Стабилно представяне, постоянство, силни мачове срещу силните, 40 точки във временното класиране и само на 3 от третия Левски. Това беше Черно море през втората половина на 2013-а година, като малко не достигна на тима да се добере и до четвъртфинал за Купата.
„Моряците" се превърнаха в хит на първенството в А група, възвърнаха доверието на феновете и ги накараха да мечтаят дори за място в евротурнирите. Привържениците повярваха в треньора Георги Иванов и екипа му и застанаха плътно зад него убедени, че започнатото трябва да продължи и „Морето" ще бушува в същия ритъм и напролет.
Таяха се сериозни надежди за привличането на поне двама класни нападател и халф, с които Черно море да се подсили, за да е още по-голяма заплаха за Лудогорец, Литекс, Левски, ЦСКА, Ботев и Локото по пътя към евротурнирите. Повече от ясно беше, че битката в първата седмица ще е свирепа и трябва свежа кръв.
Доволни от постигнатото до момента, феновете на „Морето" се надъхваха един друг, обнадеждени в евентуалното подсилване на отбора, при което противниковите тимове да продължат да пребледняват с приближаването на табелата „Варна" , тъй като там някъде, близо до квартал „Чайка" се намира все още непревземаемата крепост „Тича".
Около Коледа обаче, страстите бяха поохладени. От „Тича" в различни посоки поеха капитанът Георги Илиев, централният защитник Александър Александров, крилата Симеон Райков и Дани Младенов, както и вратарят Емил Михайлов. По-рано по взаимно съгласие се стигна и до раздялата с Росен Колев. За капитана е ясно. Достатъчно е дал на отбора и бе крайно време да бъде пуснат в чужбина. Ръководството нямаше право да го спира и се съобрази с това. За него в клубната каса ще постъпи и трансферна сума.
Договорът на централния защитник Александър Александров изтичаше след 6 месеца и явно реверанс бе направен и към него, заради годините, в които беше верен на Черно море. Смущаващото все пак е защо за него и за Симеон Райков не бе поискана трансферна сума. Александров е национал и беше неизменен титуляр в Черно море, а Райков, независимо че не бе постоянен в изявите си, все пак вкара важни голове и е едва на 24.
Нови в Черно море до момента няма, като вероятно няма и да има. Все пак не е изключено да бъде привлечен поне един вратар. Сега в мъжкия състав останаха 16 играчи. Четирима от тях са младите Китанов, Расим, Петров и Сталев, като само първият е твърд титуляр. Повече от ясно е, че на последните трима ще им се отворят достатъчно шансове да играят през пролетта, предвид факта, че при наказание, или контузия на някой от основните футболисти, Гонзо ще трябва да се възползва от тях. Логично е да се допусне, че треньорът ще извика и няколко юноши в мъжкия тим, за да набъбне броят на играчите поне до 21-22-ама.
Това са фактите към настоящия момент с адрес Черно море. Какво може да се очаква оттук нататък. Това, че „Морето" се раздели с 6-има играчи в никакъв случай не означава, че собствениците абдикират. Явно предвид факта, че целта с влизането в първата седмица е почти изпълнена, ръководството си е дало сметка, че ще е трудно тимът да се пребори за квота за евротурнирите в очертаващата се здрава битка с водещите отбори, които очевидно ще се подсилят с нови попълнения.
Каквото и да са имали предвид, станалото, станало и трябва да се гледа напред. С хленчене и тюхкане нещата няма да се променят. Показателно е поведението на Гонзо. Не се е оплакал публично, нито е възроптал. И най-важното - не си тръгна. Нещо повече - той пак е готов за битка, дори и с юноши. И това Георги Иванов ще го съобщи още на пресконференцията преди първата тренировка на отбора в четвъртък.
Гонзо е максималист и пак ще изгради отбор гладиатори, които ще се борят мъжки за всяка педя терен. Да, третото и четвъртото място вече ще изглеждат мираж. Да, тимът няма да е така корав и постоянен в изявите си, защото при контузии и наказания, 19 годишни момчета ще трябва да се каляват редом до батковците. „Морето" обаче, пак ще обърка нечии сметки и в никакъв случай няма да бъде само спаринг партньор.
