През последните години се наблюдава увеличаване на опаразитяването с главови въшки. Предполага се, че проблемът се дължи на интензивното движение на хора и увеличаването на контактите на големи групи от населението на обществени места. Това информират от Регионалната здравна инспекция във Варна.
Съвременните поколения не познават въшките, като ектопаразити, или ги познават недостатъчно добре и не допускат възможност за появата им в техните семейства, поради което се създават условия за по-широкото им разпространение, отчитат от Здравната инспекция.
Основните профилактични мерки срещу въшливостта включват избягване на физически контакт с опаразитени лица, поддържане на ниско подстригани коси, всекидневно разресване на косата, спазването на лична хигиена и избягване ползването на чужди принадлежности за коса. Особено значение има поддържането на хигиена в детските и учебни заведения, общежития, социални домове, хотели, чакални, бръснаро-фризьорски салони и обществени перални.
Препоръчва се класните ръководители и медицинските лица да информират родителите за необходимостта да извършват редовни проверки на децата си за наличие на въшки и при намиране дори и на една единствена гнида да се извършва обработка. При наличие на въшки сред приятелите и съучениците на детето, е желателно родителите да го проверяват още по-старателно през няколко дни.
При установяване наличие на живи въшки при дете е препоръчително да се профилактират и родителите. Необходим е постоянен контрол от медицинските лица с цел предотвратяване на разпространението на опаразитяването с главови въшки в детските и учебни заведения.
При откриване на въшки и гниди опаразитените лица се подлагат на обработка, а членовете на колектива се преглеждат неколкократно за установяване на паразити. След завръщане в организираните детски и ученически колективи на деца, при които е установено опаразитяване с главови въшки при предходна проверка, препоръчителна е индивидуална проверка от медицинското лице, за да се установи ефективността на дезинсекционната обработка.
Унищожаването на главовите въшки става главно с помощта на инсектицидни препарати под формата на шампоани, лосиони и спрейове. В аптечната мрежа се предлагат препарати за профилактика и такива с остатъчно действие (до една седмица) против въшки. Препаратите се ползват според указанията на производителя. Основната отговорност за опазване и профилактика на децата, е на родителите.
Какво трябва да знаем за главовите въшки?
Въшките са кръвосмучещи насекоми, паразитиращи по хората и животните с постоянна телесна температура, върху които прекарват целия си живот. По хората паразитират главова, дрешна и срамна въшка. Главовата въшка (Pediculus humanus capitis) e ектопаразит /външен паразит/и живее в окосмената част на главата. Тялото и е удължено, гръбно-коремно сплескано с размери 2-4 мм. Женската снася яйцата си (гниди) в основата на косъма, близо до кожата, като ги залепва много здраво. Най-много са гнидите в тилната област и зад ушите, но при силно опаразитяване се намират по всички части на главата. Яйцата са с бяло- жълтеникав цвят с удължено-овална форма. Около седмица след снасянето на яйцето, развилата се в него млада въшка (т. н. нимфа) се излюпва. Току-що излюпената въшка е белезникава, почти прозрачна, и трудно може да се открие в косата. Около час по-късно тя е в състояние да смуче кръв. За 18-20 дни след излюпването се появяват полово зрели мъжки и женски.
Въшките смучат кръв с помощта на хоботче, разположено в предната част на тялото, по няколко пъти на ден.
Как става заразяването?
Възприемчивостта към въшките е всеобща. Те са паразити на "социалния контакт". Преминаването им от един човек на друг става, само при близък контакт (доближаване на главите, ползване на общи гребени, хавлии, принадлежности за коса, легло, спално бельо, възглавница и др. ). Никой не е застрахован от опаразитяване, но най-податливи са децата, тъй като играейки те доближават глави, което улеснява лесното предаване на паразитите от едно дете на друго и обяснява завишеното опаразитяване сред организирани детски и ученически колективи. Една въшка може да се прехвърли за един ден на няколко глави и да снесе гниди, което твърде много усложнява борбата с ектопаразита.
Какви са оплакванията?
Най-характерният признак е неприятният сърбеж който се появява на местата на кръвосмучене. Сърбежа е придружен с безпокойство, усещане за движение в косите. В резултат на разчесването може да се развие екзема. При тежко опаразитяване с главови въшки е възможно да се получат гнойни възпаления, а при по-чувствителни хора и повишение на температурата. Борбата с въшките е трудна, защото се захващат много здраво за косъма и много често е необходимо да бъдат една по една ръчно отделяни. Те са твърде малки и може въобще да не се забележат от неопитно око, гнидите да се сбъркат със себорея /пърхот/, а току- що излюпената въшка, е белезникава, почти прозрачна, и трудно може да се открие в косата.
