Рейтинговата система на университетите в България е обременена с висока доза субективност и в нея липсват обективни измерители. Това заяви в интервю за Дарик президентът на Варненския свободен университет „Черноризец Храбър“ проф. Анна Недялкова, според която при изготвянето на класацията има конфликт на интереси.
„Аз съм със силно занижено доверие към рейтинговата система. Не мога да кажа, че не ни удовлетворяват резултатите от гледна точна на формалната класация, защото няма направление, при което да сме извън топ 10. Но тази система не може да бъде мотивираща за развитието на университетите. Тя оценява по показатели, които имат твърде високо относително тегло, но те самите не зависят от академичната общност и от нейния стремеж за качество. 35 % от тежестта на оценката се дава от реализацията, измерена като момент на започване на работа, специалност на работата и нивата на осигурителните вноски и заплащането. Това са индикатори, които зависят от икономическата и осигурителната система, от степента на регионално развитие и най-малко от университетите. Този показател не отчита и нивото на реализация на студентите зад граница“, коментира проф. Недялкова.
Президентът на ВСУ не одобрява, че рейтиговата система се изготвя от Министерството на образованието и фондация „Отворено общество“, която е свързана с Нов български университет и Американския университет в Благоевград.
„Конфликтът на интереси е много ясно показан. Тези два университета по всички показатели са веднага след Софийския университет и УНСС. Класацията трябва да бъде обективна и независима оценка – не е логично административното участие на МОН и на една организация, която е пристрастна към определен модел на образование и към определени негови отрочета в България“, каза още проф. Недялкова. Тя разкритикува и предлаганата реформа в юридическото образование, която нарече „имитация“.
„Молбата ми е проектът да приключи с неговото представяне и да не се иска цялостното му внедряване, защото ще направим поредните бели в образованието. Не виждам разумен довод да не се допуска задочната форма на обучение по право. Няма основания и практически е невъзможно министърът на правосъдието да утвърждава всяка учебна програма. Това е нонсенс отвсякъде. Ако бъдат внедрени предложенията, трябва да бъдат закрити всички юридически факултети, които сега са 9. Дори и обявяваният като най-реномиран факултет на Софийския факултет няма да може да реализира заложената в проекта концепция“.
България трябва да се превърне в предпочитана образователна дестинация, а висши учебни заведения не бива да се закриват, смята проф. Анна Недялкова. Тя даде за пример Дания и Норвегия, които заради демографския срив осигуряват безплатно обучение за чужденци, за да съхранят академичния си капацитет.
„Най-лесното и най-грешното е да кажем – много са университетите, дайте да ги закрием. След няколко години ще плачем на висок глас, както сега плачем за закритите заводи и селскостопански кооперации. Образователният капацитет не бива да се измерва по потребностите на България. Ако трябва да се състезаваме и да защитаваме качество, трябва да го правим на глобално ниво. При положение, че към нас има интерес да обучаваме студенти от чужбина и да разкриваме филиали в Азия и Африка – какъв е измерителят дали са много или малко университетите. Нека ги пуснем да работят на глобален терен и да се състезават в реална конкурентна среда. Демографският проблем удари първо Западна Европа, но Европа реши да не закрива университети, а да им даде възможност да работят на международен терен. Някои от държавите твърде мъдро намалиха социалната цена на обучението на чужденци, за да запазят академичния си капацитет“.
7 000 студенти редовна и задочна форма и 1200 магистри се обучават през настоящата година във Варненския свободен университет. Най-голяма реализация имат завършващите компютърни специалности, право, вътрешна сигурност и архитектура.
Цялото интервю с проф. Анна Недялкова може да чуете в звуковия файл.
