГЕРБ. На 1 февруари, преди 78 години, се поставя началото на унищожението на цвета на нацията, за да могат съветските окупатори и нашите комунисти да установят лесно своя режим, да избият хиляди невинни, да отнемат имуществото им и да наложат нов ред на терор и страх, посочи депутатът. След 9 септември 1944 г. само за няколко месеца в страната по политически причини са убити или безследно изчезнали около 20 хиляди души, изселени са близо 30 000, припомни председателят на СДС. И макар че комунистическата власт не е питала българския народ дали иска реки от кръв и жестокост, в негово име са извършени зверства, съизмерими само с тъмните времена на Средновековието, посочи той. В следващите години без съд и присъда в лагерите на смъртта са измъчвани и убивани хиляди българи, продължи депутатът.
Нашата отговорност пред жертвите на комунистическия режим ни задължава да браним свободата всеки ден, ние от "Демократична България" сме приели, че човекът и неговото достойнство са в центъра на правенето на политика и ще браним това достойнство всеки ден. Това заяви в декларация от парламентарната трибуна Людмила Илиева, народен представител от ДБ, по повод днешния ден, в който почитаме паметта на жертвите на комунизма.
След 9 септември 1944 г. България потъна в беззаконния, насилия и масови убийства, чиито ужасяващ опит да им се придаде привидна легитимност бе така нареченият Народен съд. Народният съд, който можеше да те осъди на смърт, дори когато вече не си между живите, Народният съд, в който само жаждата за мъст, а не правото, произнасяше присъдите, посочи Илиева.
На 1 февруари 1945 г. бе осъден на смърт и физически унищожен българският политически елит, каза Илиева, след което припомни, че тогава са били избити трима регенти, 22 министри, осем царски съветници, 67 депутати, 47 генерали и полковници. Стотици хиляди са изчезналите, избитите без съд, изпратените по лагери и затвори, само защото достойно и смело се противопоставяха на лазещия комунистически терор, добави депутатът.
Осъден на смърт чрез разстрел: Историята на Жеко Стоянов
Тези мракобесни времена са червена лампа, която и днес продължава ярко да свети, която трябва да ни държи отговорни и трябва да ни повтаря никога повече да не допускаме това да се повтори, посочи тя.
От ДПС също почетоха паметта на жертвите на комунистическия режим. И днешната дата ни дава повод за много размисли, заяви Станислав Анастасов от движението в декларация от парламентарната трибуна.
Специално за този ден през 1945 г. има няколко мита, които трябва да бъдат развенчани, коментира той. Анастасов посочи, че тогава управляващата върхушка твърди, че изпълнява волята на Съюзниците, които са победители във войната. Смъртните присъди, изпълнени на 1 февруари 1945 г., с много предшестват Парижкия мирен договор, който е подписан чак на 10 февруари 1947 г., отбеляза той. По думите му тези присъди са изпълнени по т.нар. Московско примирие от 28 октомври 1944 г. Няма никакво съмнение, че българската върхушка се престарава в това да се отърве от политическите си опоненти, допълни Анастасов.
Той отбеляза, че в края на комунистическия режим над 300 хиляди български граждани мюсюлмани са изселени принудително, а почти един милион са подложени на безпрецедентна асимилация, което цели да им смени вярата, името и рождените права. Казвам това не за да обвиняваме някоя партия в тази зала, не това е целта на такива дни, посочи Анастасов. По думите му целта е, независимо под какво име е замаскиран, да разобличат всеки режим, който се опитва в името на саморазправата с политическия опонент, с неудобните, с онези, които защитават човешките и граждански права и демокрация, да търси механизми да ги отстрани.
В никакъв случай няма да позволим нито да се поругава паметта на тези хора, нито да се забравя, нито някои хора да се опитват да използват същите прийоми в наши дни, за да си налагат собствените идеологии и да въвличат българската нация в престъпления, които не ѝ отиват, заяви депутатът от ДПС. Каня ви на днешния ден да отдадем почит пред Паметника на жертвите на комунизма при НДК, да си спомним и да не забравяме, за да не повтаряме грешките си, завърши изказването си пред депутатите Станислав Анастасов.
