Тинко Банабаков е роден на 22 април 1994 г. във В. Търново. Преди да влезе в боксовата зала при Евгени Донев е тренирал малко футбол, но както казва самият той - "не беше сериозно". За три години на ринга Спортист №1 на В. Търново за 2012 г. спечели шест шампионски титли, включително и за мъже, няколко сребърни и бронзови медала. През този сезон стигна до четвъртфинал на Световното първенство в Ереван за младежи.
Президентът на БК „Ивайло" Емил Димитров твърди, че с упоритостта си в подготовката младежът може да бъде пример за всички свои връстници и заслужено е готов за титуляр в националния отбор при мъжете.
„Най- силните качества на Тинко са постоянство, самодисциплина, амбиция и сигурно много сериозни мечти. Работим върху бързината и техниката му, за да се усъвършенства и става все по- добър. Тази година я приключваме с много добра основа за него и другите ни състезатели с медали и мисля, че догодина ще имаме още повече успехи", каза старши треньорът на великотърновските боксьори Евгени Донев.
- Тинко, ти стана най- младият победител в анкетата за "Спортист на В. Търново". Как приемаш това?
- Много съм щастлив. Положих много усилия и смятам, че са възнаградени.
- Разкажи малко повече за себе си...
- Тренирам бокс от три години, занимавам се редовно и почти не пропускам тренировка. Напълно съм отдаден на нашия спорт и вярвам, че всичко се връща. На 18 години съм, уча в Професионална гимназия по електроника "А. С. Попов". Последна година съм в училище, още не съм се ориентирал накъде ще поемам, може би към НСА, но ще го реша.
- Кой те заведе в залата?
- Отидох с приятели. Така започна и спортната ми кариера като боксьор. Преди това съм тренирал футбол, но не ми хареса толкова, колкото бокса.
- Какво спечели и какво не успя да спечелиш през тази година?
- Спечелих два златни медала на състезания за 17 и 18-годишни. Бях и на две състезания за мъже, където имам едно първо и едно второ място. За младежи до 22 г. също взех първо място. Може би на световното първенство можех да направя нещо повече. Бях предвидил, че мога да стигна поне до медалите, но нещата не се развиха по план. Не ми достигна увереност. Благодаря на треньора ми Евгени Донев, защото без него нямаше да постигна това. Също и на президента Емил Димитров, който винаги с всичко ни е помагал.
- Кои са ти най- сериозните съперници у нас?
- Георги Андонов от "Левски". С него при мъжете направихме равен мач. Завършихме 10:10 по точки, но съдиите отдадоха предпочитанията си на него и останах втори.
- Попадна в селекцията на Михаил Таков за националния отбор. Докъде се простират мечтите ти?
- Готвя се за Олимпиадата в Рио де Жанейро през 2016 г. Надявам се всичко да наред, да се утвърдя като №1 у нас в категорията и в Бразилия да спечеля медал, дано да е златен.
- Какво е твоето обяснение за успехите на клуба?
- Когато има няколко добри състезатели в един отбор, те се дърпат взаимно нагоре и това е причината да растем.
- Срещаш ли подкрепа в училище?
- Да, голяма подкрепа. Искам да благодаря на директорката Нели Николова, защото се налага доста да отсъствам заради тренировките, както и на учителите ми за проявеното разбиране.
- Колко време тренираш на ден и как минава седмицата за теб?
- Когато съм във Велико Търново, тренираме по два часа дневно. В някои дни имаме тренировки сутрин и вечер, което прави по 3-4 часа. Когато сме с националния отбор по лагери тренировките са много по-продължителни.
- Как приемат съучениците ти успехите?
- Те са много горди с мен, подкрепят ме. Истински приятели.
- Трудно ли съчетаваш училището и спорта?
- Да, твърде дълго отсъствам, но успявам да наваксам. Когато съм си във В. Търново, гледам да обръщам повече внимание на ученето. То ми е приоритет тук.
- Треньорът Евгени Донев изисква ли да има резултати и в училище?
- Изисква.
- А, забранява ли ви да показвате наученото в залата извън нея?
- Да, никой не трябва да показва това, което може, особено при нас в бойните спортове, и да го прилага върху другите.
- Как приемаш поведението на някои, които не са тренирали, но се правят на много яки?
- Изобщо не им обръщам внимание.
- Като си шампион, повече ли те харесват момичетата?
- Може би да, така поне си мисля.
- На какво учи боксът?
- Най-вече на дисциплина.
- Имаш ли кумир?
- Харесвам няколко състезатели, но кумир нямам.
- Какво си пожелаваш за следващата година?
- Повече медали от международни състезания и най- вече здраве, защото без него нищо не може да се постигне.
Интервюто с Тинко Банабаков можете да чуете в звуковия файл.
