Има ли малцинство на румънските цигани в България?
Има ли малцинство на румънските цигани в България? / снимки: БГНЕС и Дарик Варна, архив

Бившият румънски правосъден министър и настоящ евродепутат Моника Маковей обвини българската държава, че не дава възможност на румънското малцинство в страната ни да учи майчиния си език и да се дефинира като такова. В писмо до премиера Маковей твърди, че във Варненска област има много роми от румънски произход,  които срещат пречка да заявят своята етническа принадлежност.

В региона живеят около 25 000 рудари, наричани още копанари, на които румънският език е майчин. Те обаче не се определят като румънци и също така не искат да бъдат причислявани към ромската общност, заявява пред Дарик бившият кмет на Игнатиево и председател на сдружение „Рудари“ Димитър Димитров.

Има ли малцинство на румънските цигани в България?
netinfo
„Рударите са етнографска българска група, която говори архаичен румънски език, но е интегрирана в българското общество – източноправославни сме, имаме обичаи и традиции, които са близки до българските. Абсурдно е да ни причисляват към ромската общност, защото сме отделени от нея. Моите уважения към ромите, но нямаме нищо общо с тях – нито традиции, обичаи, език или култура“, коментира Димитров. Той твърди, че не познава хора, определящи се като „роми с румънско потекло“.

„В цяла България няма човек от рударите, който ще каже, че е от румънско малцинство и ромски произход. Ромският произход просто трябва да се забрави. Нашите хора са интегрирани в обществото - сред тях има лекари, директори на филхармонии, юристи, управляващи“, добавя бившият кмет на Игнатиево. Докато е управлявал града в местното училище е била сформирана паралелка за изучаване на румънски език, но скоро интересът на децата към нея се загубил.

Като „нагли претенции“ и „етноложки абсурд“ определя твърденията на Маковей за малцинство на румънските цигани директорът на Историческия музей в Добрич Костадин Костадинов.

Има ли малцинство на румънските цигани в България?
netinfo
„Има една етнографска група в България, която употребява влахо-български диалект. Това са няколко хиляди души, които живеят във Варненска и Добричка област - така наречените копанари. За тях не може да се каже категорично какви са по произход, но със сигурност може да се каже, че самосъзнанието им е българско. При тях се забелязва изоставяне на влахо-българския диалект и преминаване към българския език като майчин. Например, в Аксаково старото поколение от т.нар. копанари говори добре и използва в ежедневието си този диалект, средното поколение го разбира, но не го употребява, а младото говори и разбира само и единствено български език. Те са с християнски имена, с християнско вероизповедание, с традиционна българска култура и нищо не ги отличава от останалите българи. На практика след 20-30 години тази етнографска група ще бъде напълно неотличима от всички останали“, заявява пред Дарик Костадинов.

Според него писмото на Маковей е инспирирано от местни организации, работещи във Варненска област повече от 10 години и с чиято дейност е запозната ДАНС. Той припомни, че по време на националното преброяване през 2011 г. емисари са агитирали копанарите да се определят като румънци, но това са направили по-малко от 100 души в региона и близо 900 в цялата страна.

В цяла България живеят около 400 000 рудари, твърди Димитър Димитров. Костадинов смята, че броят им е в пъти по-малък, но никой не може да каже колкото са точно, както не може да се каже и за другите етнографски групи. Евентуалното признаване на малцинство на румънските цигани би означавало, че за малцинства трябва да се признаят шопите, добруджанците и капанците, посочва като пример Костадинов.

От партия „Възраждане“, чийто лидер е Костадинов, настояват държавата ни да постави пред Румъния въпроса за спазването на правата на българите на нейна територия, които са половин милион. Южната ни съседка обаче признава за българи само 9 000 души в Банат.

Варна