През юни 2017 г. основно образование получиха както завършващите осми клас, така и седмокласниците. Основните училища за последно обучаваха ученици в осми клас. Така влезе в сила едно от нововъденията на Закона за предучилищното и училищното образование – новата образователна структура, смъкваща границата на основното образование в седми клас.
Два месеца по-късно, 11602 специалисти, организирани в 1103 екипа за обхват започнаха издирването на 206 000 отпаднали и необхванати в предучилищно и училищно образование деца. Една от задачите, на която те и Регионалните управления на образованието следваше да отделят специално внимание бе завършилите основно образование да продължат в средни училища. До колко тази задача бе успешно изпълнена? Доведе ли новата образователна структура до увеличаване на отпадналите, или напротив?
Настоящият анализ опитва да хвърли светлина по четири въпроса: колко от завършилите основни училища през 2017 г. са продължили средно образование, къде са концентрирани непродължаващите, защо не продължават и как може да бъде преодоляна негативната тенденция. Материалът завършва с препоръки към МОН и останалите институции, ангажирани с пълния обхват.
Следва да уточним, че статията се отнася до учениците, завършващи основни училища, а не до всички завършващи основно образование ученици. Анализът почива на информация, включваща всички основни училища (вкл. т.нар. „прогимназии), предоставена от МОН.
Данните, описани по-долу, са условни. Факт е тревожната тенденция много средни училища да записват „на книга” в осми клас ученици, които така и не стъпват в тях. Това се прави, за да сформират паралелки и да получат по-голям делегиран бюджет.
Затова колкото и прецизни да са данните на МОН, не можем да сме докрай убедени в тяхната точност: една част от учениците, посочени като продължаващи в осми или девети клас вероятно няма да стъпят в класните стаи, като никой не може да посочи със сигурност каква е тази част. Все пак, данните очертават тенденции, които са ясни и статистически значими, без да зависят от абсолютната точност на цифрите.
Основните тенденции
Анализът на данните за записаните през септември 2017 г. в средни училища ученици, които са завършили основни училища (7-ми или 8-ми клас) през учебната 2016 /17 г. очертава следните тенденции:
1. Хиляди ученици отпадат след завършването на основно образование, превръщайки се в най-голямата група отпадащи или незаписани
Въпреки че става дума за възраст, в която обучението в дневна форма е задължително и всички завършили основните училища следва да продължат в средни училища (става дума за 13 – 15 годишни деца), реалната картина е различна. Общо 27б3 ученика от 42221 получили диплом за основно образование в ОУ, не са записани в никакъв вид средно училище, което прави 6, 33 %. Следва да посочим, че по данни на НСИ от предходните години, напускащите училище в прогимнзиален етап се движат между 3 и 4 % годишно. От тази гледна точка 6,33 % непродължаващи в първи гимназиален етап изглеждат стряскащо.
След завършен 7 клас не са продължили 4,56 % от дипломираните в ОУ ученици (1319 от 28963). Процентът е значително по-висок след завършен 8 клас – 10,19 % (1354 от 13285), като броят е доста сходен, почти идентичен.
2. Наличието / липсата на средно училище в съответното населено място е важен статистически значим фактор, който влияе на записването в средно образование.
Почти двойно по-висок е процентът на незаписаните в средна степен ученици, завършили основни училища, които са единствени в съответното населено място: 8,97 % в сравнение с 5,03 % от завършилите ОУ в градовете. Разликата е особено голяма сред завършващите седми клас: 7,46 % от завършилите 7 клас в основни училища в селата и малките градове не са се записали в средно училище, докато в градовете непродължаващите са едва 3,52 %. След осми клас процентната разлика е по-малка, но броят непродължили деца е почти същия, като след седми клас.
3. Формирането на обединени училища се оказва ефективно средство за намаляване до минимум на отпадането след 7-ми клас: Петдесет и пет основни училища се трансформираха в обединени (т.е. обучаващи ученици и в първи гимназиален етап, до 10-ти клас) от новата учебна 2017 / 18 година. Повечето от тях са в села – 48, пет са в градове, а две са в столицата.
Средният процент на незаписаните в осми клас ученици, които придобиха основно образование след 7 клас в настоящите 55 обединени училища е едва 2,3 % (24 от общо 1047 ученика). В голямата част тях – 43 обединении училища – няма нито един непродължил след 7 клас.
