Празникът се нарича още Поклади и Прошка. С този ден е свързано народното вярване, че слънцето се обръща към лято и времето се затопля. Тогава излизат всички буболечки, змии, гущери от дупките си.
Особено място сред обичаите на празника заема обредното гонене на змии и гущери. Предпазващо значение имат всички действия в този обред - палнето на огън, прескането му, удряне по железни предмети.
По традиция на Сирни Заговезни близки и познати се опрощават помежду си за всякакви провинения през изминалата година.
Много популярен за Сирни Заговезни е обичаят "хвърляне на стрели". Всеки ерген изстрелва с лък, направен от самия него, запалена стрела в двора на момата, която си е харесал. Обикновено това продължава до късна доба на Заговезни.
За трапезата на Заговезни се приготвят баница със сирене, варени яйца, варено жито, халва с ядки.
Прието е да се извършва и обичаят хамкане: на червен конец се завързва и се спуска от тавана парче бяла халва или варено яйце. Най-възрастният мъж завърта конеца в кръг и всеки член от семейството, главно децата, се опитва да хване халвата или яйцето с уста. Който успее, ще бъде жив и здрав през цялата година.
