Той е вторият по значимост фактор, предизвикващ рак на белия дроб след тютюнопушенето и фактор номер едно за хора, които никога не са пушили. Няма цвят, нито мирис и попада в дробовете ни чрез прашинките, носещи се във въздуха. А концентрацията му в сгради е значително по-голяма отколкото на открито.
Това е радонът - радиоактивен газ, който се образува в почвата и прониква в сградите през пукнатините в тях. Единственият начин да се разбере каква е концентрацията му в жилището е измерването му с детектори.
Опитът показва, че подложени на влиянието му са обитатели на приземни и по-ниски етажи. В световен мащаб технологии за снижаване на нивата на радон в сгради се прилагат от края на 80-те години на миналия век. У нас обаче все още няма цялостна картина за концентрацията му в жилищни и обществени сгради.
Какво трябва да знаем за радона?
Радонът е естествен радиоактивен газ и присъства в природата, независимо от човешката дейност. Той се образува при разпадането на урана в почвата, скалите и водата, откъдето постъпва във въздуха. Радонът бързо се разпада на радиоактивни частици, които се отлагат по прашинките, носещи се във въздуха, вдишват се и така се отлагат по дихателните пътища и белите дробове.
Облъчването на човека става предимно в жилища. Нивата на радон се изменят непрекъснато, както през денонощието, така и през различните сезони. Концентрацията му в сгради е значително по-голяма отколкото на открито. А влиянието му върху нас зависи и от етажа, на който живеем. В приземните и по-ниските етажи радонът има по-голяма концентрация, обясни за Дарик инженер физикът Светослав Спасов, инспектор в отдел Радиационен контрол в Регионалната здравна инспекция.
През зимата постъпването на радон в жилищата е в пъти по-интензивно в сравнение с лятото. Видът на строителството и начинът на отопление също влияят на нивата на радон в едно жилище. Използването на природен газ например повишава концентрацията, разкри специалистът по радиационен контрол.
Облъчването с радон зависи и от строителните материали. Тухлите и гранитът например могат да бъдат източник на радиация.
Според Светослав Спасов е трудно да се каже дали в даден вид сграда може да има вредна концентрация на радон. Можем да бъдем подложени на радиация както в ново, така и в старо строителство. Дори в две съседни сгради облъчването може да е различно.
Важно е да се знае, че редовното проветряване на жилището рязко снижава концентрацията на радон вътре. Отварянето на прозорци и врати няколко пъти на ден гарантира среда, свободна от опасен радон.
Единственият начин да се установят повишени концентрации на невидимия газ е чрез специализирани измервания. Такива у нас са правени, но само частично и само в някои градове. Последното измерване е от 2011 г. и обхваща някои по-големи градове, сред които и Варна. Оказва се, че нивата на радон тук са по-ниски, в сравнение с Пловдив и София. В морския град повишени концентрация са засечени в 2-3 къщи, като впоследствие се оказало, че собствениците дълго време не са ги обитавали. За да се придобие цялостна представа за облъчването с радон на българското население, тази пролет стартира национално проучване.
Със 102 детектори измерват радона във Варненско
На 71 места във Варна са поставени детектори за измерване на концентрацията на радон в сгради. В цялата област са разпределени 102 детектори. Това е част от Националната програма за намаляване въздействието на радон върху българското население.
Радоновите детекторите са поставени в приземните етажи на жилищни сгради. Във Варна са разпределени равномерно в центъра и прилежащите квартали. Разпределени са и 3 дублиращи детектора, които да гарантират точността на получените резултати.
Радонова карта ще показва къде в страната има повишено съдържание
След жилищните сгради, проучването се предвижда да обхване и обществени сгради с акцент върху училища и детски градини. Целта е да бъде създадена радонова карта на България. Тя ще дава цялостна представа за това къде в страната има повишено съдържание на радон. Информацията ще бъде полезна и при изграждането на нови сгради. Планира се и създаване на Национална база данни, която ще помага на гражданите при избор на нов дом, разкри още експертът от Регионалната здравна инспекция.
Как да се предпазим?
В световен мащаб технологии за снижаване на нивата на радон в сгради се прилагат от края на 80-те години на миналия век. Масово използваните технологии са предназначени за сгради, в които основният източник на облъчване е теренът под сградата, а основните методи са два - пасивен и активен. При пасивния се нанася изолираща подова замазка или подът се покрива с изолиращо фолио. При активния метод в сградата се прави радонов аспиратор, който „изсмуква" радона от почвения слой под сградата и го изхвърли в атмосферата.
У нас прилагането на технологии за снижаване нивата на радон в сгради започна през последните 5 години. До момента са санирани няколко сгради, там, където вече е установено влияние на радон доста над допустимото - в град Бухово и в с. Горни Богров.
Опасен ли е радонът?
Радонът е фактор на жизнената среда и е естествен източник на йонизиращи лъчения. Около 50% от съдържанието на естествения радиационен фон на земята се дължи на радона. Може да се превърне в рисков фактор за човешкото здраве, ако с концентрацията на радон в помещенията е висока, облъчването от инхалирането на радон е продължително, от възрастта на човека, тютюнопушенето и от други фактори на околната и жизнена среда.