4. Отпадащите / непродължаващите в гимназиално образование не са равномерно разпределени по училища и региони, а е налице концентрация и дори свръхконцентрация в определени общини и училища.
Ако направим срез на училищата, чиито ученици продължават в средни училища по-рядко от средния процент за страната, ще видим, че това са 341 от 1241 основни училища със завършили седмокласници. Училищата със свръх-концентрация на непродължаващи (т.е. двойно по-висок процент от средния за страната) са 249 спрямо завършващилите седмокласници и 189 спрямо завършилите осмокласници. На практика в една пета от училищата са концентрирани четири пети от непродължаващите средно образование ученици. Кои са тези училища?
Информация за типовете училища със свръх-концентрация на непродължаващи вижте в пълния текст на статията
Сериозни са и регионалните диспропорции. В някои области процентът на завършилите основно образование, които не продължават в първи гимназиален етап е пет-шест пъти по-висок от процента в други области. Показателно е, че тези диспропорции не са в пряка зависимост от икономическите и демографско-етническите характеристики.
Така например и в петте области в най-бедния NUTS2 регион – Северозападният – процентът на непродължаващите, както след 7-ми, така и след 8-ми клас, е значително по-нисък от средния за страната. При това, в посочените области концентрацията на ромски ученици е висока.
Информация за областите с най-висок процент на непродължаващите вижте в пълния текст на статията
Възможни решения
Записването и завършването на поне първи гимназиален етап от всички ученици, завършили основно образование, е императивно необходимо. Не само, защото те са във възраст, подлежаща на задължително образование, но и защото българската икономика се нуждае от квалифицирана работна ръка. Наличието на хиляди ученици, които отпадат след завършване на основно образование е негативна тенденция, за преодоляването на която следва да бъдат предприети комплексни мерки. Настоящият анализ набляга на няколко такива:
1. Превръщането на основни училища, които са единствени в населено място в обединени, т.е. обучаващи и в първи гимназиален етап може да намали до минимум непродължаващите в първи гимназиален етап в селските райони.
Наличието на десетки селски училища със свръх-коцентрация на непродължаващи ученици е предпоставка за разширяване на броя на обединените училища. МОН следва да направи целенасочен анализ на местата, в които основните училища да се трансформират в обединени и да подпомага този процес.
2. Десегрегация на сегрегираните ромски училища в големите градове: Инвестицията в десегрегация, т.е. в мерки за стимулиране на обучението в етнически смесени училища след завършването на начален етап или основно образование е не само стратегически правилна, но и по-ефективна;
3. Целенасочен ресурс на програмен принцип за повишаване на обхвата и подобряване на качеството на образование в училищата с концентрация и със свръх-концентрация на непродължаващи и отпаднали ученици: става дума за 20 – 28 % от училищата, в които процентът на непродължващите е над средния или много над средния за страната.
Подкрепата за тези училища следва да бъде на програмен принцип, т.е. за дейности. Целесъобразно е те да комбинират пред-зададени дейности, които са аналогични във всички училища и са доказали своята ефективност с уникални иновативни дейности, насочени към специфичния местен контекст.
Удачно е в тях да бъдат включени всички страни в образователния процес: учители, ученици и родители. Партньорството на външни за училището фактори е изключително необходимо. От една страна, това могат да бъдат други училища, които работят в сходна среда, но са редуцирали до минимум непродължаването и отпадането. Партньорството и обменът на ноу-хау между двете групи училища има доказано положителен ефект за всички участници. От друга страна, участието на НПО и читалища също е ключово от гледна точка на експертизата, която те носят;
4. Национална програма за работа с родителите: без съмнение родителите са ключов фактор за продължаването или непродължаването на учениците в средни училища. В училищата, в които се обучават деца на родители с нисък образователен статус и/или родители от консервативни патриархални групи е целесъобразно да се реализират дейности за повишаване на капацитета и подкрепата на родителите за образованието на техните деца. Удачно е в изпълнението да участват неправителствени организации, работещи с местните общности, както и образователни медиатори.
5. Министерството на образованието следва да продължи и разшири подкрепата си за преодоляване на финансовите бариери пред обучаващите се в средни училища: напр. чрез безплатен транспорт от селата до избраната гимназия, безплатни учебници за най-бедните средношколци и други.
