Работодателите използват множество практики за заобикаляне на минималните осигурителни прагове. Това показва изследване на БАН. Най-честите нарушения са преназначаване на специалисти на работни места с по-нисък осигурителен праг, въпреки че реално извършват същата работа. Освен това много често служителите са уволнявани формално, но след това работодателите ги наемат изцяло в сивия сектор, като по този начин не им се налага да плащат осигуровки.
Назначаването на служители на непълно работно време, въпреки че реално полагат труд осем и дори 12 часа, също е често срещана практика. След кризата около 44 % от работодателите са на мнение, че минималните осигурителни прагове са неадекватни.
От социалното министерство съобщиха, че към момента са договорени минимални осигурителни прагове за 36 от общо 85 икономически дейности. Това се отнася за около 50 % от заетите хора. Има прагове, които се запазват на настоящите си нива, както и такива, които се увеличават, като общо промените са в диапазона от нула до 12 на сто.
