Още от сутринта на 27 март Фейсбук напомня многократно, че е дошъл Международният ден на театъра. Актьори, режисьори и зрители си честитят искрено, валят анонси за връчването на наградите ИКАР, тежки червени завеси и маските на Мелпомена и Талия изпълват медиите.
Между всичко това една премиера скромно се промъква в новинарския поток. „Опасни връзки” - театрална адаптация от Кристофър Хамптън по романа на Шодерло дьо Лакло, постановка на Стилиян Петров, чиято работа варненската публика познава от „Канкун”.
Победа. Любов. Жертва. Страст. Стратегия. Власт. Клетва. Прилъстяване. Тактика. Смърт. Война. Любов.
Речникът на „Опасни връзки”.
Текстът в превод на Майя Праматарова звучи като план за военни действия. Всъщност точно такава е и любовта в „Опасни връзки”.
В деня на театъра, на среща с журналисти, Стилиян Петров говори за страстта като битка, за любовта като война. За инстинкта за война в нас. За еротиката на войната. За победата и пораженията на страстта.
И веднага след това, разказвайки за Изабел Юпер и нейното единствено звездно изискване за пълна тишина в театъра, той споделя, сякаш между другото: „Аз съм истински влюбен в театъра”.
Връзката с театъра може да е битка, може и да е любов. Всъщност, двете не се изключват.
Връзката с театъра е победа, поражение. Тя е постоянна битка с теб, със сцената, с публиката. И независимо дали става дума за актьора, или пък за зрителя, връзката с театъра е страст.
Театърът те манипулира, прелъстява, жертва се, жертва те, побеждава, оставя те без сили. Стратегията му е като на Маркиза дьо Мертьой, тактиката като на Виконт дьо Валмон. Понякога е наивен и сладък като Кавалера Дансьони, друг път – глуповат и еротичен като Сесил дьо Воланж. Случва се да е мълчалив, но властен като Виктоар. Или пък пресметлив и консервативен като Мадам дьо Воланж. Може и да е разюздан като Емилия. Но и неустоимо привлекателен в своята сдържаност като Мадам Дьо Турвел, в която може да се влюби и най-големият циник.
Няма по-подходящо място за Международния ден на театъра от самия театър. И като че ли „Опасни връзки”, може би случайно, или пък не, е най-подходящото представление за този ден. Решено в черно и бяло, с тук там прокрадващи се нюанси на сивото и няколко акцента във виолетово, опасната връзка с театъра те зарежда с особен еротизъм, поднесен с вкус, но без излишна претенциозност.
Честит Театър Всеки Ден, написа някой във Фейсбук.
Защото театърът е любов всеки ден. И на 24, и на 27 март, и през април, май, юни, юли…. декември… независимо от победите и пораженията.
Следващите представления на „Опасни връзки” са на 2 и 14 април.
Театрална адаптация от Кристофър Хамптън по романа на Шодерло дьо Лакло
Превод Майя Праматарова
Режисьор Стилиян Петров
Сценография Венелин Шурелов
Костюми Елица Георгиева
Музика Петя Диманова
Фотография и дизайн на плаката и програмата Симеон Лютаков
Помощник-режисьор Петя Куртева
Действащи лица и изпълнители
Виконт дьо Валмон - Стоян Радев
Маркиза дьо Мертьой - Веселина Михалкова
Президентшата дьо Турвел - Екатерина Георгиева
Мадам дьо Воланж - Даниела Викторова
Сесил дьо Воланж - Гергана Плетньова
Кавалерът Дансьони - Стефан Додуров
Мадам дьо Розмонд - Юлияна Чернева
Певицата – Даниела Димова
Виктоар - Гергана Арнаудова
Азолан - Адриан Филипов
Емилия - Цветина Петрова
Съвместен проект със сдружение „Арт Актинг” и финансовата подкрепа на фонд „Култура” при Община Варна
